Стефан ПЕЙКОВ
Голямото за България и българското Черноморие събитие – 100 годишнината на Пристанище Бургас, бе отбелязано през 2003 година чрез мемориален двулицев плакат издаден от Община Бургас, Порт Бургас и Международния търговски и културен център Геопан.
По повод на този ден, на който се навършват 117 години от откриването на пристанището, припомням плаката от неговата 100 годишнина за да си върна усещането за значим празник.
Издаването му тогава беше подкрепено от множество организации и институции между които: Бургаската търговско-промишлена палата, Бургаската морска асоциация, Сдружение Морско общество – Бургас, Дирекция Морска администрация – Бургас, Морско сдружение Форщевен, Демакс – София, Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов „Св. Никола“ в Бургас, Зърнена борса – Бургас, Черноморски фар – Бургас, Морски вестник – Варна, Хляб и хлебни изделия ЕООД – Бургас, Вистамар – Бургас, Атлантически клуб в България – филиал Бургас, Бургаски свободен университет, Пилотска станция – Бургас, Параходство Български морски флот и Dekka SHIPPING AGENC
На лицето на плаката е изобразен Бургаският залив към 1830 г. – фрагмент от карта на известния в Европа картограф Тетбу дьо Марини, открита в Холандския държавен архив и Одеса.
Отбелязаните на нея батиметрии (дълбочини) и детайлно картографираната брегова ивица показват залива като едно от най-благоприятните убежища за кораби осигурило хилядолетното корабоплаване по Евксинския понт. Специално внимание заслужава отбелязаното на нея и недостатъчно проученото до днес селце край Циганския пристан, чийто наследник е днешното Рибарско селище в залива.
На гърба на мемориалния плакат, който (припомняме на колекционерите) е двулицев, е възпроизведена Програмата за тържественото отваряние на Бургазското пристанище (неделя, 18 май 1903). Тя е тиражирана за случая от „Министерство на Общественнитъ Сгради, Пътищата и Съобщенията“.
Идеята да се издаде мемориален плакат по повод 100 годишнината вдъхнови сътрудниците на Териториална дирекция на архивите – Бургас, които издириха оригинала на програмата от 1903 година. Този любопитен и днес документ от историята на пристанището и града доби нова публичност с издаването на плаката, припомняйки историческата празничност на 18 май не само за културен Бургас.
А Христо Фотев ни остави своето паметно послание „Единствено в Бургаското пристанище животът ме изпълва с вдъхновение! “…
Илюстрации:
- Мемориален плакат (лице) „100 години Пристанище Бургас“ (1903 – 2003) – Бургаският залив, фрагмент, Тетбу дьо Марини, XIX век. Холандски държавен архив, Хага, ©ДА „Тракия“ ГЕОПАН. Картата на дьо Марини е по-голяма от фрагмента на плаката. Нейното значение за Големия Бургаски залив е представен от мен в nessebar-news.com
- Мемориален плакат (гръб) „100 години Пристанище Бургас“ (1903 – 2003) с Програма за тържественото откриване на Бургаското пристанище на 18 май 1903), издадена от Министерство на Обществените сгради, пътищата и съобщенията (оригиналът се съхранява в Териториална дирекция на архивите – Бургас ).
Отпечатан в ДЕМАКС, София, България.
……………………………………….
ВЪЗХВАЛА НА ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС
Д-р Георги Чалдъков и приятели
Пристанище I
Христо Фотев
Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!
Движение на влакове по релсите –
издигай ме със своята експлозия!
Чудесно електричество – обичам те!
В хилядата ти крушки е душата ми…
Гласът ми пропълзява по въжетата
и ужасява корабните плъхове!
Аз разковах сандъка с портокалите!
Наистина ли съществува Африка,
Америка, Австралия –
о, блясъци
в кристалите на каменните въглища!
Как искам да отида аз във Индия,
в Япония, в Италия –
навсякъде…
И никъде да не отида – никога
да не напусна своето пристанище!
…Ще изгоря във въздуха – а слънцето
ме вдига със металните си челюсти!
Към ноздрите ми се надига сярата!
Желязото във всичките си образи
отново ме притиска до ребрата си…
А корабите – толкова изтънчена
и женствена е формата им,
толкова
са благородни тънките им профили,
че ме изпълва тъмно отчаяние!
Но… колко са крисиви цветовете им!
И хорота по стълбите бамбукови!
Ръцете им се движат непрекъснато –
познати ми са всичките им жестове!
Речта им е дъжда по раменете ми.
И аз вървя в дъжда със удоволствои!
На всекиго разбирам аз езика му,
Почитам боговете му,
страната му –
сърцете ми прилича на пристанище!
Пристанище, благодаря за твоето
пространство – за голямата ти работа,
в която и най-малките подробности
са пълни със огромно самочувствие!
Благодаря ти, весело движение!
Издигай ме със своята експлозия!
Чудесно електричество – обичам те!
В хилядата ти крушки е душата ми,
открила и обикнала света!
