Икономистът Атанас Пеканов коментира темите за българската икономика и енергийната криза в студиото на Нова телевизия.

Той оцени, че бюджетът и дългът в този вид, както е предложен от Асен Василев, е приемлив за България. Изискването за до 3% дефицит за влизането в Еврозоната в момента е изключено като правило, а и има вероятност да отпадне, тъй като тези граници са наложени в една съвсем друго пазарна конюнктура.

Преминаването на тази граница, вече не се оценява като проблем от пазари, обясни Пеканов и даде пример с Италия.

Проектобюджет 2022: С 4,3 млрд. повече дълг, 4,8% ръст на икономиката и спад на безработицата

А в дългосрочен план – през следващите 2023 и 2024 се предвижда в ръста на икономиката да има известно забавяне

Според него България трябва да инвестира повече в човешкия си потенциал, тъй като това би довело до ръст на икономиката. Факт е, че България има да изплаща външен дълг. Ако Брутният ни вътрешен продукт (БВП) расте, това ще спомогне дългът да намалее.

Атанас Пеканов засегна и темата за инфлацията. По думите му тя е по-висока от очакванията и ще продължава да расте. Пеканов обаче не се ангажира с прогноза колко ще стигне.

Според него основен фактор за инфлацията са енергийните цени. Той не вижда вратичка за излизане от кризата с цените на тока и газа.

По време на участието в студиото на Нова телевизия, Пеканов засегна и темата за минималната работна заплата. Според него вина за ниската минимална работна заплата носи Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). По думите му има механизми, които може да се приложат, за да се увеличи минималната работна заплата, а това е и механизъм държавата да наложи някакъв стандарт. По думите му, увеличението на МР реално не води до увеличаване на нивото на безработица, като вече има консенсус почти по въпроса в научните среди.

Бившият заместник министър-председател по управление на европейските средства в служебните правителства начело със Стефан Янев отрече спекулациите за участието му в нов политически проект. „Не се занимавам с партийно строителство. Имам контакт с политически лидери, на като експерт. Не съм заинтересован, макар и явно да има пространство в ляво.“

БСК недоволна от проектобюджетите за 2022 г.

Всяко отклонение от допусканията на МФ за приходна част на държавния бюджет за 2022 г. може да доведе до прекомерен бюджетен дефицит, който да надхвърля 6%.