Carski_orel

ЗВАНИЯ БЕЗ ЗНАНИЯ ДЕФОРМИРАТ ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

 

Български принос в науката и принос в българската наука са коренно различни критерии за оценяване

 

g_chaldykov

 

Д-р Георги Чалдъков*

 

 

 

Няма национална наука, както няма национална таблица за умножение.

Д-р Антон П. Чехов

През 2010 г. беше приет  Законът за развитие на академичния състав в България – от свръхцентрализиран се премина към свръхлиберален, автономен модел. От тогава са хабилитирани средно по 821 професори на година (по данни на МОН, март 2014 г.).

През 2017 г. служебният министър на образованието и науката – международно признатият учен проф. Николай Денков – предложи въвеждане в Закона на: (i) минимални задължителни изисквания за допускане до конкурси за доценти и професори и (ii) отнемане на тези звания при установяване на плагиатство.

На 3 април 2018 г. в „Държавен  вестник“ са обнародвани измененията в Закона. Там пише: „Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговарят на минимални национални изисквания към научната и преподавателската дейност, определени в този закон.“

Изискванията, обаче, не са приоритетно адресирани до качеството, а до количеството на научната и образователна продукция, оценявана с „точки“, при което най-много точки се дават за защитени дисертации и публикувани монографии и така наричани „хабилитационни трудове“ и „студии“.

Тук накратко описвам принципите за  получаване на научни степени и звания в медицински университети в Западна Европа, Америка и Япония – там основните научни степени са: Philosophy Doctor (PhD) и Doctor of Science (DSc)нашите „доктор“ и „доктор на науките“. Главното изискване за PhD, DSc, доцент или професор са приносите на преподавателя-и-учения в науката – няма американска, българска или италианска наука, има НАУКА. Стойността на университетския преподавател и учен се определя от силата (импакта) на списанията, в които той публикува (на английски, разбира се!), и от броят на цитиранията на публикациите. Наукометричните показатели h-index, citation index и impact factor са реалната оценка за приноси в науката. (h-index оценява не само броя на публикациите, но и тяхната значимост, броя на цитирането им в високоимпактни, реномирани списания ● Jorge E. Hirsch. An index to quantify an individual’s scientific research output. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 2005;102 (46):16569-16572. DOI:10.1073/pnas.0507655102.)

Къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След “къде” публикуваш и „къде“ си цитиран, идва “колко” е броят на публикациите ти. Това е смисълът на известната максима Publish or perish! (Публикуваш или загиваш!).

Преминалите успешно през такива “квалификации” могат да участват на „олимпиадите“ на науката и образованието и някои от тях  – най-добрите – да станат доценти, професори и академици. Не може със скок на височина 173 см да участваш на олимпийски игри, така както с публикации в нереферирани научни списания (nonpeer reviewed journals) – в конкурс за доцент, професор, член-кореспондент или академик. Точковите лабиринти, направени в “минималните национални изисквания“, са адаптивна реакция за научно-изследователско безплодие на създателите им и техните лобита. Не трябва  тези, които поддържат статуквото, да правят реформи и закони.

В Закона за развитие на академичния състав би трябвало да намери място и следното: „доктор“ и „доктор на науките“ не трябва да са задължителни критерии при кандидатстването за тези научни степени. Такива критерии са излишни – вредни са от интелектуален, финансов и антикорупционен аспект. Те са средство за поддържане в зависимост на кандидата от неговия „научен ръководител“.

Вече 31 години живеем в демокрация без меритокрация (не само) в науката и образованието. Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма на управление на образованието и науката е „аристокрацията на заслуги“ – меритокрация, осъществявана от мъдрите и морални личности. Те са способни да търсят отговори на големите въпроси: Студентът излиза ли от Alma mater studiorum наистина „нахранен със знания”, морал и общочовешки ценности? Знае ли великия смисъл на Sapere aude – има ли куражът свободно да изразява мислите и идеите си? В статията „Създаване на по-добър лекар” (Building a Better Physician), публикувана на 5 април 2012 г.  в New England Journal of Medicine, се посочва, че за създаването на по-добри лекари са необходими знания не само от биомедицинските науки, но и от науките за поведение и етика на човека. Базиран на добродетели професионализъм (virtue-based professionalism). Защото „истинският университет е състояние на дух и разум“. Иначе, ще продължава да се гледа на студентите като донори на пари, а не като реципиенти на знания и морал. Ще продължава бакалнизацията на  университетите. Университетите и БАН ще продължават да  бъдат фабрики за звания (degree factories) без знания. Ще продължава деформацията на науката, образованието и културата (НОК), страната ни ще бъде НОКаутирана.

През 1997 г. бе публикувана статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български”. Тогава, обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Казано с други думи, български принос в науката е значително по-обективен оценъчен критерий, отколкото принос в българската наука. Следователно, когато един български учен в биомедицинските науки ви каже, че има „повече от 450 публикации“, не му вярвайте! Погледнете го в „огледалата на науката“ – електронните бази данни Pubmed/Medline (USA National Library of Medicine), Scopus, Web of Science  на Thomson Reuters и ще видите голямото разминаване (Таблица 1). Нобелистите по физиология или медицина Джордж Паладе, Кристиан де Дюв, Рита Леви-Монталчини и Алберт Клод имат съответно „само“ 236, 174, 135 и 91 публикации (по данни на Pubmed). Разбира се, те са  професори без “минимални национални изисквания“ за „доктор на науките“.

Таблица 1. Наукометрични показатели на съвременни български учени в биомедицински науки според Scopus Elsevier (30 март 2021).  Авторите с h-index под 10 не са включени.

Име на учения Страна h-index Брой цитирания Брой публикации
Dimitar Dimitrov USA 63        15 318          346
Anasassia Stoykova GER 37 5 794 74
Ted Popov BUL 40 6 974 159
Doychin Angelov GER 33 3 018 122
Ivailo Tournev BG  35 3 898               147
Michail Davidoff GER 30 2 893 159
Dimcho Bachvarov CAN 29 2 792                90
Vihra K. Milanova BG 33 5 805                86
Atanas Atanasov PL 28 2 437 137
Krikor Dikranian USA 27 6 371 60
Vanyo Mitev BG 29 2 470 241
George Chaldakov BG 26 1 821 146
Nikolay Tsankov BG  24 1 687 138
Anton Tonchev BG 24 1 595 79
Vladimir Kefalov  USA 22 1 408 74
Roumen Pankov BG 21 7 014 67
Ivo Kremenski BG 21 2 342 117
Iliya Lefterov  USA 21 1 839 41
Ivan Milanov BG 21 1 696 103
Latchezar Traykov BG 20 1 281 61
Violeta Iotova BG 19 1 496 78
Nikolai Lazarov BG 19   917 85
Christina Grupcheva BG 17   690 35
Iliyan S. Ivanov

_______________________________

Stanislav Yanev

_____________________________

Lubomir Kasakov

      USA

_________

BG

_______

BG

16

_____

15

_____

15

 

__________

717

__________

1 535

48

___________

110

___________

41

 

Chavdar Slavov

 

BG

 

14

 

1 405

 

79

Mila Vlaskovska BG 14   980 70
Vanya Stefovska BG 13 3 450 18
Andrey Tchorbanov__

_______________________________

Wladimir Ovtscharoff

      BG

_______

BG

    14

_____

15

           450

__________

836

56

__________

122

Danko D. Georgiev

_____________________________

BG

_______

12

_____

 

__________

40

___________

Peter Ghenev

______________________________

Dobrin Svinarov

BG

_______

BG

 11

_____

11

 

__________

423

36

___________

44

Dimitar Itzev BG  11 407  50
Stefan Kostianev BG  10 659  82

 

* Главен редактор на международните научни списанията Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International.

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *