Д-р Георги Чалдъков
В политиката няма страдащи от анорексия (безапетитие),
всички боледуват от булимия (вълчи глад).
Булимията е психично разстройство, характеризирано с лакомия, последвана от желание за освобождаване от изядената храна чрез повръщане. Финансовата булимия е хронична лакомия за пари, която не е последвана от желание за „освобождаване“ от натрупаните пари чрез филантропия.
През 1969 г. американецът Мъри Гел-Ман получи Нобелова награда за физика за откриването на кварките – „странните“ и „чаровни“ елементарни частици. В книгата си „Кваркът и ягуарът“, когато говори за „уплътняване“ на едно съобщение, споменава за учителка в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин написал, перифразирам: „Вчера видях, че убиват прасетата на съседите. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: помощ, помощ, помощ…“. Така съчинението станало точно 300 думи.
Като чуха това, прасетата започнаха да викат: „Мамка им и политици, никакви се не обаждат“, перифразирайки „Мамка му и прасе, ….“ от сборника с разкази “Свирепо настроение“ на Йордан Радичков. За което в едно списание бе написано: „Не е лесно да бъдеш човек с мозък и душа в страна с много политици с половин мозък и половин душа“. А прасетата запитаха: „Като са такива политиците, защо хората ги избират?“
Наскоро един от националните ежедневници публикува статията ми „В очакване на „българин, спуснат от машина“ – перифраза на Deus ex machina (Бог от машина) – неочаквана помощ, описвана в древногръцките трагедии, където безизходните ситуации се разрешават от “Бог, спуснат от машина“. Но не и на сцената на XLVIII Народно събрание.
В едно истинско демократично общество, бедността, несигурността и несправедливостта са сигнали за опасност, които се усещат от будните граждани. Те излизат на улиците и площадите, съобщават на политиците за бедственото си състояние, сигналите им достигат в парламента, депутатите правят закони, законите се спазват и възстановяват обществения порядък. Това е „Мъдростта на тълпите“ (The Wisdom of Crowds), описана от Джеймс Суъроуики, публикувана през 2004 г. Кога ще бъде написана „Мъдростта на политиците“ все още е неизвестно.
Casus Belli – този латински термин, означава „повод за война“. Днес българските депутати много често намират такива поводи. Настъпва „война на всички срещу всички“ (латински, bellum omnium contra omnes) – „ябълката на раздора“ е подхвърлена и в 48-то Народно събрание. Дуалистичната парадигма „ние срещу тях“ и „аз срещу него“ не може да създаде ново правителство. Тогава, спомняйки си за „1984” на Джордж Оруел и „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега-и-Гасет, Народът запита: докога невежеството, алчността и аморалността ще продължават да бъдат сила? И достигна до логичния извод, че именно това е главната причина за политическата, икономическата, здравната и демографската криза. Ще е нужна, следователно, появата на Bulgarо ex machinа в Народното събрание – депутатите „да променят начина си на мислене“ (от гръцки, metanoia), което означава и „прошка“ – политическата прошка е привилегия на мъдри хора. Тогава, кои политици могат да променят правилата на играта за добро на българите, наистина – не по харвардски? Когато едни политици обещават да спрат хаоса, други да занулират корупцията, трети да реформират съдебната система. „За тях“ нобелистът Самюел Бекет е написал пиесата на абсурда „В очакване на Годо“, Георги Господинов – „Физика на тъгата“, аз ще напиша „Физикохимия на политиката“ на Академика кандидат-премиер на „Продължаваме Промяната“ и учен с висок наукометричен профил (H-index = 55, публикации = 174, по данни на Scopus Elsevier от 16 май 2022 г.), зад който се крият харвардските политически еничари (от турски, „новобранци“). И пак достигаме до „мамка му и правителство, никакво не се обажда. Ами сега къде да го търсим? В тази държава всички са дошли на власт да крадат, но никой не е дошъл да дава. Неграмотници, за вас няма ли правилник за морал, не знаете ли вие правилника бе!“ – перифраза на „Мамка му и прасе, никакво се не обажда. Ами сега къде да го диря?!” от „Свирепо настроение” на Йордан Радичков. Затова за неопределено време се отлага и идването на Годо, и идването на Академика, и избирането на ново правителство.
