991-ratio-nobelova-nagrada

2020: НОБЕЛ ПАК НЕ ДОЙДЕ В БЪЛГАРИЯ

g_chaldykov

 

Д-р Георги Чалдъков

 

              

 

Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница.

                                                                               Гена Димитрова

 

От 1901 г. според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел (1833–1896) всяка година Шведската кралска академия присъжда Нобелови награди за химия, физика, физиология или медицина (накратко, медицина) и литература. Наградата за мир се присъжда  от Норвежкия нобелов комитет,  за икономика – от банката на Швеция в памет на Нобел.

Наградите се връчват на 10 декември – денят, в който Алфред Нобел умира в Сан Ремо, Италия. Тази година нобеловата премия от един, стана един милион и сто хиляди долара. За приноса си в изследванията на черните дупки във Вселената, англичанинът Роджър Пенроуз получи 500 хиляди долара за Нобеловата награда за физика, а  американката Андреа Гец и германецът Райнхард Генцел си поделиха останалата част от премията.* На този финансов профил на учените, несправедливо е „нобелисти“ във футбола и други зрелищни спортове да получават десетки и стотици милиони долара годишно – наричам това, циклично настъпващо състояние на света, гладиаторска цивилизация.

Нобел на Балканите

Румъния има трима нобелисти: Джордж Паладе за медицина през 1974 г. – роден и завършил медицина в Румъния, след което емигрира в Рокфелеровия Институт за медицински изследвания в Ню Йорк, САЩ; германката Херта Мюлер за литература през 2009 г. – родена, учила и започнала да пише в Румъния; Стефан Хел за химия през 2014 г. – роден и израстнал в Румъния и емигрирал в Института Макс Планк в Гьотинген, Германия.

Румънците имат и три несправедливо неприсъдени Нобелови награди за медицина – за Виктор Бабеш през 1901 г. за ваксини, за Николае Паулеску през 1923 г. за инсулин и за Георге Бенга през 2003 г. за аквапорини (молекули, които изграждат водните канали на клетките).**

Гърция има Йоргос Сеферис и Одисеас Елитис, удостоени с Нобел за литература, съответно през 1963 и 1979 г. През 1957 г. един глас недостига на Никос Казандзакис да спечели Нобеловата награда (печели я алжирският французин Алберт Камю).

И другите балкански страни имат нобелисти: хърватите – Лавослав Ружичка (роден в Харватска, работил в Швейцария) за химия през 1939 г. и Пол Модрич (роден и работи в САЩ) за химия през 2015 г., сърбитe – Иво Андрич през 1961 г. за литература, албанците  – Ферид Мурад (роден и работи в САЩ) през 1998 г. за медицина, турците – Орхан Памук през 2006 г. за литература и Азиз Санджар (от 1977 г. работи в САЩ) през 2015 г. за химия.

Ферид Мурад посвети успехите си на Албания – родината на баща му. В този смисъл Канети е българин, Херта Мюлер и Стефан Хел – румънци, Пол Модрич – хърватин, Ферид Мурад – албанец.

       Но не съвсем, както през 1973 г. в лекцията си „Моята проза” Хорхе Луис Борхес казва: „Estaba solita (беше самичка), това не може да се каже на други езици, може би на английски бихме могли да кажем she was all by herself, това може да се доближи до умалителното solita, но не съвсем.“

                   Нямаме реклама и грижа за талантите си.

                                                              Гена Димитрова
Все пак на българска земя Нобелист е проходил и живял като дете – през 1905 г. в Русе, тогава Русчук, се ражда Елиас Канети, който – като австрийски писател – получава Нобелова награда за литература през 1981 г. В автобиографичната си книга „Спасеният език”, той пише: „Всичко, което изживях по-късно, вече се беше случило някога в Русчук”.

През 1910 г. известният български политик и бъдещ премиер Андрей Ляпчев е номиниран за Нобелова награда за мир. Пенчо Славейков  – за Нобел за литература през 1912 г. от своя шведски преводач Алфред Йенсен. Иван Вазов – през 1917 г. от професор Иван Шишманов от Софийския университет. Великият Вазов обаче е пренебрегнат от Нобеловия комитет – наградата е дадена на двама „бледолики“ датски писатели. През 1943 – 1945 г. поетесата Елисавета Багряна е номинирана, но Нобел не достига и до нея.

