Историята не може да се промени-Бургас,Поморие и Созопол тържествено отбелязаха освобождението си-в Несебър това за сега не се е случило !
20 декември1877 /3 януари 1878/ и /или/ 27 януари /8 февруари/ 1878
За това говори по покана на Катаржина Никова-секретар на Народно читалище „Яна Лъскова 1905 г.” в заседателната зала пред средношколци в СУ”Любен Каравелов” журналистът Максим Момчилов. На беседата по случай 142 годишнината от Освобождението на Несебър, присъстваха и общественици сред които и Тодорка Станелова-директор на СУ „Любен Каравелов”.
Освобождаването на Несебър /наричан тогава Месемврия/ има две дати- на гърците на 20 декември 1877, и пак на гърците – на 27 януари 1878, но на 27 януари датата вече е официално документирана от майор Михаил Лазарович Колонтаевски, разясни журналистът.
Момчилов цитира книгата „Месемврия на Евксинския понт” от Георгиос Мегас, където през 1945 г. за Освобождението пише :”Тогава много от жителите на заселените българи села, за да избегнат клането от нередовната войска, търсят убежище в Месемврия, където месемврийците им осигуриха защита и сигурност. Руската войска влиза в града на 20.12.1877, или по нов стил 3 януари 1878”.
Няма как обаче на тази дата да е имало руска войска, тъй като донесението на полковник Александър Лермонтов за освобождаването на Несебър е документирано , когато с група конници, пристига майор Михаил Колонтаевски на 8 февруари 1878.
Очевидно чертите от взаимните представи на гърци и българи в Несебър е съвсем различно.
Средношколците научиха какво са работили и как са живели местните хора преди и в деня на Освобождението на Месемврия. От беседата стана ясно, че хората се занимавали с риболов, търговия и корабостроене. Пристанището развивало предимно търговска дейност. Като цяло градът бил полузапустял .Жителите наброяват 1793 души, като 93 % от населението било гръцко.
Къщите били запустели, а освен огромната общност гърци, имало 70 българи, 67 турци, като част от тях са помохамеданчени цигани. Властта на турската империя в Месемврия се осъществявала от мухтара /избран, предпочитан/ Реджа ефенди, неговия помощник Сава Баласов и бирника Темистокли Малопополус.
Учениците научиха и какво се е случило към 8 февруари в Месемврия. Хаос и паника настъпили в турската войска, когато става известно, че от генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен на 21 януари 1878 е организирал „ летящ отряд” под командването на полковник Александър Лермонтов в направлението през Карнобат -Айтос – Бургас, а оттам към Созопол – Поморие и Несебър.
Освобождавайки с бой населените места „летящият отряд” достига Бургас на 6 февруари, където населението посреща тържествено и с водосвет отряда на полковник Лермонтов.
Още на 31 януари обаче, капитан Гущин изпраща донесение до полковник Лермонтов,че по слухове и други сведения от Анхиало, турци и черкези готвят нападение с цел да разгромят Анхиало и Месемврия.Още на 3 февруари полковник Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”.
На следващия ден, за да разузнае къде е тази банда, подп. Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария. Изпращат се патрули към с.Терджумен / Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/. Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало.
На 7 февруари 1878 г. ІІ ескадрон на ХІІІ драгунски полк на Военния орден, начело на командира майор Колонтавски с полуескадрона, изпратен от полк. Лермонтов, освобождава Анхиало.
На фона на безвластието, на 8 февруари майор Колонтаевски завладява и освобождава Месемврия. Подробни сведения за посрещането в града не са открити . Може да се допусне,че освободителите подпомагат провеждането на гражданско управление. Същото може да се допусне, че водещият управляващ е бил „заместник-мухтара” Сава Баласов, който по-късно е вторият кмет на Месемврия.
В края на изложението на Момчилов средношколците разбраха, че след връщането на Колонтаевски в Бургас, към Месемврия е изпратена рота с гарнизон от 104 пехотен Устюжки полк. Взети са мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица, а по-късно е учредено Анхиалско-Месемврийско окръжие. За първи път за кмет на Месемврия става Клянтис Комнинос.
На беседата говори и историчката Ефтелпа Теоклиева – Стойчева. Тя разказа и за различните археологически и архитектурни паметници на малкия полуостров, за построяването на най-новата църква “Успение Богородично”, която и досега е действащ храм, за характерните дървени къщи на града. От нея средношколците разбраха за значението на Несебър и съхранения християнски дух в столетията на османското владичество, през които градът остава митрополия.
Съчетаването на беседата от история с археология сред учениците от несебърското училище се запомня от историята,която не може да се промени.Една несебърска общност, колкото и да е малка, се запазва само като съхранява историческата си памет.Но има и да се припомня, че от Освобождението на Руско-турската война преди 142 години в Несебър за Освободителя Михаил Лазарович Колонтаевски все още не е честван официално нито за общинското ръководство,нито за общинския съвет в Несебър.
