Датата ще бъде отбелязана в Несебър от 12 часа пред бюста на героя,а преди това паметник на Ботев бе открит в село Кошарица
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев
На днешната дата (2 юни), отдаваме почит на един от най-великите българи в историята ни – Христо Ботев, както и на героите, които са дали живота си за свободата на България.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
След като завършва обучението си, известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
На 27 години Ботев пише във в. „Знаме“:
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през няколко села, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия.
То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
По традиция точно в 12:00 ч. ще бъдат пуснати сирените в страната, а с две минути мълчание ще бъде отдадена почит. При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната (с изключение на влаковете) следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.
