Един месец остава до изборите, а днес е първият официален ден на предизборната кампания.

За дни доскоро самотната кандидатура на президента Румен Радев за втори мандат се обгради със значителна конкуренция, а освен предстоящата президентската кампания, партиите също се стягат за избори. Изборите за народни представители и президент и вицепрезидент да бъдат 2 в 1 на 14 ноември тази година. Това ще са и първите в историята на България парламентарни избори, които ще се проведат заедно с президентските. А пък парламентарни избори тази година ще се проведат за трети път, след като партиите и в 45-то и в 46-то НС не можаха да съставят правителство.

На фона на продължаваща COVID криза, икономическата несигурност в страната, растящи цени третите избори у нас ще струват 123,8 млн. лв.

Стигайки дотук, всеки един от нас се пита малко или много и сега какво…?

Кой къде се намира на финалната права? Кой е успял да натрупа позитиви, кой негативи? Предстоящата кампания ще промени ли обществените нагласите или победителите ще останат едни и същи, отбелязвайки шах и мат, или ще се появяват нови изненади?

Разглеждаме последните проучвания на обществените нагласи от различни изследвания на социологическите агенции.

Според проучването на „Алфа Рисърч“, направено между 8 – 15 септември 2021г., 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% – в президентските. Един месец по-късно – в проучването от периода 4 – 10 октомври вече 52.7% от българите смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% – на извънредните парламентарни. Според социологическата агенция се оправдават очакванията, че избори 2 в 1 водят до повишаване на избирателната активност

ГЕРБ се е настанила на първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласуват на изборите и остава на устойчива дистанцията пред останалите, като дори бележи ръст от 2% спрямо резултата си от месец преди това (21.1%).

Оспорвана е битката за второ място между БСП (16.8%) и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%).

Най-големи щети продължава да търпи победителят от изборите на 11 юли, ИТН, към когото имаше и най-големи нереализирани очаквания. В началото на септември партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори, логично губше първото място, а вече през октомври заема четвърто или пето място.

На старта на кампанията „Демократична България“ (10.9%, която губи още спрямо месец по-рано) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете формации обаче страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри.

ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6% и е шестата партия, която ще влезе в следващия парламент, както през септември месец, така и през октомври месец, според „Алфа Рисърч“.

Седем партии биха влезли в следващото Народно събрание – с една повече от предишното в картината на Галъп. Формацията около Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян пак прескача бариерата от 4%, макар и да се намира на ръба.

По чертата за влизане в парламента остават „Възраждане“ с 3,3%, ВМРО с 2,2%. Останалите кандидати за гласа ни са обобщени под други с 4,6%.

Заявката на новата формация „Продължаваме промяната“ ясно я изстрелва на второто място, изпреварвайки не само конкурентите си ИБГНИ и ДБ, но дори и БСП. В най-голяма степен новата партия адресира електорат, който иначе би гласувал за „Демократична България“. Немалко и от избирателите, които биха били или вече са били периферия на ИТН, сега също се ориентират към новата формация. Но дори и привърженици на БСП, а дори и на ГЕРБ показват интерес към новата партия.

Изследванията на „Тренд“ показват, че лидерското място е на ГЕРБ с 24.4%. По-надолу могат да се очертаят най-общо три групи формации според тяхната електорална тежест. Първата група е тази на „Има такъв народ“ (17.5%) и БСП (16.6%). Като втора група се очертават ДПС (9.3%), формация около Петков и Василев (9.1%) и Демократична България (8.5%). В трета група, която остава под парламентарната бариера, но с резултат над 1% се включват „Изправи се! Ние идваме“ (3.8%), Възраждане (2.9%) и ВМРО (2.2%).

53% от всички интервюирани декларират, че ще упражнят правото си на глас на предстоящите парламентарни избори. 35% от обществото оценяват положително работата на служебния кабинет, докато 44% са на обратното мнение. Положителната оценка е с 5% по-ниска от предходния месец. Работата на президентската институция е оценена положително от 46%, докато 35% дават отрицателна оценка.

„Екзакта Рисърч Груп“ мери общественото мнение в периода от 6 до 12 октомври. Като лидери на парламентарния вот засича засега ГЕРБ, а за второто място се борят три партии – „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП. Над 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание са също „Демократична България“ и ДПС, но извън парламента остават „Изправи се.БГ! Ние идваме“ и патриотичните формации.

Точно преди старта на кампанията своето изследване представиха и от Центъра за анализи и маркетинг.

В него ГЕРБ се радват на доверието на 24,2% от твърдо решилите да гласуват. На второ място според проучването са БСП с 15,8%, а третото заема партията на Петков и Василев „Продължаваме промяната“ с 12,8%. Следват ИТН 11,7%, ДПС – 11%, „Демократична България“ – 10,3%. „На кантара за влизане в Народното събрание са от коалицията на Манолова и Хаджигенов „Изправи се БГ! Ние идваме!“ с далеч по-скромните 3,2%.

И една графика на „Барометър“ от проучването им от средата на септември месец за разкош: