Аз съм Десислава Иванчева.

Днес искам да ви разкажа една история за едни 240 фикуса в парламента.
Отдавна се дискутира темата за прекалено високата бройка на депутатите, която не е релевантна на намаляващото българско население и която, въпреки всичко остава непроменена 30 години.

В парламента имаме 240 фикуса, добре обгрижени с единствената дейност да слушкат, да вземат заплатки, да натискат съответния бутон по команда на „шефа”. Повечето от тях нямат никакви инициативи, изказвания, предложения с години, отдавна са спрели да представляват интересите на народа, по справка от сайта на парламента.

Просто си разхождат от време на време, когато нямат други ангажименти, скъпите костюми, служебни коли, марковите чанти и обувки до парламента. Служители на народа, които никой не може да контролира, освен те сами себе си – те си определят размера на заплатите, който вече възлиза на около 5 000 лв. поне, те си избират служебни коли за 200 – 300 хиляди лева, те си преценят сутрин, като се събудят дали им е кеф днес да отидат на работа или пък не.

Отсъствието им не влияе по никакъв начин на заплатите.
На фона на всички тези факти не е ли време да намалим поне бройката и времето им за пребиваване?

В тази връзка спомняте ли си, че в хартиената интегрална бюлетина, там отдолу, след десетките партии, стои едно квадратче с „НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОЙ”.
Голям шум се вдигна за него през 2016г. за президентските избори. То целеше да задължи хората да гласуват, дори и да не припознават нито една кандидатура за свой избор. Много недомислици и тълкувания тогава имаше с това квадратче – КАКВА ЩЕ МУ Е РЕАЛНАТА РОЛЯ. В крайна сметка се оказа:

Андреев, член на ЦИК казва: „Тези гласове ще бъдат действителни, като те отиват само за формиране на избирателната активност.
Те ще формират избирателна активност, но при отчитане на резултатите те не се вземат по внимание.”

Депутатите: „Броят на гласовете „Не подкрепям никого“ при парламентарни избори няма да се включва в общия брой действителни гласове, на базата на които ще се определя четирипроцентната бариера за влизане в Народното събрание на партии и коалиции.

Вотът „Не подкрепям никого“ ще се отчита за действителен, но няма да има отношение към разпределяне на мандатите в парламента, записаха народните представители.”

Протестният вот, който не е толкова малко, който не припознава нито един кандидат, който не вижда неговия играч на терена, който смята че няма достойни кандидати, които ще защитят интересите му отива в кошчето, в архива и пак бива игнориран.
Не е ли дошло времето това квадратче да добие реална роля в живота ни? То спокойно може да служи за редуциране бройката на депутатите.

На парламентарните избори през 2017г. квадратчето „Не подкрепям никого” са отбелязали близо 88 000 българи. Това ако трябва да го сметнем в депутатски места възлиза на около 7 – 8 народни представители. Хайде като за начало тези места да останат празни в парламента. Това е волята на хиляди българи и тя трябва да бъде уважена, а не унищожена!

Считам, че ако това квадратче добие реална стойност върху броя депутати, много повече недоволните от кандидатските листи българи ще отидат до урните и ще заявят, че още места в парламента трябва да останат празни.

На изборите 2017г. 46% от имащите право на глас българи или над 3 милиона не са подали вотът си за никого. Дори и това считам, че е пасивна форма на протест. Нека тя стане активна. Това са една мощна сила от хора, които могат да оставят парламента с неколцина депутати, да покажат, че депутатите, които им се предлагат не стават за парламента.

Освен всичко увеличаването на избирателната активност с тази мярка, ще намали и тежестта на купения вот, който в момента определя бъдещето на цяла България и очевидно води до 30 годишен колапс и унищожаване на държавата ни!
Това е първата стъпка за преборване със статуквото, с хората, които 30 години съсипват България.

Има и едни такива особени видове фикуси, които си обичат да стоят в депутатските кресла, явно са доста удобни. Те престояват там по 24 години. Никой никога не чува за тях, виреят си по 5, 6, та дори и 7 мандата.

Аз категорично заявявам, че депутатството не може и не трябва да се превръща в професия!

Категорично заявявам, че е порочна напоследък, наложилата се тенденция, депутатските места да се онаследяват от отрочетата на бивши партийни величия! Парламентът не е семейна фирма или място за династии, той не бива да бъде превръщан в бащиния!

Считам, че един депутат за 8 години или 2 депутатски мандата  в живота си може да се раздаде на максимум, да даде знанията, идеите си, потенциали си, енергията си за развитието на България. Всичко след тези 8 години е зацикляне, изчерпване. Винаги проветряването в парламента е добро за нацията!

Освен това имаме странен парадокс – народът е работодател на народните представители, той ги праща в Парламента, той плаща заплатите им от данъците си, но 4 години е с вързани ръце. Няма никакъв механизъм да отзове даден депутат, ако той не си върши работата или не си изпълнява нито едно обещания.

И намаляването на бройката също би била полезна. Най-малкото спестените милиони от 10 депутата могат да отидат за десетки кувиози например, вместо да събираме капачки или за двойки с репродуктивни проблеми, за да има повече българчета в България, а не повече депутати.

Ако искате да разчистим фикусите от парламента на 4-ти април, подкрепете ме с № 26 в бюлетината!

Призовавам политиците, които влязат в парламента, да докажат, че не се страхуват от протестния вот, да докажат, че мястото им е там, че слушат всички българи, а не шепа олигарси!