1 -20 (1)

Горещите страници на вестник „Слънчев бряг“

Вестникът на всички времена                                                                                     


23-1990 (1)Нямаше как, след като отмениха обсъждането на вестника от „партийната къща” през 1989 г., отново поканих Христо Йоакимов, вече председател на Дружеството на кореспондентите към СБЖС -Бургас, за ново обсъждане на изданието.                                                                                          ”Органът” все още /някъде/ съществуваше,но не можеше да оказва сериозна съпротива.От 21 септември действаше Временната управа на Общинския народен съвет, а представители на Управата бяха поканени и се съгласиха да присъстват на обсъждането.                                                                                                                                               Дискусията започна в историческото заведение „Калина”, изградено към първия хотел през 1959 г. в Слънчев бряг.На обсъждането,по азбучен ред, присъстваха: Благой Василев, Бойка Якимова, инж.Васил Кючуков, инж.Георги Стойчев, Диана  Георгиева, Елена Гюпчанова, Иван Щерев,Златин Чаушев, Калин Герджиков, Катя Костадинова, Марин Господинов, Мариус Грънчаров, Паскал Дохнев,Радка Петрова,Христо Колев.                                                                                        

Обсъждането започна с  „Горещите страници на вестник „Слънчев бряг”, а резултатите от анкетния сондаж „За” и „против” нашия вестник” бяха представени от мен.Дебатът приключи с поливането на „Сунгурларски мискет”  в ресторанта на хотел „Кубан”.

Хаджи Максим МОМЧИЛОВ    

………………………………………………..                                                                                                                                       

23 ХристоЙоакимов (1)В миналогодишния си анализ на вестник „Слънчев бряг“, чието обсъждане тогава, ‘’благодарение” на „старанието“ на някои представители на местната номенклатура не се състоя, бях написал: „Забелязвам един нов момент в работата на редакционния колектив –  той търси повече дискусионност, в резултат на което вестникът ангажира повече читатели“.                                                                                                                           Искам сега да припомня този факт, защото в моята „класация“ на сполуките, които колегите от Несебър имат в списването на вестника през тази година, полемиката и дискусионността заемат челните места.                                                                                                                       И ако от брой 35 (05. 09. 1990 г.) нататък, вместо традиционното „общински седмичен вестник“ под заглавието на вестника ние четем „Вестник за всеки“, то на всички, които редовна следят несебърското печатно издание, ще им стане ясно, че вестникът съвсем закономерно е стигнал до един нов период в своето развитие.                                                                                                  

Сега, когато гледаме към бъдещето на Негово Величество общинският вестник (както сполучливо се изразява в своята великолепна полемична статия в брой 31 един от редакционните работници), не е лошо да се обърнем и към миналото, за да разберем още по-добре колко и какви усилия е струвало на колектива придвижването му към днешната модерна журналистика. „Но да не забравяме – пише авторът на споменатата статия – кой с десетилетия простираше крило и юмрук над бедната журналистика в провинцията (и не само тук), как и през колко отговорни другари минаваха критичните статии, докато стигнат до печатницата.“                                                                            

Когато прегледах 46-те броя на „Слънчев бряг“, излезли от началото на годината, до 21 ноември т. г., първото усещане, което побързах да впиша в моите бележки, бе: Страниците на вестника са твърде „горещи“. В тях проблясват искрите на разгорещената полемика, дори се чува „звън“’ от схватките на словесните „рапири“ на участниците в не един спор. Тук като че ли трябва да дадем предимство на Вълчо Куртев – председателят на Координационния съвет на СДС в града, чиито публикации са предизвикали отговорите на Красимир Косев, Светлана Пенева, Камен Каменов и други. В нашето, нажежено следдесетоноемврийско настояще има място за такава полемика. Тъй като както е отбелязано в уводната статия на вестника в бр. 23 от 17 юли т. г., посветена на 29-годишнината на изданието, „би било измяна в това динамично и земетръсно време да се допусне то да не диша с него.“                                             

