Инж. Георги Петрушев
По инициатива на Христо Николов в Несебър през м. септември 2015 г. се събират петдесетина ентусиасти и решават да основат дружество на Русофилите. Обединява ги уважението и любовта към Руската поезия, музика, живопис, театър и богатата наситена с героични дела история на Руския народ.
Избират Управителен съвет и изготвят Устав на бъдещото дружество. В Устава изрично е посочено, че в дружеството може да членуват граждани на различни държави, обединени в любовта им към Руската култура и всичко руско.
Тази постановка в Устава на Несебърските Русофили коренно ги различава от Националното движение на Русофилите в България, в чийто Устав е посочено, че в тази организация може да членуват само български граждани.
През пролетта на 2016 г. Несебърското д-во на Русофилите получава съдебна регистрация като такова с обществено предназначение и не стопански цели. Тогава то е наброявало малко повече от 250 души. Към 1 декември 2019 г. в него членуват 518 души.
Дружеството разполага с добре обзаведен и устроен обширен офис, който се намира в центъра на Новия град Несебър. Сградата е собственост на Районната потребителна кооперация. Дружеството заплаща на собственика годишен наем от , които набавя от различни спонсори .
Несебърските Русофили ежемесечно организират различни богати по съдържание културно-масови прояви. Местни и външни автори представят свои литературни произведения, уреждат се художествени изложби и се участва в музикални програми. Ежегодно по няколко пъти се организират многодневни туристически пътувания до различни краища на страната с цел опознаване на природни, културни, исторически и духовни забележителности.
Всяка година в „Деня на победата – 9 май” се провеждат тържествени шествия с поднасяне на венци и поклонения на Паметници на загинали войни във Втората световна война.
По повод денят на „Свети Андрей Първозваний” – 30 ноември и Националния празник на Република Румъния – 1 декември Несебърското д-во на Русофилите проведе двудневна екскурзия до Румънския манастир наречен на този Светец. Екскурзията се състоя на 7 и 8 декември 2019 г. умишлено една седмица след двата големи празника с цел избягване на голямо стълпотворение от поклонници и туристи в тази Света обител.
Манастира наречен на името на този Светец – един от първите разпространители на Христовото учение е разположен на 70 км по добър автомобилен път северно от Контролно-пропусквателния пункт „Кардам”.
Сегашният манастирски комплекс е изграден на обширна безлесна заравнелост на най-ниските южни склонове на планината. В най-горната, североизточна част на манастирския двор се намира пещерата, по-точно това е хоризонтална пещерна ниша с дължина 10 м. най-тясно свързана с името на Светеца.
Румънският Свети синод на православната църква твърди, че притежава категорични исторически доказателства за пребиваването на Свети Андрей Първозваний в тази пещера когато е разпространявал Христовото учение в земите около Черно море, непосредствено след „Възнесението Христово”.
Пещерата е била открита съвсем случайно през 1940 г. До началото 90-те години на XX век към нея не е проявяван никакъв интерес. Веднага след 1990 г. тя е възобновена, благоустроена и отлично уредена вътрешно като малък параклис.
Водени от уважение и най-дълбока почит към един от първите разпространители на Християнството по тези земи Свети, Андрей Първозваний Светия синод на Румънската православна църква решава около пещерата да бъде устроен Православен манастир. През 1995г. е завършен и осветен първият Християнски храм на територията на манастира.
През 2002 г. в средищната част на Светата обител е завършено изграждането на голям, величествен съборен православен храм. Той е с много красива външна архитектура, трикорабен, кръстокуполен и отлично устроен и изографисан вътрешно. В нея наред с други значителни духовни забележителности се съхранява като най-скъпа ценност частица от мощите на Свети Андрей Първозваний.
Необходимо е и предполагаме, че в най-близко време дворното пространство да бъде устроено като красив парк с много дървесна, храстова и тревна растителности.
През 1995 г. Светия синод на Румънската църква взема решение и предлага Свети Андрей Първозваний да бъде „Небесен покровител на Румъния” и неговия ден 30 – ноември – Официален празник на църквата. В 1997 г. това предложение е прието и с решение е въведено в изпълнение.
В 2012 г. Парламента на Румъния решава 1 декември да бъде „Национален държавен празник на Румъния” с цел увековечаване събитието станало на този ден през 1878 г., когато Румъния е призната за свободна независима държава. Това е известна отплата за участието на Румънски войни в състава на Руските войски, воювали срещу Османската империя през 1877 – 1878 г. До тогава никога не е имало Румънска държава. Съществували са отделни малки княжества, васалства, които са били юридически подчинени на Султана и са плащали нему данъци и други налози.
Групата Несебърски Русофили по-късно след обяд пристигна в малкия Румънски град Мангалия, който се счита за най-древното селище на територията на днешна Румъния. Разположен е на брега на Черно море. Притежава минерални извори с лековити води за няколко вида заболявания. Селището впечатлява с архитектурата на своите сгради, която се различава от тази на населените места в южните части на Добруджа в България.
На връщане бе отделено време и внимание за посещение на Природната забележителност „Нос Калиакра”. Това е един уникален ландшафт, който не се среща никъде по Черноморското крайбрежие.
Високите скалисти брегове отвесно се спускат към морските дълбини и правят Носа непристъпен от към морето.
Това е най-източната сухоземна част от територията на България.
Археологическите и исторически пластове натрупани тук през столетията показват, че Носа е бил обитаван от хората още през VII – VI век преди Христа. Района е бил трайно обитаван от тракийски племена, а Гърците създават тук първите си колонии.
По време на Римското владичество Носа е бил превърнат в изключително важна отбранителна крепост. От трите страни откъм морето високите скалисти непристъпни брегове са го защитавали, а откъм сушата са били издигнати високи до 10 м. преградни стени и отбранителни бойни кули. Вътре в крепостта и сега се намират добре запазени Римска баня, цитадела и малка базилика.
След късноримската епоха тук успешно и продължително се настаняват славяните и прабългарите. Носа е представлявал непревземаема и процъфтяваща във всяко отношение твърдина по време на Първата Българска държава. Тя достига своя разцвет през 1366 г., когато става престолнина на деспот Добротица. Това е било обусловено и от много доброто географско и стратегическо разположение на Калиакра и нарастващата роля на района в областта на търговията, културния и религиозен живот.
Редица най-задълбочени исторически проучвания доказват българския етнически произход на местното население от онова време.
Тук при Нос Калиакра през 1791 г. е разбит турския флот от Руската ескадра под командването на адмирал Ф. Ф. Ушаков. Това събитие слага края на продължилата четири години поредна Руско-турска война от 1787 до 1791 г.
Тази битка прави популярно името на красивия нос и засилва вярата на Българите в бойната мощ на Русия.
Района на нос Калиакра е изключително важен като екологична и природозащитна ценност. Характерната степна растителност е богата на биологично видово разнообразие. По скалните ниши гнездят различни видове прелетни птици обявени за редки и застрашени от изчезване. Край морския бряг на нос Калиакра е единственото местообитание на „тюлена – монах”. Той не се среща никъде другаде край бреговете на Черно море.
Нос Калиакра е един от първите Български обекти поставени под закрилата на Закона за защита на природата. През 1941 г. е обявен за Защитена територия в категорията „Народен парк”. През 1960 г. режима на защита става още по-строг с прекатегоризирането му в „Природен резерват”. Това е единствената Българска защитена територия, която се разпростира и върху част от екваторията на Черно море.
Нос Калиакра и района около него е включен в Европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
На Несебърското д-во на Русофилите пожелаваме успешен път в още по-доброто опознаване природните, културни и духовни забележителности на двата братски народа.
