От 4 август 1992 г. е възобновено началото за Празника на Несебър
Ръката на Димитър Созополец е изографисала иконата Богородица Приснодева с надписа: За душевно спасение се дарява, Богородице, от Божиите раби: Зафирица и чедата му, Лефеица и чедата му, свещеник Димитър,презвитера Зоица и чедата им…1860 г.
Иконата на Богородица e с Младенеца на лявата й ръка, а дясната е поставена пред гърдите.Христос с дясната ръка благославя, с лявата придържа отворено евангелие, подпряно в скута му. Ореолът му е вписан кръст.В двата горни ъгъла са представени два летящи ангела, които поставят корона на главата на Богородица и държат разгънати свитъци.
С течение на времето иконата се е превърнала в един от симворите на Археологическия музей-Несебър. А жителите на града честват Успение Богородично като официален празник след решение на Общинския съвет, гласувано единодушно на 4 август 1992 г.От 14 март 2002 година със званието „Почетен гражданин на град Несебър” е удостоен Митрополит Сливенски Иоаникий
Максим МОМЧИЛОВ
……………………………………………….
Почитаме Успение Богородично
1
Днес православната църква чества Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица – един от 12-те най-големи християнски празници.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване.
Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигне на хляба“.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите. Селищата с църкви „Успение на Пресвета Богородица“ имат храмови празници.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пилешка каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.
В този ден празнуват всички, които носят имената Мария, Мариан, Мариана, Мариян, Марияна, Маша, Мика, Мира, Мара и др.
