Д-р Георги Чалдъков
Убиваме безшумно хлорофила –
душата на дървета и цветя.
… Ще търсиме във себе си вината,
но късна може би ще бъде тя.
Това е „Предупреждението” на Христо Фотев за антропогенната (предизвикана от човека) същност на екологичния вандализъм – прогресивното разрушаване на „къщата” (гръцки, οiκοs); съответно, екология – „наука за къщата”. То е в синхрон с прогнозата на английския учен д-р Джеймс Лавлок (1919-2022), който работеше за марсианския проект на National Aeronautics and Space Administration (NASA) в САЩ и е автор на „Гея – нов поглед върху живота на Земята”. Там Тя е представена като суперорганизъм – атмосфера, хидросфера, биосфера, литосфера и ноосфера живеят симбиотично „За благото на всички” (For the Benefit of All – мотото на NASA). Тогава може да е вярно, че „сърцето на земята е от злато”, както пише Ницше.
„Политиците са нашето наказание“ е модификация на „Ние самите сме нашето наказание“, изречено от Марк Теренций (116-27 пр. Хр.) – „най-начетеният от всички римляни“. Попитали Махатма Ганди кои са факторите, които унищожават човека? Той отговорил: „Политика без принципи, богатство, придобито без работа, знания без душа, бизнес без морал, наука без човечност и молитва без благодарност“.
Организацията на европейски метеорологични служби чрез „Метеоаларм“ информира за състоянието на времето, като за това използва цветна система от кодове върху картата на Европа: червено – най-висока степен на опасност, преминавайки през оранжево и жълто, до зелено – без опасност.
Любомъдри читателю, на картата на Европа с кои цветове на морала ще оцветиш територията на всяка страна? Аз оцветявам в червено не само България – опасно, твърде опасно.
Живеем в общество, в което все по-често настъпват допамин-опосредствани увреждания на мозъчната система за възнаграждаване (brain reward system). За компенсация ядеш все повече и ставаш Homo obesus. Пиеш все повече алкохол и ставаш алкохолик. Приемаш все повече наркотици и ставаш наркоман. Залагаш все повече в хазарт и ставаш комарджия. Крадеш все повече и ставаш клептоман. Лъжеш и крадеш все повече и ставаш политик.
Нарушаването на „законите на къщата“ от свръхконсумацията на въглища, нефт и газ произвежда трилиони тонове въглероден диоксид (СО2), които като Дамоклиев меч висят над земляните – хората на Земята. Защото не противодействаме на затоплянето, бури, урагани, цунами и наводнения убиват хиляди хора, къщи и дървета. Ако продължаваме да нехайстваме, всяка година ще се произвеждат още милиарди тонове СО2 – и в края на XXI-ви век температурите ще се повишат с 4-5 градуса и ледените къщи на тюлените и мечките ще се разтопят, океани, морета и реките ще прелеят. „И валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи“ (Битие 7: 12).
Лечението? Спомнете си за Сократовата енкратия власт („власт над себе си“, самообладание) и (пре)прочетете един много важен урок, описан в „Разказвачът“ на перуански писател Марио Варгас Льоса.
Урокът е от приятеля на Льоса Саул-Маската – „Перуанският евреин, който стана индианец”: „Най-важното за Амазонските индианци е самообладанието. Никога да не се давиш в чаша вода, нито при истинско наводнение. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица”.
Философията на Саул-Маската ни учи, че крайният резултат на дадено природно събитие зависи от Човека. И, че Природата има антропоцептори – рецептори за поведението на Човека, но няма рецептори за поведението на политиците, защото Тя не ги счита за човеци. След болестите (ужас, всеки ден умират повече от 280 българи), войните и природните бедствия, няма по-трагични явление за хората от липсата на образование, съпричастност и метаноя (от гръцки, „промяна на мисленето“, също така – прошка, смирение).
Пример за превенция на бедствията е в теорията на счупените прозорци (broken windows theory), за която съм писал и преди. Тя гласи: малките нарушения на реда не са само показател за криминогенната обстановка – те влияят на нивото на престъпност като цяло. „Счупените прозорци“ са описани през 1982 г. от американските социолози George Kelling и James Wilson в книгата им „Счупени прозорци. Полицията и безопасността на съседите“. Заглавието идва от примера, който авторите описват: „Ако на една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“
Това означава, че когато обществото и политиците не обръщат внимание на малките нарушения на реда, например, дефекти в язовири и шофиране с алкохол и/или дрога, се провокират други „язовири“ и хора към извършване на подобни или по-големи нарушения. Дългосрочната работа по предотвратяване на малките нарушения и наказването на нарушителите, създава атмосфера за нетърпимост към всички нарушения, така наречената „нулева търпимост“. С други думи, превенцията е по-важна от терапията.
Най-доброто лекарство (drug of choice) срещу бедствията, които ни сполетяват, е етиологичното – това, което може да излекува болеста чрез отстраняване на причината, която я предизвикала. Лекарството се нарича „приоритетно инвестиране в наука, образование и култура (НОК), за да не бъде нокаутирана страната ни“.
Накратко, разрушително е политическото нехайство за НОК. В корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education има „водачество“. Затова учителите, учените, поетите и патриархът могат да изградат силна държава на една малка територия. Благодарение на приоритетното инвестиране в НОК се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея и Китай. А у нас тигрите са само на манежа в цирк „Балкански“ и в зоологическите градини.
Все пак, родиха се ембриони на надеждата: Massachusetts Institute of Technology (MIT) съобщи, че младият български учен Златко Минев е възможен носител на Нобелова награда за физика. През април 2022 г. топерудираният проф. Мартин Вечев създаде първия в България Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), в който идват от цял свят учени да работят на световно ниво, като това в MIT, Оксфорд, Цюрих и други елитни университети. „Това е нещо като Меси да избере да играе в „Левски“ или в ЦСКА“ – каза кратко и ясно Мартин Вечев.
Защо не, нали в мозъка-и-сърцето на България има много златни талантони. Но по-добре да приключа с една симбиоза на Лорка–Фотев:
Зелена, любя те зелена.
И се учудвам, че останах жив.
И със:
Зелен код в политиците и избирателите?
* Накратко, „Климатът представлява многогодишният режим на времето, характерен за дадено място”. Думата „климат“ в буквален превод от гръцки означава „наклон на слънчевите лъчи” е въведена в науката от Хипарх (circa 190-120 г. пр.н.е). Под климат древните гърци са разбирали специфичните атмосферни условия, характерни за даден район. Метеорологията е получила името си от гръцката дума „метеоро”, която в буквален превод означава „нещо в небето”. Тя изучава метеорите в атмосферата (не и метеоритите) – дъжд, град, сняг, вятър, буря и други. Под „време” в метеорологията се разбира състояния и явления на атмосферата – температура и влажност на въздуха, атмосферно налягане, облачност, мъгла, слана, снежна покривка, дъжд и други).
.
