НЕСЕБЪР – ЕДИНСТВЕНИЯТ, РОДЕЕЩ СЕ С РИМ И ПЕРСОПОЛИС, С ТАДЖ МАХАЛ И МЕМФИС
Хаджи Максим МОМЧИЛОВ
Флоренция – 6 декември 1983,10,45 ч.средноевропейско време. Председателят на Комитета за световно наследство-италианката Лиция Влад Борели,главен инспектор по археология,произнася заключителната фраза при обсъждането: “Несебър е вписан в списъка на Световното наследство!”.
Несебър е петата скъпоценност, която България внася в световната съкровищница.През 1979 г. са вписани Казанлъшката гробница,Мадарският конник, Боянската църква и Ивановските скални църкви.Сега Несебър е първият обект от новата четворка,която ще бъде записана сред най-ценните от ценностите на нашата планета.
Неговата кандидатура,когато председател на Комитета за изкуство и култура е Георги Йорданов,а кмет на Община Несебър-Васил Киров,процедурно се внася от Магдалина Станчева/на снимката/- постоянен делегат на страната ни в Комитета за световно културно и природно наследство.Тя е и единственият автор,който отразява по-подробно хрониката на събитието.
През първия ден на заседанието-5 декември,след уводните точки на дневния ред се прожектират диапозитиви от всички представени за обсъждане кандидатури. Процедурата е по азбучен ред на страните и се получава така,че нашите кандидатури са от първите.На екрана първо се появява общият план на полуостровната част на града,после Новата Митрополия,както нарицателно се нарича църквата “Св.Стефан”,след това изглед от несебърска улица.
Рецензентът Пресуир-професор по Средновековна история казва:“Все ми се струва ,че това, което се показва не е достатъчно хубаво”,свидетелства Божана Чимбулева-директор по това време на Археологическия музей в Несебър/на снимката/.
Но наистина,възможно ли e значимостта на Несебър да се разкрие от два-три диапозитива и да се проникне в неговата неповторимост? Пред всеки един от кандидатите има по един екземпляр от подготвеното досие за Старинен Несебър и свитък с всички рецензии на Международния съвет за паметниците и историческите места /ИКОМОС/,където до текста за Несебър са поставени снимки на църквите “Йоан Кръстител” и “Христос Пантократор”.Рецензията е положителна,но дискусията зацикля. В началото се поставят твърде остро някои въпроси.От една страна,да се проявява по-голяма взискателност и най-строг подбор на обектите,а от друга,да се преустанови приемането на живи градове до изясняването на цяла редица сложни проблеми,свързани с автентичността на обектите,процеси на обновяване,режим на опазване и прочие.И на втория ден от обсъждането,когато идва реда на Несебър, първата казана фраза е: “Несебър да се отложи,защото е град”.
Но рецензентът произнася една друга фраза,която пренасочва обсъждането. Най-важната дума в тази фраза е “археология”.Професор Пресуир разяснява,че става дума за древен град,за археологическо място,към което наистина са се добавили къщите от ХVІІІ и ХІХ век,но което е преди всичко територия богата с археологически паметници.
След като на 6 декември е обявено вписването на Старинен Несебър в Списъка на световното наследство,на 9 декември тогавашният генерален секретар на ЮНЕСКО Амаду Мхтар МБоу подписва дипломата,удостоверяваща,че градът е с изключителна световна стойност за благото на човечеството
И така вече 37 години Несебър е сред най-ценните архитектурни паметници на света.В Списъка на световното наследство го задържат археологическите му богатства,но археологията все още не е казала всичко за него.Това още неразкрито докрай безценно богатство поставя Старинен Несебър в една редица с Рим и Персополис,с Тадж Махал и Мемфис.