Половината от броевете, които са предмет на този анализ, излязоха в един съдбовен за България момент – подготовката и провеждането на първите свободни избори. Предизборната борба е дала отпечатък и в списването на в. „Слънчев бряг“. И още тук бързам да споделя, че колегите от Несебър професионално са се справили с тази нелека задача: без да се свързва или влияе от една или друга политическа партия, той да може да изразява демократичните интереси на общинската самоуправляваща се общност. Вестникът според мен, наистина се е превърнал в трибуна на гласност, на демократизъм и на хуманност.                                                                                                                              Колегите от Несебър не скриват нищо от своите чататели. В споменатата вече уводна статия на брой 28 те имат сили да признаят: „Години наред вестникът е бил трибуна на социалната лъжа за живота, демонстрираше фалшиво благополучие и духовно единство, чертаеше илюзорно щастливи перспективи за развитието на общината.“ Към казаното от колегите на нас ни остава само да подхвърлим: „Та за кое ли издание, независимо от равнището му – общинско, областно или национално — не можем да отнесем тази тъжна констатация?!? …“                                                                              

И ето, сега когато са разкрепостени духовете, полемичността на вестник „Слънчев бряг“ ни радва. но много вестникарска територия е отнела серията „В сянката на октопода“. Аз лично смятам, че около Тодор Костадинов и неговото обкръжение вдигнатият шум е повече от нормалното. А и спорът не винаги се води с порядъчни средства. Неуместни са обаче упреците на някои към редакционния колектив, че е пристрастен. И съвсем правилно в брой 16 колегите са принудени да обяснят: „Редакцията не обслужва никого – нито „отгоре“, нито „отдолу“, нито „отстрани“. Вестникът обслужва своите две хиляди абонати“.                                                              

Нямам намерение да се спирам подробно на съдбата на критичната публикация в едно общинско издание и по-конкретно – във вестник „Слънчев бряг“. Това твърде добре е сторил Иван Пенев в брой 39 в своята искрена и задълбочена статия „Критичната публикация – ефекти и афекти“. Както ви съветвам да се върнете още веднъж към нея, не бих пропуснал да отбележа – редакцията трябва да бъде щастлива, че има автори и като Христо Николов, Златин Чаушев, Калин Герджиков, Марин Господинов, Станимира Карачева, Иван Щерев и, разбира се, пак ще повторя – като Вълчо Куртев.                                                                                                                                                                                      Специално бих отбелязал публикацията „Жилища за (не) нуждаещи се“ от Максим Момчилов. Тя имаше силен обществен резонанс не само в Несебър и района му и страната. Но нека кажа и няколко критични думи за критичността във вестника. Струва ми се, че е твърде голям обемът на някои от критичните материали и в тази връзка не е намерена най-точната мярка.                                                                                               

И времето, и ограниченото място за моя анализ не позволяват да се обхване цялостно проблемно-тематичното съдържание на „Слънчев бряг“. Но не бива да подмина обществено-политическата тематика. Тази тематика е успех за редакцията. Някои публикации ни връщат към абсурдите на тоталитарната власт, други търсят опорните точки на демокрацията. „Слънчев бряг“ даваше системна и обективна информация за подготовката и провеждането на изборите. Редакцията не се ограничи само с публикуването на биографиите на кандидатите за народни представители, но потърси и други журналистически форми – например интервюто.                                                                                                                         Така е сторил Николай Коев, който провежда една много интересна беседа с кандидата за народен представител Георги Пенев. „Защо „посиня“ Несебър?“ — пита и търси отговор в брой 27 на вестника Марина Радостинова в един малък по обем, но привличащ със словото си материал. Не е малко и вестникарското пространство, предоставено за представяне на позициите на различните политически сили. Това още веднъж ни убеждава, че един независим общински вестник, вестник за всеки, може да изиграе положителна роля в името на демокрацията. Независимият общински вестник е своеобразен мост, на който няма място за междупартийни ежби, но по който „минават“ демокрацията, гласността и хуманността.                                                                                

Тъй като зная, че Несебър има добри културни традиции, че тук духовността присъствува в делника и празника на хората, не мога да си обясня защо във вестника са стеснени духовните хоризонти. Струва ми се, че в някои моменти редакцията надминава духовната култура. „Хоризонт“ – страницата за изкуство и култура, се появява рядко във вестника. А може би времето е такова- от недоимъка, от глада, от безкрайните проблеми, които ни поставя днес националната катастрофа на страната, сякаш не ни е до духовното. Може би след години ще усетим какво сме пропуснали. Но във всички случаи вестникът трябва да възпитава у хората не само политическа култура.                                                                                                                                            

И още нещо – отива си периодът на дописничеството в оня негов стар нафталинен вид. Но това не означава, че трябва да се откажем от сътрудниците на вестника.

