Bulgaria’s “purified” Black Sea coast and the tourist industry
В първия ден на март 2021 г. по централните улици на българската столица София премина протест против унищожаването на природата по Черноморието. Дали онези, които са готови да протестират за морето си, избират „своите“ места според това чиста ли е водата? Има ли значение за избиращите къде да отидат наличието на пречиствателна станция? Оказва се, че това са едни от най-важните въпроси, на които си отговарят онези, за които българските плажове са изключително важни.
Д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките изследва състоянието на крайбрежните екосистеми. Основната му работа е свързана с влиянието на различните човешки дейности, замърсяването върху крайбрежните екосистеми, включително и състоянието на водите. Според неговите проучвания чистотата на водата се подобрява. Изследванията показват, че положението е много по-добро, отколкото през 80-те години.
Какъв е ефектът от работата на пречиствателните станции за отпадни води край морския бряг в България?
По информация на Министерството на околната среда и водите: С инвестиции по Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013 г. са изградени или реконструирани станции в Бургас, Созопол, Несебър, Поморие, Варна, Руен и Провадия.
През програмен период 2014 – 2020 г. България инвестира 3,5 милиарда лева в мерки за опазване на околната среда, значителна част от които се реализират в Черноморския район. Така е изградена станция в Айтос и са реконструирани тези в Приморско и „Златни пясъци“.
Станцията в Златни пясъци, твърди екоминистерството, има пряк положителен ефект и принос за повишаване качеството на живот и привлекателността на к.к. “Златни пясъци”, както и за подобряване на условията за развиване на туристическия сектор посредством намаляване замърсяването на Черно море в съответствие с Директива 91/271/ЕИО относно пречистване на отпадъчни води от населените места.
Реконструкцията и модернизацията на пречиствателната станция в Златни пясъци започва още с влизането на България в Европейския съюз. Два програмни периода по-късно резултатите са налице – отпадните води от „Златни пясъци”, курортен комплекс „Чайка”, селищно образование „Ален Мак” и ваканционен клуб „Ривиера” вече се пречистват в съоръжение, което отговаря на съвременните изисквания. Реконструкцията и модернизацията ще продължат до 2023, но е факт, че основните дейности са вече в миналото.
Накратко – историята от Златка Танева, ръководител на проекта „Подготовка и изпълнение на проект за развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерация к.к. Златни пясъци, община Варна”:
„Преди да започне новият проект, по реконструкция, модернизация и разширение на пречиствателна станция Златни пясъци, там имаше съществуваща пречиствателна станция, изградена през 1983 година. А тя нито по капацитет, нито по показатели на изходната пречистена вода, не отговаряше на нормативните документи както в България, така и на директивите на ЕС.”
След промените през 1989 година започва увеличаване на легловата база в курорта и около него. Капацитетът на пречиствателната станция обаче остава един и същ. Като добавим и остарялата технология, резултатите не са никак приятни.
„Много често в най-натоварените сезони през лятото се получаваше и прилив на непречистени води към Черно море. На съществуващата станция Златни пясъци заустването също не отговаряше на изискванията да бъде на повече от една морска миля навътре. Освен това поради своята физическа и морална остарялост то много често аварираше накрая на буната срещу пречиствателната станция, което доближаваше много непречистените отпадъчни води до зоната за ползване, т.е. плажната ивица и яхтеното пристанище.”
С други думи, заради недостатъчния капацитет и авариите плажът на един от най-хубавите ни морски курорти постоянно е бил под риск от замърсяване. За миризмата и отпадъците не е нужно да споменаваме.
Николай Недков от Надзорния съвет на акционерно дружество „Златни Пясъци“ недоумява защо модернизацията и реконструкцията на пречиствателната станция се е забавила толкова много:
„Първите сигнали за проблемите, които създаде старата пречиствателна станция, бяха още преди 25 години. И за съжаление това е може би най-бавно реализираната пречиствателна станция. Докато постоянно апелирахме към органите на държавата да предприемат действия в тази насока, в България бяха изградени поне 30-40 пречиствателни станции, но един от най-големите национални курорти се сдоби с нея едва през настоящата година.”
Даниел Стоянов, който е комплексен управител на хотели в курорта, си спомня много добре проблемите, които старата пречиствателна станция постоянно е създавала:
„Знаете, че страната ни е подложена на мониторинг от много европейски институции за качеството на въздуха и водите. И след доста такива проверки, в една част от комплекса морската вода не беше с показателите, които би трябвало да предлага един европейски курорт. Съответно това като имиджово за курорта Златни пясъци не беше добре не само за нас като хотелиери, а и за нашите гости, а също така и за гражданите на Варна и околните градове.”
Йон Бондар, който е част от екипа на туроператорска компания, която работи на румънския пазар и управлява няколко хотела на Златни пясъци, споделя, че туристите са изразявали опасения за чистотата на водата, въздуха и плажа.
„Най-вече се усещаше миризма. И такива опасения са изразявали туристите, които бяха на първа линия близо до тази пречиствателна станция. Става дума за хотели, които са в края, северния край на курорта Златни пясъци, най-вече опасения и понякога тези специфични миризми в тези процеси на пречистване на водата.”
Даниел Стоянов също е получавал оплаквания от туристи.
„Гости, които са проявявали интерес и са посещавали различни зони на комплекса, са споделяли с нас, че в тази част около яхтеното пристанище и по-точно зоната, където се намираше старата пречиствателна станция качеството на водата, миризмата, не са адекватни на това, което се рекламира като продукт на българското Черноморие и предпочитат да не ги посещават.”
Пречиствателната станция в курорта Златни пясъци се оказва значителна придобивка за малките и средни предприятия, които работят в областта на туризма в региона, а също и фактор за увеличаването на заетостта в сектора.
Реконструкцията и модернизацията на пречиствателната станция на Златни пясъци започва в по-предишния програмен период. Те се изпълняват по оперативна програма „Околна среда“. Общата стойност на проекта е над 37 150 000 лева. От тях над 24 360 000 са от Кохезионния фонд. Причините да започне ремонтът са няколко. Коментира ги ръководителят на проекта от община Варна Златка Танева.
„Първо – по капацитет станцията не отговаряше на развитието на териториите, които се отводняват към нея. Второто – съществуващата технология на пречиствателната станция не можеше да осигури необходимото пречистване.“
Една от първите предприети дейности на терен е решаването на проблема със заустването на пречистените отпадни води, обясни
инженер Пламен Петров, ръководител на отдел „Пречистване“ във ВиК Варна.
„Пречистените отпадъчни води вече се включват чрез дълбоководно заустване на една морска миля навътре в морето – 1952 метра, за разлика от стария колектор, който заустваше на около 600 метра от брега.”
Освен новото заустване, технологията на пречистване на отпадните води в пречиствателната станция също е подобрена. Дълбочината на пречистване вече отговаря на всички съвременни изисквания за отстраняване на биогенните елементи от азот и фосфор.
„Технологията обхваща всички съвременни методи, по които се реализират пречиствателните станции, както в ЕС, така и навсякъде по света. Тя има необходимите звена за отстраняване на отпадъците, включва груби решетки, фини решетки, пясъкозадържатели, отстраняване на въглеродните замърсявания, отстраняване на формите на азота и фосфора. Включително след което следва дезинфекция с ултравиолетови лъчи на пречистените отпадъчни води“.
Хотелиерите, а и не само те, се надяват, че проблемът с пречистването на водите в комплекс „Златни пясъци“ е вече окончателно решен. Николай Недков от Надзорния съвет на акционерно дружество „Златни Пясъци“:
„Всички се надяваме огромните средства, които са вложени, да са били ефективно вложени и повече Златни пясъци да няма такива проблеми. Защото курортът е едно от лицата на България.“
След края на реконструкцията капацитетът на пречиствателната станция на Златни пясъци е увеличен близо четири пъти. Сега тя може да поеме натоварване от над 72 000 жители и гости през летните месеци и 18 000 – през зимния период.
„Има и проблеми, които пречиствателните станции обаче не могат да решат“ – казва д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, с надеждата, че към „не могат“ е уместно да добавим и „засега“.
Снимки: Alfred Kenneally, Unsplash, Животът във Варна
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само възгледите на автора и Комисията не може да носи отговорност за каквото и да е използване на съдържащата се в нея информация.