Максим МОМЧИЛОВ Наближават 93 години народни старини.Те /старините/ са обнародвани още по-рано- в Указ №7 на Държавен вестник бр.37/18.02.1911 в Закона за старините. Издаденият в София на 10 февруари 1911 указ е на първообразния със собствената на Негово Величество ръка написано: Фердинанд.
Благодарение на този закон са издирени, разкрити, съхранени и опазени голяма част от културните ценности у нас.В гл.1, Общи разпоредби всички движими и недвижими старини в Царството се намират под върховния надзор на Министерството на народното просвещение, което се грижи за тяхното запзване и поддържане.
По това време Янаки Янулов кметува /след 1906/ Месемврия, и периода по-късно /04.01.- 04.06.1911/, по тези „старини”,но от тях няма ни вест, ни кост.
На 29.06.1927 в Държавен вестник е обнародван Списък на народните старини №1 на Народния археологически музей – София.През този период кметува Марин Маждраков /08.03.1926 – 14.04.1928/, а за месемврийските старини те са пак същите – ни вест, ни кост.
А по Закона за старините поне все пак нещо се е вършило в месемврийско. Отговорът за тогавашните кметове е повече от ясен – ни вест,ни кост.А ето какво е подписал царят:
Законът за старините е приведен от стар в нов стил с корекция на ъ и е.:
ЗАКОН ЗА СТАРИНИТЕ
Глава I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.1. Всички движими и недвижими старини в царството се намират под върховния
надзор на Министерството на народното просвещение, което се грижи за тяхното запазване и поддържане.
Чл.2. За старини се смятат паметници,документи и художествени произведения от най-старо време до освобождението на България, които имат историческо,археологическо, художествено и палеонтологическо значение, като стари сгради и развалини, градища, калета (хисари),окопи, черкви, черковища и манастирища,джамии, безистени, чешми, водопроводи,мостове, друмове, могили, гробове, побитикамъни и др. такива; старинни изделия от разен материал, като статуи, плочи с образи,камъни с надписи и украшения, глинени изделия, оръжия и други металическипредмети и накити, монети, печати, каменни и костени сечива, живопис върху стена, плат или дърво, мозайки, икони и други черковни принадлежности, разни резби, стъклени изделия, изкопаеми животински и растителни останки от предисторическо време,вкаменелости и пр.
За старини се смятат също и градини, гори,сгради и въобще всички места, свързани със събития и личности из историята,а така също стари ръкописи, редки и ценни старопечатни произведения, гравюри, портрети, стари материи, шевове и музикални инструменти.
От старините изключени са постройки и художествени произведения на живи автори.
………………………………………………………………………………………………..
Глава VIII
НАКАЗАТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ НАРЕДБИ
Чл.4З. Нарушителите на настоящия закон е наказват с глоба от 50 до 2000 лв. При
повторно нарушение глобата не може да бъде по- малка от 100 лв.
Ако нарушенията влекат след себе си унищожението, изгубването или повредата на някоя старина, нарушителят трябва да заплати в полза на държавата и цялата стойност на старината.
Чл.44. Административните власти, когато узнаят за нарушенията на настоящия закон,съставят акт и го изпращат до окръжния управител, който след като вземе мнението нанадлежния музеен комитет, с постановление определя глобата.
Чл.45. Постановлението на окръжния управител може да се обжалва пред окръжния съд в двенеделен срок от датата на съобщението.Съдът разглежда делото в месечен срок от постъпването му.
Присъдата на окръжния съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд в двенеделен срок от издаването и, ако глобата е по-голяма от 100 лв.
Чл.4б. Шест месеца след влизането на настоящия закон в сила издадените по-рано позволителни за разкопки изгубват своята валидност.
Чл.47. Съществуващите музеи са длъжни да се съобразяват с настоящия закон в продължение на шест месеца от обнародването му.
Чл.48. Подробностите по изпълнението на настоящия закон ще бъдат установени с особен правилник.
Чл.49. Отменяват се всички закони и разпоредби, които противоречат на настоящия закон .
Заповядваме, настоящият закон да се облече с Държавния печат, да се обнародва в Държавен вестник и да се тури в действие.
Разпорежданията по прилагането на настоящия закон възлагаме на нашия
Министър на народното просвещение.
Издаден в София на 10 февруари 1911 год.
На първообразния със собствената на Негово Величество ръка написано: ФЕРДИНАНД
…………………………………………
Днес,93 г. и 109 г. по-късно, никой по никакъв начин не честват бележитите годишнини, които очевидно са исторически.Виж в публикуването от Указа с божията милост и народна воля Цар Борис III, и факсимиле от цит.списък 22.06.1927.Да се знаят и помнят!