И мое пожелание към колегите от Несебър е да потърсят и намерят нови форми за сътрудничество с онези, които и досега им пишеха редовно. Само така, както се казва в един от броевете на „Слънчев бряг“, ще го има на страниците днешният ден, характерен с една материална и духовна недостатъчност, но и белязан от изчезващия сковаващ страх и от несдържания стремеж към свободата на духа и мисълта.

23.11.1990                                                                                        

  Христо ЙОАКИМОВ-                                                                  град Несебър 

  председател на Дружеството на кореспондентите към СБЖ – Бургас

……………………………………………………………

         Редове от обсъждането на Вестник за всеки  „Слънчев бряг”                                                                     

  Като в кръга на Нютон                                                                                                                                               

Драги колега Момчилов,независимост на вестника и аполитичност на вестника не са едно и също нешо. Независимост на един вестник трябва да се разбира в неговата максимална политичност.Но политичност на базата на различни политически гледни точки.Или образно казано като в кръга на Нютон, който когато се завърти, червения и синия цвят се смесват и се получава лилав.                                                                                

Плурализмът във вестника обаче е въпрос на самоте партии в общината, а не на редакцията, тъй като тя доказва и продължава да доказва, че представя страниците на вестник „Слънчев бряг” за всякаква политическа информация.                                                         

В този смисъл аз смятам, че „въртенето” на вестника по аналогия е нютоновия кръг е на такава степен, че той и постигнал смесването на боите, нещо повече- той е постигнал белия цвят.Проблемът сега е да се постигне кристална белота, без да се допускат никакви „тъмни” сенки.                                                                                                                                                         Смятам, че редакцията ще се справи.                                                                                                                                                                      Калин ГЕРДЖИКОВ,                                                                                                       

  журналист и юрист в ДФ „Слънчев бряг”

        

Не може да не заслужавате похвала                                                                                                 

Драги колега Момчилов,аз имах злощастието да работя в несебърския вестник „Слънчев бряг” и може би най-лошия период от тоталитарното време.Несебърският вестник беше безогледно мачкан.Тоталитарният натиск върху него беше просто жесток.За политически плурализъм и дума не можеше да става.                                                            

И затова смятам, че след толкова жестоко мачкане, Вие Момчилов с несебърските си колеги в редакцията, много бързо сте се съвзели и не може да не заслужавате похвала за вашите умения за градивния критичен дух, лъхащ от страниците на вестника.                                                                                                                             

И трябва да отидете докрай, за да не остане остане вестникът длъжник на своите читатели.                                                                                                                                    Диана ГЕОРГИЕВА,                                               

журналист във вестник  „Черноморски фар

       

  Четен и обичан вестник                                                                                                            

Уважаеми г-н Момчилов,нямах написано слово, но няма какво излишно да доказвам, че вестник „Слънчев бряг” е четен и обичан вестник от много хора в несебърската община.Аз съм се убедил в това, разговаряйки с хората.И не е случайно, че именно държавната фирма „Слънчев бряг” е основния спомоществовател на вестника.                                                                                                                                                    

Мисля, че няма брой в който да няма публикация, третираща един или друг проблем от дейността на фирмата.Наистина политическият плурализъм е важно нещо.Разбира се,че редакцията успешно го постига.                                                                                             

Но според мен усилията на журналистите трябва да бъдат насочени към отразяване проблемите на трудовия човек – на работното му място и в свободното му време.Като в това отношение се разшири и мрежата на пишещите.                                                                                                                                   

 Благой ВАСИЛЕВ,                                                                                                                                                                   

 експерт в протокола на държавна фирма „Слънчев бряг”

       

  Вестникът е летописецът, без който не можем                                                                                                        

По въпроса за съществуването на вестника съм убеден,че изданието като информационно средство за осведомяване трябва да продължи да излиза.Смятам, че затова смятат и присъстващите колеги, защото именно чрез него се отразява микроравнището от живота на хората от нашия регион.