В България Константин Павлов, подобно на Марио Варгас Льоса – Нобелист за 2010 г., направи „картография на структурите на властта и на съпротивата, бунта и поражението на индивида”. Йордан Радичков, подобно на

Габриел Гарсия Маркес – Нобелист за 1982 г., имаше своя магически реализъм. Но Павлов и Радичков, нито другият голям писател Антон Дончев, не получиха Нобелова награда за литература.

Така ще е докато българските политици и интелектуалци не пропагандират нашите постижения, докато нямаме лоби, което да съдейства за избирането на българи за Нобелова, Крафурдова и други престижни награди – сега за литература, след 10-15 години – за наука за някои от нашите много талантливи учени, работещи в САЩ и други западни страни.

Елегантно и с откровена тъга това е казано от Гена Димитрава – prima donna assoluta – в разговора й с журналиста Тома Томов: „Правих с Павароти „Джоконда”. На шансове в живота не съм по-долу от него, но той има

по-голяма реклама, много повече плочи, въобще неговата кариера беше устроена, грижена кариера, докато моята я констатирам като една негрижена. Като една градина. Просто един богат глас, посяваш, работиш, но не правиш реклама. Отиваш, обираш плодовете, но идват другите, купуват

от моите плодове, но реклама – не, аз се състезавах само с таланта си”.

Алфред Нобел да беше завещал награди и за изкуство, пак нямаше да дойдат в България. Защото нямаме държавна политика за национални приоритети – здраве, образование, наука, изкуство. Нямаме реклама и грижа за талантите си.

Следователно, крайно време е да изпълняваме възрожденския призив Помогни ми да тя возвися!, изписан над входа на училището, основано през 1869 г. в Котел. За който пише и в романа „Възвишение“  на Милен Русков:

„– Да ся возвисяват! Ний как сме ся возвисили! – рече Асенчо.

– Да! – казах аз. Бача ти Берона дума: со знанието ще ся возвисят! Со знанието друг път! Туй е по начало тъй, но как по-точно да стане? Само с принуда ще ся возвисят те! Само тъй ще стане. Неразумни юроди, дето викаше Паисия! Ти тая робска тълпа я махни! Нам държава ни трябва. Държавата му е майката!“

______________________________________________________________

* С Нобеловата награда за химия са удостоени французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Даудна.  Тези „хирурзи на гени“ откриха една от най-точните технологии в генното инженерство: генетичните ножици CRISPR (произнася се krɪspərclustered regularly interspaced short palindromic repeats) и Cas9 (CRISPR associated protein 9 – нуклеаза, ензим, който реже ДНК). С тях може с голяма прецизност да се променя структурата и, съответно, функцията на гени на животни, растения, бактерии и вируси (SARS-CoV-2?). Тази технология може да стане лечение на наследствените болести на човека.
Но, попаднала в мръсни ръце и мозъци, може да причини жестоки човешки беди (повече е написано в „Търговци на открития с античовешки цели“, вестник „168 часа“, 2–8 юли 2020 г. и в „Евристика и етика. Голямото разминаване“, книгата „Homo Janus“, трето разширено издание. 2018, стр.357–359). Нобелова награда за медицина получиха американците Харви Олтър и Чарлз Райс и британеца Майкъл Хоутън за откриването на вируса на хепатит С, което допринесе за значими постижения в лечението на хепатит С и свързаната с него  чернодробна цироза  – надежда за излекуване на 70 милиона хора годишно в света.
Нобел за литература отиде за американската поетеса проф. Луиз Глюк. За мир – за „Световната програма по прехраната на ООН“ за борбата с глада. За икономика – за американците Пол Милгръм и Робърт Уилсън за теория на търговете и създаване на нови формати на търг.

** Например, Розалинд Франклин е пренебрегната за нейните открития на структурата на ДНК. През 1998 г. бе дадена Нобелова награда за медицина за биоактивността на азотния оксид (nitric oxide, NO), но Нобел ПАК не достигна до хондураско-британския фармаколог Салвадор Монкада, който е с очевидни приноси в тези проучвания. През 2019 г.  големият британско-австралийски учен Джофри Бърнсток – откривател на мултифункционалната пуринергична невротрансмисия – ПАК не бе уважен от Нобеловия комитет и ПАК не получи Нобелова награда!

Има и други примери за нобелови несправедливости в Стокхолм и Осло. Това е още една изява на NO justice in the contemporary world (НЯМА справедливост в съвременния свят).

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *