България за поредна година е на едно от последните места в света по усещане за щастие. У нас едва 43% от гражданите се определят като „щастливи“, 10% – като нещастни, а 45% са в средно положение. В същото време две трети от хората по света, тоест 68%, казват, че се чувстват щастливи.
Това сочи 40-ото глобално изследване на „Галъп интернешънъл“ „Край на годината“, което проучва очакванията, възгледите и убежденията на 66 541 души от 66 страни по целия свят, цитирано от БГНЕС.
21% от българите са оптимисти за идващата 2017 г., 26% са песимисти, а над половината са неутрални или не могат да отговорят.
33% от българите очакват 2017 г. да бъде година на икономически трудности, а само 12% – на подем.
Общата тенденция за България е за нарастване на дела на негативно отговарящите в сравнение с края на 2015 г., което вероятно се дължи и на политическата динамика около президентските избори.
Двама от всеки трима души по света декларират, че са щастливи (68%), става ясно още от проучването на „Галъп“. Това е увеличение с 2 пункта за последните 12 месеца, въпреки че 2016 година бе изпълнена с доста преломни събития и поредица от кървави терористични атаки.
9% от хората казват, че не са щастливи в сравнение с 10% в края на 2015. Това означава, че глобалната нетна стойност на щастието (тоест щастие минус нещастие) е +59 .
Различията по света обаче са сериозни. Страните от Източна Азия и Океания например са в пъти по-щастливи от тези в Близкия изток. Щастието във Фиджи и Китай – най-щастливите страни в света според нетната стойност на щастието (+89 и съответно +80) е в ярък контраст с числата на Ирак, която пък е най-нещастната страна от всички 66 изследвани държави (с нетна стойност по-малка от 1).
Резултатите от изследването сочат, че съществува значима корелация между доходите и щастието – независимо от нацията, към която принадлежат, респондентите, чиито доходи са в най-ниската категория, имат средна нетна стойност на щастието +33, докато тези, които са в най-горния, регистрират +75.
Икономическият оптимизъм е намалял през последната година, въпреки че голяма част от света вече излезе от рецесията.
Проучването сочи, че 42% от населението на света са оптимистично настроени по отношение на перспективите пред икономиката през 2017 г. Най-песимистично настроени в това отношение са европейците и по-конкретно – италианците, британците и французите. Още по-сериозен е икономическият песимизъм само в Корея и Хонконг.
Противно на логиката, най-позитивните нации в света по отношение на икономиката са Гана и Бангладеш.
Масовото усещане (52%) на хората по света е, че като цяло 2017 ще бъде по-добра от 2016 г. Един от седем (15%) пък смята, че ще новата година ще бъде по-лоша. Тези, които живеят в някои от най-бързо развиващите се страни (Бангладеш – с нетна стойност +77, Гана – с +76, Кот д‘Ивоар – с +72, Фиджи – с +62, Китай – с +56, Индия – с +55 и Бразилия – с +51), декларират най-високи нива на надежда за идната година, посочва още БГНЕС.
Наред с италианците сред най-песимистичните народи по отношение на икономиката са балканските. Средните нетни стойности за балканските държави са почти двойно по-ниски от тези в глобален мащаб. Балканските народи изпитват колебания за своето бъдеще, но декларират, че въпреки това се чувстват щастливи.
Данните от проучването на „Галъп“ показват ясна връзка между икономическите очаквания на хората за 2017 година и дохода през последното десетилетие.
През последните 10 години (2005 – 2015 г.) проспериращите страни (30 държави със среден годишен доход на глава от населението от 45 000 долара) са загубили 10% от своя дял в световната икономика. Тази група страни е и най-песимистично настроена за икономиката.
Страните със средни доходи (12 държави със среден годишен доход на глава от населението от 13 000 долара) са добавили 10 от дяловете в световната икономика. Тази група, според данните от изследването, е най-оптимистична за 2017 г.
Бедните страни (175 държави със среден годишен доход на глава от населението от 7 000 долара) са запазили своя дял в световната икономика през последното десетилетие.