Но това е едната страна на въпроса.Другата, според мен е, че няма и не може да има друг начин, да се съхрани времето и годините,които преминават през нас,освен чрез общинския вестник.

Вестникът е летописецът,без който не можем.Не виждам с какво можем да го заменим.Вестник „Слънчев бряг” запечатва фрагментите на времето и движението завинаги.

Освен това летописите не горят.А в случаите, когато ги запалят,оставят още по-голяма следа.Ето защо надали ще се намери здравомислещ човек,логично мислещ и трезвомислещ,който да не приеме необходимостта от издаването на вестника.

Убеден съм,че вестникът има бъдеще, а журналистите- тези хроникьори на общината, трябва да отразяват още по-гъвкаво  и въздействащо събитията, та да останат в летописа, за тези,които ще дойдат след нас.

Златин ЧАУШЕВ

        

Вестникът доказва, че е за политически плурализъм                                          

Уважаеми г-н Момчилов,използвам казаното от Благой Василев, а и от рецензента Христо Йоакимов, че новата политическа обстановка във вестник „Слънчев бряг” създава благоприятни условия за развитието си.В публикациите след 1989 г. има предостатъчни доказателства за това.                                                                                                       

Аз искам да се спра на усилията на просъществуването на редакцията. Общинският народен съвет вече няма монопол върху издаването на вестника, но той ще продължи да финансира дейността на редакцията.Без да посяга на свободата на словото и създавайки още по-големи възможности за развитие на гласността.                                        

За Вас г-н Момчилов, вестникът доказва, че е за политически плурализъм.В това отношение обаче редакцията трябва да търси и възможност , осигурявайки си средства за самофинансиране чрез публикуване на декларации, обръщения, съобщения, рекламна дейност, спонсиране на държавни и частни фирми.                                                              Вероятно новият закон за данъчното облагане ще внесе необходимата ясното, а да се надяваме и по-големи гаранции за съществуването на вестника.                                                                                                                                                                            

 Радка ПЕТРОВА,                                                                                                                           

главен специалист в отдел „Финансов” във Временна общинска управа-Несебър

 

Ваксата на политическия плурализъм все повече се утвърждава                         

Уважаеми г-н Момчилов,прави Ви чест на Вас, а и на останалите колеги от редакцията на вестник „Слънчев бряг”,   в условията на динамично променящата се обществено-политическа обстановка, сте нацелили, така да се каже, ваксата на политическия плурализъм все повече се утвърждава на страниците на вестника.              

Смятам, че критичния тон, макар и професионално дозиран, е достатъчно остър.Все пак вестникът трябва да даде още по-голяма свобода на критичния дух на основата на удостоверяващата фактологичност.                                                                       

Очакванията на някои, че постепенно животът ще се върне към „нормалното” си русло и ритъмът на журналистическото си действие също ще спадне до ”нормалните” параметри са измамни.                                                                                                                              

В това отношение трябва да се засили социалното ускорение на вестника.Този проблем е психологически, но същевременно и познавателен, доколкото пренагласата на журналистиката ще означава коренно ново мислене, долавяне потребностите и импулсите на действителността.А от там и изостряне на социалната чувствителност, както на цялата редакция, така и на всеки журналист.                                                                                                                                                                          

Паскал ДОХНЕВ,                                                                                

 вестник „Народен приятел”-Айтос

 

Когато се пише, трябва да се пише максимално обективно                   

Приятелю Максим, знаеш, че чета редовно вестник „Слънчев бряг” и в случаите когато се забави или не го получа,си го осигурявам допълнително.Много често по повод или без,се говори,че вестникът е на нашата фирма.                                                                                                                      От името на ръководството на фирмата искам да заявя,че работещите във фирмата обичат вестника, но ние нямаме намерение да го монополизираме.Наистина в него се пише много за нас  и това е естествено.Но когато се пише, трябва да се пише максимално обективно, да се търси дълбочина на истината.

Макар и рядко, понякога вестникът се превръща в „диалог” между частни лица.Това според мен трябва да се избягва.

Драги приятелю, що се отнася до финансирането на несебърския вестник, ръководството на фирмата ще осигурява своята лепта и в бъдеще.Редакцията заслужава това.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

Христо КОЛЕВ,                                                                                                                                                                                   

 заместник-генерален директор на ДФ „Слънчев бряг” 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *