1201_20180824

У нас всеки безумец може да се нарече ВИП – това е скандално и безпрецедентно

Жаклин Вагенщайн:

У нас всеки безумец може да се нарече ВИП – това е скандално и безпрецедентно

Космическата радиация ще убие астронавтите

Зорница Веселинова

– Вие сте учили и работили в световната столица на културата Париж. Там имате роднини, създали сте приятелства. Защо се върнахте в България, Жаклин?
– Върнах се най-вече заради работата, с която имам шанса да се занимавам тук, но нямам възможност да практикувам във Франция – там пътищата са много утъпкани. В България наследих бизнес, който развих доста, след като го поех, защото имах много добра стартова позиция. У нас шансът на младите хора да започнат нова дейност е по-голям, отколкото във вече развити общества.

 

– Какво прихванахте от французите? Какво най-много ви харесва у тях?
– Във Франция има голяма приемственост при поколенията и голяма сплотеност. При нас липсва натрупването на култура, което се усеща във Франция. Там нивото на културата е по-високо, французите имат отношение към нея.
– В коя област ние, българите, превъзхождаме французите?
– В доста области ги превъзхождаме. Нашите IT специалисти например са по-добри. Имаме самородни таланти в различни сфери, но не им се отделя достатъчно внимание, не получават достатъчно финансиране. Имаме изключително талантливи творци, много добри професионалисти в почти всяка област. Българите сме много по-адаптивни, говорим чужди езици. Качествените хора у нас са изключително много.
– В интервю за български сайт споменавате, че родният елит все по-малко е критерий. За кой елит става дума?
– Визирам българския интелектуален елит.
– Но у нас съвсем друг тип хора, които изобщо не са интелектуалци, са сочени като елит.
– Ако имате предвид участниците във „ВИП Брадър“, това е подигравка. Тези хора, които наричат себе си известни, във всяко нормално общество биха били най-низшата прослойка. Изключително пагубно е, че електронните и печатните медии стимулират тези хора, че ги правят известни. Този модел е грешен. Да наричаш такива хора ВИП, е подмяна на ценностите, подмяна на критериите, липса на добър вкус. В България няма контрол върху предавания като споменатото. Това, че всеки безумец може да се нарече ВИП и друг го лансира като ВИП, за да го продава на публиката, е абсолютно скандално и безпрецедентно.
– Истинският елит на България – интелектуалците, се е затворил в черупката си и като че ли не се интересува от безобразията в държавата. Защо?
– От една страна, интелектуалецът все повече се оттегля от обществената си функция. От друга страна, понятието интелектуалец все повече се размива, няма яснота какви са функциите му. От трета страна, ценностите на интелектуалеца се пренебрегват и се подменят с други. Дали творецът трябва да има обществена функция, е въпрос на личен избор. Оттеглянето на интелектуалците от обществения дебат не може да е с добри последствия, защото по презумпция тези хора са умни и образовани и имат какво да кажат на останалите.
– Според ваше изказване личната ви мисия е да възпитавате добър вкус. В България това лесно ли е?
– Добрият вкус не се създава бързо и не се възпитава лесно. Той е пожелателна категория. Политиката на издателството ни е да предлагаме на пазара книги, които естетически и морално отговарят на нашите представи за хубави, смислени, интересни и възпитаващи добър вкус литературни произведения.
– Как възпитавате добър вкус в България, където опростачването отдавна се насърчава и се е превърнало в държавна политика?
– Добрият вкус е нещо субективно, но образованието, хоризонтите на хората трябва да бъдат максимално развивани. Опростачването, за което говорите, е свързано точно с ограничаването на някои хоризонти и на образованието. Това зависи и от семейството, и от държавната политика. Ние не представляваме държавна институция. Както вече подчертах, стараем се да издаваме качествено съдържание и си даваме сметка, че колкото по-качествено е то, толкова по-малък е интересът на хората и обратно – колкото по-ниско е качеството на съдържанието, толкова по-голям е финансовият успех на начинанието. Стараем се да държим златната среда: едни проекти да издържат други проекти и да предлагаме на книжния пазар смислено съдържание. Така хем формираме добрия вкус, хем задоволяваме интереса на хората.

– Ако аз например съм некадърен писател, но поради една или друга причина вие сте ми длъжник, бихте ли се съгласили да издадете моя книга?
– Дори проекти, които са спонсорирани по една или друга причина, биват издавани според критериите на издателската ни комисия. „Колибри“ не слага логото си под никакви поръчкови творби. Щом сме се подписали с нашето лого под даден проект, значи той е добър за жанра си. Не подвеждаме читателите. Жанрът може да е много особена литература, но щом сме се подписали под него, значи сме намерили някакви качества.
– Вие сте качествен човек, който покорява връх след връх. Попаднах на ваше изказване, според което всеки покорен връх разкрива на хоризонта нов връх. Кой е най-високият връх, който сте покорили досега?
– Всеки връх сам по себе си е висок. Изкачваш се, почиваш си и пак тръгваш нагоре, поставяш си други цели. Смятам защитаването на докторската степен за нещо важно. Същото важи и за постиженията на „Колибри“. Четвъртото издание на фестивала „СинеЛибри“ е най-доброто до този момент и се гордея с него.
– В световен мащаб няма такъв фестивал. Ваша ли е идеята за него? Какво ще е по-различното на тазгодишното издание в сравнение с предишните?
– Права сте, идеята за „СинеЛибри“ е моя. Настоящото му издание ще е по-мащабно. Ще видим 49 филма и много специални събития. Ще имаме много гости. Доста нови категории са предвидени в селекцията на филмите. Подборът им по отношение на качеството е безкомпромисен. Много български филми ще участват тази година.
– Кои български филми ще видим?
– „Безкрайната градина“, който е създаден по пиеса, „Аз съм ти, Адриана“, лента по недовършен роман на Димитър Димов, продължен от дъщеря му Теодора Димова, „Осем минути и деветнайсет секунди“ по кратки разкази на Георги Господинов, „Лив Улман. Къщата на спомените“ на спомените“, документален филм с участието на Лив Улман.
– Световноизвестни гости ще уважат ли фестивала?
– На откриването ще бъде писателят Йън Макюън. В журито ще са колегите му Давид Фоенкинос и Херман Кох, британският актьор Майкъл Маккел и др.
– Вие изявявате ли се като писател?
– Засега съм написала само доктората си. Но все пак беше 600 страници и на френски.
– Мишката ще победи ли книжката?
– Не. Няма конкуренция между печатните и електронните книги. Става дума за различни форми на поднасяне на съдържание. Прекалената дигитализация и прекалената информация създават куп проблеми. Сред тези проблеми не е противоречието между електронното и книжното тяло.
– Печатни или електронни медии четете по-често?
– Електронни. Чета новини в сайтове.
– Питам същото и за чуждестранните писатели.
– Харесвам всички автори на издателството „Колибри“. Нямам време да изчета някои – издаваме по пет книги седмично – но повечето прочитам.
– А имате ли време за някакво хоби?
– Нещо като хоби е „СинеЛибри“. Имам и други хобита. Успявам така да организирам времето си, че да се отдавам на всичко, което искам да правя: интересувам се от изкуство и музика, срещам се с приятели, занимавам се със спорт и пътешествия. Не мога да кажа, че се лишавам от едно нещо в името на друго. Ако човек има желание, намира време за всичко.
– Имате перфектна фигура и красиво, одухотворено лице. Предлагали ли са ви участия в модни дефилета, във филми?
– Имам покана да участвам в български филм и може би ще приема.

Print Friendly

Автор: в.Дума


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *