Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Депутатът от „БСП-Лява България“ и председател на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев в интервю за предаването „Червена линия“ на Радио „Фокус“

Водещ: Господин Кънев, в Бургас се проведе Българо-беларуски икономически форум, в който и Вие взехте участие. Кои бяха основните акценти в него?
Петър Кънев: Основният акцент е, че Беларус от няколко месеца е в съвършено нова ситуация. Вие знаете, че през 2010 г. след проведените избори тогава с основателни претенции на Европейския съюз за тяхната демократичност, Беларус беше вкарана в ембаргова ситуация. Тези пречки отпаднаха с едно решение на ЕС от октомври миналата година. В момента всички членове на ЕС, държавите, особено съседните държави, са изключително активни в своите контакти с Беларус. Бизнес-форумът е само едната страна, вчера се проведе редовното, вече второ заседание на смесената Българо-беларуска икономическа комисия. Предишното беше преди около година, през септември месец 2015 г. Двете икономически комисии от двете страни се ръководят от двама зам.-министри. От белоруска страна участва зам.-министърът на външните работи на Беларус госпожа Елена Купчина, а от българска страна е Даниела Везиева, това е зам.-министърът на Министерство на икономиката от България. Бизнес-форумът също беше изключително интересен. Между другото, днес продължават разговорите и дебатите по подписването на протокола. В Бургас бяхме заедно с проф. Иван Станков, който е председател на групата за приятелство между парламентите на България и Беларус от българска страна. Проф. Станков е дългогодишен, два мандата, ректор на Старозагорския висш институт. Той е познато име навсякъде, включително и в Беларус. Пробивът, който успяхме да направим с него беше преди около месец, бяхме буквално за един ден на работно посещение по покана на беларуския парламент и бяхме първите български парламентаристи от 2002 година, които осъществиха контакт с техния парламент. Бяхме приети изключително радушно. Ако трябва да бъда откровен докрай, не сме доволни от това, което представлява в момента стокообменът между двете държави, той е в рамките на около 68-70 милиона долара, изключително малък е. По-интересното и основното, заради което отидохме до Беларус, след това бяхме и в Бургас с проф. Станков, е туристическият поток от Беларус към България. Сега ще ви кажа цифра, която сигурно ще ви изненада. Ако през 2007 г. ние сме имали около 20 беларуски туристи в България, през 2014 г. вече бяха 135 хиляди. Сами разбирате, че за една държава с 9 милионно население 135 хиляди човека да посетят България е едно много добро постижение. За съжаление, миналата година имаме известен отлив, малко под 100 хиляди, 98 хиляди туристи. Така или иначе, туристическият поток, който идва оттам е много сериозен и основните ни разговори и в Минск, и в Бургас бяха на тази тема. България стои много активно на туристическия пазар в Беларус, Министерството на туризма участва през март месец в голямо туристическо изложение. Аз съм оптимист от това, което виждам като предварителни записвания за чартъри за руски и беларуски туристи и мисля, че направихме пробив в тази посока. Още повече, знаете, че преди 3 месеца най-накрая се проведе, след 5-годишно прекъсване, заседание на смесената Българо-руска икономическа комисия. Тя беше тук в София. Каквото и да се говори за диктатури, за Лукашенко, в момента в Минск е пълно с правителствени чуждестранни делегации, които няколко месеца след падането на ембаргото вече са там и търсят своето място под икономическото слънце.
Водещ: Значи да очакваме много туристи от Беларус, дотолкова че да не можем да ги посрещнем. Шегувам се, разбира се, веднага ще Ви задам въпроса готови ли сме да ги посрещнем?
Петър Кънев: Тази тема е много сложна. Ние винаги казваме, че винаги сме готови да ги посрещнем. Между другото, връщам се отново на темата Беларус. Проблемите с намаляване обема на туристическия поток от Беларус дойдоха от една страна с голямата девалвация на валутата на Беларус. Знаете, икономиката на Беларус е основно свързана с руския и украинския пазар и когато там стана икономическият срив това се отрази много рязко и на икономиката на Беларус. За миналата година те имат почти 4% спад на икономиката, на Брутния вътрешен продукт. Другият голям проблем, който възникна там е с положението в Украйна. Почти една трета от беларуските туристи са деца, които идват при нас на лагери и които обикновено пътуват с автобуси през Украйна. В тези размирни времена да се пътува през Украйна не е препоръчително да се пътува с автобус и особено деца, затова те обикалят през Полша, Словакия, Румъния. Мисля, че желанието да посрещаме в момента е по-голямо, отколкото са възможностите ни. Имаме около 30% записвания за чартъри, самолетни кацания на Бургас и Варна. Това е най-показателно, защото чартърите показват какъв ще бъде напливът на туристи. Поне за момента не се чувства някакво пренатоварване на комплексите ни. Аз мисля, че юли и август ще бъдат основните тежки месеци. Мисля, че проблемите, които възникват, вие знаете, че в нашата комисия по икономическа политика и туризъм ние периодично, поне един път месечно имаме изслушване на министъра на туризма Ангелкова. Идната сряда също ще имаме нейно изслушване по летния сезон, за да обсъдим подготовката т.е. сезонът вече започна след тези 32 градуса вчера в Бургас.
Водещ: Би следвало да е започнал, все пак юни месец е.
Петър Кънев: Започна, но проблемите са едни и същи от години наред. Но мисля че тази година най-сериозният проблем и той ще бъде за години напред, това е липсата на работна ръка, липсата на кадри. Трагично е положението с кадри, особено в туристическия бранш. В момента неистово се търсят готвачи, рецепционисти, камериерки, сервитьори.
Водещ: Ако няма такива качествени хора, съответно и обслужването ще бъде лошо. Обаче, господин Кънев, как се стигна до този кадрови колапс в бранша?
Петър Кънев: Кадровият колапс не е само в този бранш. Също и кадрови колапс е в липсата на средни техници в енергетиката, в машиностроенето, стругари, фрезисти, заварчици. Аз си спомням много добре тази тема със заварчиците сме я обсъждали преди пет години, още когато обсъждахме темата АЕЦ „Белене“. Само за изграждането на АЕЦ „Белене“ бяха нужни 1300 най-висш клас заварчици, а такива в България съвсем няма, всичко читаво напусна и работи в момента в Западна Европа и САЩ. Така че проблемът с професионалните кадри в България е изключително тежък. Направиха се първите стъпки в областта на така нареченото дуално обучение, сега е много модерно да се казва дуално. Всъщност това си е едно обикновено професионално обучение, каквито навремето имахме, каквото даваха техникумите и СПТУ-тата. Тепърва се навлиза в тази посока, но ще трябват, според мен, няколко години, за да можем да превъртим и да започнем да създаваме добри кадри на средно-професионално ниво.
Водещ: Говорихме за туризма, за липсата на кадри във всяка една сфера. Сега ще Ви попитам малко за икономика, тъй като вие сте специалист в тази област. Управляващите ни непрекъснато казват, че всичко е наред, че имаме повече приходи в страната, повече от обичайното. Да се чувстваме ли спокойни?
Петър Кънев: Спокойно трудно може да се чувства човек в обстановката, в която е България и най-вече около България. Спокоен не можеш да бъдеш, когато във всички съседни държави положението е изключително напрегнато. В България в момента имаме по-добра събираемост в бюджета, отколкото за същия период на миналата година, но аз мисля, че огромният проблем със заплащането и с възнагражденията, със стандарта на живот остава. Наскоро спорихме с мои колеги от парламентарната група, че ние непрекъснато като една мантра повтаряме демографска катастрофа, демографска катастрофа. Аз мисля, че големият проблем на България не е демографската катастрофа, защото ако от утре започнем да раждаме по пет деца с тези доходи в рамките на 300-400 евро, всички, които обучим и изучим отново ще избягат. Трябва да се търсят схеми за по-рязко увеличаване на доходите, иначе ще обезлюдеем, както продължаваме с бесни темпове да го правим. Що се касае до икономиката, имаме един среден ръст в рамките на около очакваните 2%, също 2% ръст на икономиката за тази година прогнозира Международния валутен фонд, а 2,9% разчита правителството, даже над 3. Това не са лоши показатели, на базата на ЕС ние сме, може би, в първата петица като ръст на икономиките. Лошото е, че на нас тези 2, 3 или 4 процента не ни вършат никаква работа. Изоставането ни е толкова голямо, че ние не се ли върнем на процентите на ръст на икономиката каквито бяха по време на Тройната коалиция – в рамките на 5-6, 6,5% и този ръст не го ли задържим години наред, трудно ще можем да достигнем и другите нива. Каквото искат да говорят за Тройната коалиция, аз тогава бях депутат в парламента, когато отвори човек цифрите и види данните за ръста, за бюджетния излишък, за ръста на доходите, на пенсиите разбира, че все пак това за последните 15-20 години беше един от най-добрите икономически периоди на България.
Водещ: Да, но управляващите веднага ще ви репликират в това отношение, че тогава не е имало световна икономическа криза и затова сме били по-добре икономически.
Петър Кънев: Естествено, че имаше и външни фактори, съвсем нормално е, но в края на краищата, ако се огледаме – няколко държави около нас вече се движат – Румъния, Унгария, Балтийските републики се движат с едни темпове в порядъка на между 4 и 4,5%. При всички случаи, ние трябва да търсим по-сериозно развитие на ръста на икономиката на България. Между другото, положително е, че доста микро фирми и малки фирми започнаха да създават иновативни продукти. Преди около седмица бяха на едни награждавания, които един конкурс вестник „24 часа“ проведе за микро и малки фирми и бяха много впечатлен, че фирми с по няколко човека правят не лош, добър като обем износ на иновативни продукти. Трябва да търсим там нашето място. Второ, трябва все пак да се замислим- остават ни няколко години със сериозно европейско субсидиране. През 2020 г. този поток от пари ще секне. Ще останат само някои доплащания по агросектора и донякъде ще разчитаме и на парите, които всяка година пристигат от българите, работещи в чужбина. Между другото, това не са никак малко пари. По различни данни на националната банка последните години, независимо от кризата, която започна в Европа, потокът от средства, които изпращат нашите съграждани, казвате им мигранти, аз бих казал по-скоро българите, които работят в чужбина, се движат между 1,3 млрд. до 1,5 млрд. евро и то само банкови преводи. Като добавите и кеша чрез MoneyGram и другите куриерски фирми стигаме до 2 млрд. евро. Това са чисти данъчно изчистени пари за консумация. За съжаление, в онзи период преди кризата те веднага влизаха в потребление. В последните години българският спестител, гражданин не се чувства спокоен и виждате, че непрекъснато се увеличават депозитите в банките. Дефлацията е смърт на производството ни. Тя е добра за потребителите, но за производителите не е най-доброто решение. Виждате, трета година сме ту в дефлация, ту в лек ръст на вътрешното потребление. Така че не виждам защо управляващите трябва да бъдат толкова спокойни и толкова доволни от постигнатото. Да, има ръст на приходите в бюджета, това не може да се отрече, но в същото време и задлъжнялостта ни расте с доста сериозни темпове. Макроикономически погледнато нашият дълг в момента не е от тези, които могат да безпокоят ЕС на фона на държави като Франция, Италия, Испания, да не говорим за Гърция, но в същото време темповете, с които расте дългът са доста притеснителни. Аз даже не говоря за тези 16 млрд., аз говоря за най-елементарната сметка, която преди седмица Институтът на БАН направи.
Водещ: Кажете и за 16-те милиарда. Непрекъснато тези милиарди изплуват отнякъде и от БСП непрекъснато ни напомняте, че трябва да ги плащаме все някога. Кажете ни какви бяха всъщност причините да бъдат изтеглени тези пари? И по-важното е какво следва оттук нататък?
Петър Кънев: Аз първо искам да кажа още нещо. Тези пари не са изтеглени. Това е правото да бъдат изтеглени тези пари, тоест при всички случаи гласуванията на тегленето на допълнителни заеми, освен това, което до момента вече е изтеглено ще минава през гласуването на бюджетите в парламента. Просто управляващите създадоха една добра схема, при която да не влизат всеки път за бурни, тежки дебати в парламента и наведнъж да изиграят тази игра. Добър тарикатлък от тяхна страна. Мога да ви кажа не една причина, мога да ви кажа три причини, по които тръгнаха. Първото е темата КТБ. Страхувам се, че по темата КТБ истината никога няма да излезе наяве. Втората причина е одитът, който в момента се прави на всички банки в България, трябва да има един буферен резерв. Третата причина е, че при прогнозата за бюджетен дефицит, която, знаете, беше 3%, 2,5% и 2% в годините. Като добавите, че при един среден БВП в рамките на около 85 млрд. лв., 1% вече означава 850 млн. тоест ако ние планираме 2% бюджетен дефицит, задължително трябва да теглим от някъде 1,5 – 2 млрд. за консумация, за консумиране. Много ми е интересно тази година как ще процедира министърът на финансите, защото това, което като момента се очертава като бюджетен излишък дали ще тръгнем към приключване на годината с по-нисък бюджетен дефицит от планирания, или ще пристъпим към връщане на някакви дългове, както ние направихме по времето на правителството на Тройната коалиция, не знам. Това е много интересна тема, ще изчакаме и ще видим.
Ева БРАНИМИРОВА