Знаем ли какво именно става на 22 септември? През коя година? По времето на кой управляващ? И главното: защо възниква необходимостта от „случването” на 22-ри септември?

Освобождението на България от османско робство през 1878 г., както знаем, далеч не е повсеместно. За немалко български градове и села датата на Съединението, 06.09.1885г, се оказва по-значима. Процесът намира естественото си продължение 33 години по-късно.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към българския народ на 22.09.1908г в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в град Търново. Независимото българско царство е признато от Великите сили през април 1909г.

Предшестващите факти, в резюме, са следните:
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. След постигане на Съединението на Източна Румелия с Княжество България българският политически и културен елит започва нелеката борба за постигане и обявяване на независимост.

През септември 1908 г. в Истанбул младотурците извършват преврат, вследствие на което избухва стачка по жп линията Одрин-Белово. В нощта на 22 септември на яхтата „Хан Крум” край Русе министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинад. Оттам целият политически кабинет поема към Търново, като царският влак спира за почивка на гара „Две могили”. Именно там Александър Малинов написва манифест, под който се разписват княз Фердинанд и всички министри.

След провъзгласяване на Независимостта, започват поредица от заплахи с война от страна на Османската империя, на които България отвръща с мобилизация и декларирана готовност за мирно уреждане на конфликта. С помощта на Русия е постигнато споразумение и през 1909г биват подписани Руско-турски, Българо-турски и Руско-български протоколи. Според Протоколите, съответно, Русия опрощава военните задължения на Турция от войната през 1877-1878г; Турция се отказва от всички финансови претенции към България; България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 000 000 франка. (Последното „споразумение” несъмнено е повод за отделен анализ и коментар.)

В резюме, резултатът от Независимостта е: България става царство (а княз Фердинанд приема, съответно, титлата „цар”), страната ни придобива право за активно участие в международните отношения, създадени са предпоставки за освобождаване на останалите под османска власт наши земи в Македония и Тракия.

Наскоро присъствах на тазгодишния първи учебен ден на голямата ми дъщеря. За пореден път видях и осъзнах, че ние, българите, не разглеждаме вдигането на националния ни флаг и звученето на националния ни химн като свещени или поне значими „случки”. Малцина са тези, които, независимо от мястото и причината за, да речем, звученето на химна ни го „преживяват” подобаващо. Защо ли? Вероятно се притесняват, не знаят как да реагират и/ли смятат, че, така или иначе, сега има по-важно нещо за случване, а химнът ни – макар, разбира се, да е важен, така или иначе ще прозвучи…

Не съм привърженик на излишната или ненавременна патетика, нито съм специалист по история. Убедена съм обаче, че ако познаваме основните факти от българската история, ще сме по-ориентирани в днешните си крачки. И ако детето ни по някаква причина не е разбрало защо днес е почивен ден за всички българи, без да се червим и без да търсим гузно в Интернет, е редно да му отговорим. Историческите дати и познаването им подпомагат самоопределянето ни като българи и правят потребни трибагрениците по терасите и парковете, портрета на Левски в немалко кабинети и домове, изслушването с уважение и признателност на химна и, защо не, неходенето на работа и на училище – включително и на 22-ри септември.