991-ratio-trifon-zarezan

На 14 февруари – Празник на Виното и Любовта

В ЕКРАНА НА МОЗЪКА: УДОВОЛСТВИЕ И СЪПРИЧАСТНОСТ

g_chaldykovД-р Георги Чалдъков

 


       Допамин, норадреналин и адреналин бяха моята първа научна любов през 1962 – 1966 г., когато бях студент във Варна. Тези биогенни амини  са нискомолекулно съединение, съдържащи аминова група (NH2). Допаминът (C8H11NO2) е невротрансмитер (преносител на нервни импулси). Той е открит от шведския фармаколог Арвид Карлсон (1923-2018), който установи и значението му за болестта на Паркинсон. През 2000 г., заедно с Пол Грийнгард (1925-2019) и Ерик Кандел (роден през 1929 г.), Арвид Карлсон получава Нобелова награда за медицина.

Човек привиква, пристрастява се към стимули, които му носят удоволствие (гръцки – hedone). Мозъчните клетки, изграждащи система за възнаграждаване (reward system), приемат и декодират хедонистичните сигнали – секс, храна, алкохол, тютюнопушене, наркотици, хазарт, власт. В биологичната основа на тези прояви са нервни импулси, които се пренасят от допамин. За да прояви ефектите си, допаминът  се свързва с рецепторите си – съкратено се изписват „D2/DRD2“ и означава „допамин и допаминов рецептор“. Тогава секс, храна, алкохол, тютюнопушене, наркотици, хазарт, власт се превръщат в удоволствие – най-съблазнителната изява на емоциите, корените на Руевит, Дионисий и Бакхус в човека. Което означава, че ще търсим отново и отново среща с тях – пристрастяваме се.

Мутации на гена за DRD2 увреждат мозъчната система за възнаграждаване – за компенсация ядеш все повече и ставаш Homo obesus (Hedonic Eating and the “Delicious Circle”: From Lipid-Derived Mediators to Brain Dopamine and Back. Front Neurosci 2018;12:271). Пиеш все повече алкохол и ставаш алкохолик, приемаш все повече наркотици и ставаш наркоман, залагаш все повече в хазарт и ставаш комарджия, събираш все повече картини и ставаш колекционер. Даряваш по-често и ставаш филантроп (човеколюбец) – съвършеното удоволствие. Стоиш по-дълго време на власт и ставаш BOYKO 4EVA or For(n)ever – големият въпрос на българската политика. Дали това е имал предвид Епикур, когато е казвал, че удоволствието е начин за освобождаване от страха – ataraxia.

В съвременната невронаука изживяването на удоволствие (хедоните на Епикур) и съпричастността (емпатия) започват да се оглеждат в екрана на мозъ­ка, нарисувани със цветовете на молекули, които участват в тяхната изява. В проекта „Когнитивното и емоционално здраве“, провеждан в американския Национален институт за психично здраве, образи на неврони (neuroimaging), по­лучени чрез фунционален магнитен ре­зонанс (fMRI), показват, че при съпричастност се активират онези мозъчни области, които са отговорни и за изживяването на удоволствие. Поставяте на човек задача за съпричастност или му давате вкусна храна и fMRI фотографира промените на всяка секунда върху ми­лиметрови срези от мозъка. Има научни дан­ни, че при прояви на емпатия и алтруизъм се експресират същите гени, както при хедонизма, например, от чаровна жена и хубаво вино – емпатията на Омар Хайям и Кирил Христов.

Защо са ни дадени „най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората“ („Дон Ки­хот“), когато еволюционната теория на Чарлз Дарвин, обобще­на като естествен подбор, гарантира оцеляването на най-приспособените (survival of the fittest)? Пренесено в съвременното общество, където „силата е право“ (might is right), това озна­чава брутална конкуренция за пари и власт, за повече пари и повече власт, опакован в мантията на права на човека, върховенство на закона, „глобалния магнит“, джендъризъм, закрила на детето, зелени сделки, сделки на века и СЕТА (Comprehensive Economic and Trade Agreement – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС).

В съвременното разбиране за човешката еволюция, обаче, човеците са възникнали не само като подбор на индивиди, но и като подбор на групи от хора. Което може да гарантира оцеляването на най-хубавите (survival of the nicest).и на най-приятелските (survival of the friendliest).

На 23 септември 1999 г. Шведската кралска академия на на­уките връчи Крафурдовата награда за биологични науки на проф. Джон Смит за „фундаментални приноси за концептуално­то развитие на еволюционната биология“. В „Еволюция и тео­рията на игрите“ той описва защо за членове от един и същ жи­вотински вид – с изключение на човека – не е характерно да се убиват един друг при решаването на конфликтни ситуации. Особено важно за съвременния свят, особено за политиците, е, че в „Логиката на животинския конфликт“ Джон Смит обяснява, че за спорещите страни е най-добре да избягват ескалацията на конфликти.

Като цяло, стабилността и успехите на дадена социална група в голяма степен зависи от реципрочната емпатия на отделните членове помежду си и с членове на други групи. И още, еволюционният биолог Уилям Хамилтън  обясня­ва връзката между емпатията и роднинството – класически пример е готовността на пчелите работнички да пожертват живота си, за да спасят живота на своя, не на чуж­дия кошер. Това, в българската политика, означава: ако не се грижиш за своя кошер, не чакай американците и руснаците да направят това. Защо тогава ламтящите политици и бизнесмени не искат да разберат урока на пчелите?.

Освен това

По данни на Националния статистически институт през 2018 г. са умрели 108 526 българи, а са родени само 62 187 деца. Ужас, 108 526 : 365 = 297 българи умират дневно. Сега пък няма вода за пиене, има боклук за горене и мръсен въздух за дишане. И пак същият премиер, и пак – без един – същите министри и депутати.

Така, подобно на римския сенатор Катон Стари, който завършвал речите си със Carthago delenda est (Картаген трябва да се разруши), ще завършвам всяко мое есе с GERB delenda est. През 146 пр. н.е. Картаген е разрушен от римляните.

А ГЕРБ – от българите?

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *