Снимка: АБВ

Лидерът на АБВ Константин Проданов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Проданов, да започнем с предстоящата за коалицията ви среща с КНСБ. Синдикатът традиционно провежда такива срещи с политическите сили. Въпросът е ще се срещнат ли обаче исканията на синдикатите и това, което предлагат партиите и което АБВ предлага в частност?
Константин Проданов: Мисля, че между нашата програма в социално-икономическия раздел и това, което предлага КНСБ, има много общи неща, в голяма степен припокриване. Няма да скрия, че някои от идеите, които са залегнали при нас, оригинално са дошли, били са генерирани от синдикатите. Те имат сериозен аналитичен екип – ние сме говорили с тях и преди. За мен, както е нормално навсякъде по света, синдикатите са основните защитници на работещите хора, така че логично е да се срещнем с тях, логично е да намерим и общ език като лява формация с една синдикална организация. Но аз се надявам, че не просто ще намерим припокриване между сегашните ни идеи в платформата, но може би те ще ни дадат и някои нови идеи. Определено и по отношение на данъчната система, например – премахване на плоския данък, по отношение на минималната работна заплата и начина, по който трябва да нараства, както и по отношение на минимална работна заплата за висшисти, която да е по-висока от стандартната и по отношение на активното участие на държавата в икономиката – навсякъде като цяло, поне на концептуално макрониво, възгледите ни са много сходни.
Водещ: Как всичко това ще стане факт: по-високи доходи, по-добри икономически показатели, но без да натрупаме дефицит – тема, която е особено чувствителна в последните години?
Константин Проданов: Няколко са механизмите. На първо място, както вече казах, при по-справедлива и по-икономически издържана данъчна система, преминаване към прогресивно подоходно облагане. Част от доходите на, грубо казано, 90% от българите ще се увеличат, разполагаемият им доход ще се увеличи, защото ще бъде възстановен необлагаемия минимум. На една малка част от българите – тези с най-високи доходи, тези, които са най-облагодетелствани от обществото, те ще трябва да платят малко по-високи данъци, но пък мисля, че това е нормалният справедлив и социален модел, който съществува във всички западноевропейски страни. Например тук ние не предлагаме нищо толкова страшно и ортодоксално. А по отношение на икономическия растеж, а от там и ръстът на доходите – това няма как да стане без преструктуриране на икономиката ни, която в момента няма структура, която да произвежда нещо с достатъчно висока добавена стойност. Разбира се, генерализирам малко, но общата визия е такава, че ние не произвеждаме нещо, което външният свят да иска – това е грубо казано. Тази преориентация на икономиката, тя трябва да се случи с активното участие на държавата като инвеститор. И тук се връщам на вашия въпрос – откъде ще дойдат средствата, без да натрупваме дефицит. Ами, средства има и сега, но те, за съжаление, отиват за много непродуктивни разходи. Един непродуктивен разход, такъв, който и преди съм споменавал, е санирането. За него заминаха 2 милиарда, без никой да разбере как. Това са средства, които много лесно можеха да отидат към инвестиции във високотехнологични отрасли като информационните технологии, като енергетиката. Една част можеше спокойно да се насочи, както ние предлагаме, към един фонд за земеделско кредитиране, който да кредитира приоритетно традиционни български отрасли, български сегменти, като винарство, лозарство, пчеларство и т.н. – тези, които в момента не получават или получават съвсем малки земеделски субсидии по линия на еврофондовете. Всичко е въпрос по-скоро на преосмисляне на бюджетната политика като такава, а не на натрупване на нови разходи. Средства има и сега. Между другото, друго място, откъдето определено биха могли да се спестят средства и да се пренасочат, например това е инфраструктурното строителство. И тук нямам предвид да не строим магистрали, но да ги строим малко по-евтино. Или пък оградата по границата, например, и всякакви други строежи от този тип, които се реализират, но на много по-високи цени, отколкото е нормално и икономически издържано. Там изтичат огромни средства. Това е схема за източване на публичен ресурс. И въобще, механизмът, по който обществените поръчки биват разпределяни, кой ги печели, кой ги изпълнява – това е механизъм, който трябва да се промени. И тогава ще останат и много повече средства за социални дейности и за инвестиции. Между другото, една идея, която ние имаме, залегнала в нашата програма, която да реши проблема със злоупотребите в обществените поръчки, е да бъде създаден единен държавен орган, който да администрира всички обществени поръчки на стойност над 100 000 лева, така че контролът, надзорът, прозрачността да е много по-висока, всичко да бъде централизирано на едно място. Това, което се случва сега – общини, сравнително малки, без да е ясно точно по какви критерии да организират обществени поръчки, в които кметът има решаващата роля, и той обикновен подхвърля, образно казано, някой „тлъст кокал“ на близките до себе си фирми. Съсредоточавайки всичко това в един орган, който ще има и капацитета да ги организира много по-ефективно, в същото време ще бъде и много по-лесно за надзор механизма за затваряне на дупките и спестяване на средства, които в последствие да отидат за по-продуктивни разходи.
Водещ: Г-н Проданов, когато говорим за злоупотреби, искам пак да върна на данъчната система, която вие предлагате. Не се ли опасявате, че това ще изкуши много хора да злоупотребят като декларират по-ниски доходи, всъщност така че да се възползват от облекчението за хората, които печелят по-малко? Няма ли това да накара много хора да преминат към сивия сектор?
Константин Проданов: Не, по две причини. Първо, защото при данъчната система, която ние предлагаме, 90% от българите ще плащат същите или по-ниски данъци, т.е. за 90% от българите ще има интерес да излязат на светло, а не да отиват на скрито. Т.е. този, който в момента примерно получава минимална работна заплата на ръка и не иска да я декларира, защото ще му вземат 46 лева от нея за един месец, със системата, която ние предлагаме, няма да има нужда да се крие, защото тия 46 лева няма да му ги вземат. А за горните 10%, образно казано, при които ще има малко по-висока данъчна ставка, там също не става дума за някакви драстични увеличения в данъчната им тежест. Това не са неща, които те не могат да понесат. Например за човек, който получава 5000 лева, да кажем, един програмист, това означава да плаща нещо от порядъка между 200 и 250 лева по-висок данък на месец. Т.е. 5000 лева заплата – това не е стимул, който ще го накара да го крие, да рискува, защото все пак укриването на данъци е незаконно. Това няма да го накара да избяга в чужбина, понеже в чужбина данъкът му първо ще е много по-високо, второ – разходите му за живот ще са много по-високи, а и трето – ще живее в чужбина. А честно казано аз, като човек, прекарал 11 години зад граница, мога да ви уверя, че в чужбина не се живее толкова лесно – всеки си тежи на мястото. Така че нямам опасения в тази посока, понеже ние не предлагаме драстично стръмна прогресивна скала, не предлагаме нещо от типа на това, което примерно се опита да въведе Франсоа Оланд преди няколко години във Франция – пределни данъчни ставки от порядъка на 90%, мисля, че бяха, или 75%. Говорим за пределни данъчни ставки от порядъка на 20-25% и то само за най-високите доходи. Така че няма нищо страшно.
Водещ: А правихте ли изчисления всъщност колко биха стрували тези спестени на обикновения данъкоплатец пари и всъщност на бюджета? Колко пари няма да влязат в него и може ли това да се окаже проблем?
Константин Проданов: Не, няма да се окаже проблем. По принцип, само ако се въведе необлагаем минимум, без никаква по-стръмна скала нагоре, т.е. ако имаме необлагаем минимум 460 лева и всичко нагоре продължи да се облага с 10%, това струва на бюджета около 700 милиона лева. Но тъй като ние предлагаме по-стръмна скала нагоре, т.е. има един отрязък от 460 до 1500 лева, който ще е с 10%, след става 15% за 3000 лева и нагоре – 20%, пределните данъчни ставки нагоре ще компенсират до голяма степен въвеждането на необлагаемия минимум. Там има един вторичен ефект – по-високият разполагаем доход, който си остава у хората, у 90% от българите в тази система, той веднага стимулира потреблението, от там – и икономически растеж, което означава по-високи приходи от други данъци, от ДДС, от акцизи, от Корпоративен данък, защото фирмите, чиито стоки се купуват повече, ще спечелят повече и т.н. Т.е. механизмът е отработен. И пак се връщам на това, че този тип данъчни системи съществуват във всички развити страни по света и те не страдат от огромна сива икономика, не страдат от укриване на данъци, икономическият им растеж не е пострадал от тази работа. Така че до голяма степен тези страхове са преекспонирани. Те се преекспонират обикновено от крайнодесни анализатори, които си имат собствен дневен ред.
Водещ: Нека сега от икономическите да преминем на чисто политическите теми. С кого би си партнирала АБВ, ако стане част от следващия парламент. Казвате, че изключвате ГЕРБ и партията на Веселин Марешки „Воля“ като ваши алтернативни партньори. БСП ли пък може да е потенциален партньор на вашата коалиция? Мислили ли сте по въпроса?
Константин Проданов: В интерес на истината, по време на кампанията стремежът ми е да покажем с какво сме различни от всички останали, а не да търсим от сега обединяващите точки, защото тогава няма никаква добавена стойност за избирателя, ако всички ни говорят по един и същи начин. Така че сега е моментът да се отграничим. Разбира се, след изборите, в зависимост от парламентарната конфигурация, най-вероятно ще има някакви разговори за взаимодействие, но на този етап не мога да конкретизирам името на политическите формации. Това, което мога да кажа, е, че каквито и разговори да бъдат водени, те ще бъдат само и единствено на принципна основа и ще бъдат базирани на програмата и приоритетите, които сме заложили. В никакъв случай няма да търсим властта на всяка цена. Вече няколко парламента знаете, може би ви е направило впечатление, че не е имало смислена критична опозиция. Имаше имитации или имаше крясъци по-скоро, но не и смислена критика. Така че аз не виждам никакъв проблем АБВ да бъде в опозиция, особено ако, както в момента най-вероятно се очертава, отново се заформи дясноцентристка коалиция около ГЕРБ или пък голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Това за мен в момента изглеждат като най-вероятните сценарии, без да претендирам за дълбок политологически поглед върху нещата, но това ми изглеждат най-вероятните възможности. И в двете аз лично бих предпочел да останем в опозиция, защото там ще имаме повече добавена стойност.
Водещ: Т.е. АБВ се подготвя по-скоро да бъде опозиция, а не партньор във властта, както я видяхме в предишното правителство?
Константин Проданов: Нашето участие в предишното правителство – аз нееднократно съм заявявал възгледа си, че той не беше най-удачният от АБВ по редица причини. И в този смисъл, към едно бъдещо участие във властта ние ще подходим с много по-голяма доза предпазливост, защото е въпрос първо, разбира се, на това какво очакват и какви са възприятията на хората, които ни подкрепят. Те са хора мислещи, много силно критични, които дават трудно доверие и много лесно го взимат обратно. Така че трябва да сме много внимателни към тях, да не ги отчуждим, да не ги обидим, да не направим отново неправилен ход, само и само да сме във властта. Но освен това много важно е, понеже аз съм реалист, разбирам, че АБВ едва ли ще бъде моторът или най-голямата движеща сила в един следващ коалиционен формат, така че много важно всъщност е около коя политическа сила или около кои политически сили ще се формира ядрото на една коалиция, която евентуално ние бихме подкрепили. Аз лично не съм склонен само и само да реализирам примерно един или два приоритета, аз да крепя власт, която да ще направи редица безобразия, както се случи с правителството на ГЕРБ в предишния парламент. Така че балансът ще бъде много деликатен, но аз не искам априори нито да предпоставям нито едно решение, нито да изключвам каквато и да е възможност, с изключение на тези, които вие споменахте – ГЕРБ и Марешки. Просто не виждам по какъв начин бихме могли да осъществим каквото и да е коалиционно взаимодействие с тях.
Евелин ЦАНЕВА