New-Image1

„Санаториалци“* оплакаха Морски санаториум

 В Несебър  се проведе среща на бившите служители на Морски санаториум „Д-р Параскев Стоянов“.Повод за срещата станаха  спомените на дългогодишния културномасовик на уникалното лечебно заведение Иван Дерменжиев,отпечатани в малка брошура.

Събраха се  повече от сто  медицински работнци,педагози и обслужващ персонал -част от стотиците ,работили дълги години в здравното заведение,лекувало деца и възрастни от цялата страна.

За съжаление, Морски санаториум,една гордост за община Несебър, не успя да доживее своята 50-годишнина……..

*“Санаториалци“-така се обърна към присъстващите на срещата,нейният организатор д-р Мария Мазнева

Очаквайте подробности!

 

По долу публикуваме спомени на тогавашния кмет на община Несебър Васил Киров,както и публикация за закриването на санаториума:

 

 

На 1 октомври 2015  година се навършиха 50 години от откриването на новия Морски санаториум” Д-р Параскев Стоянов” между Несебър и Свети Влас. Официално и тържествено е открит на 1 декември 1965 година от тогавашния министър на здравеопазването  д-р Кирил Игнатов.  Тази изключителна социална придобивка с национално значение, бе   дело, преди всичко на Санаторно Курортно управление към Министерството на здравеопазването, на Окръжния народен съвет Бургас и с определен принос на ръководството на град Несебър.

Историята:

Създаден е, като санаториум за малокръвни деца, още през 1905 година край Варна под ръководството на д-р Параскев Стоянов. За първи  път той полага началото на лечение, чрез използване на  слънцето, въздуха и главно морето, основно против „жълтата гостенка” туберкулозата. Съобразно измененията на здравната обстановка в страната тогава, санаториума непрекъснато обогатява профила си, като обслужва и възрастни, но  усъвършенства първоначалният си профил.

През 60 –те години на миналия век, вече материалната му база застарява, развитието на стопанския туризъм край Варна „ притиска” съществуването му и възниква идеята за преместване на друго место. Специалистите курортолози, преценяват, че най подходящо е местото между село Влас и Несебър, където щастливо се съчетава слънцето с планинския въздух, който като из някой улей се смесва с морския и обгрижва морето.

Строителството на новата площадка започва през 1963 година от СМК Район Курортно строителство Несебър.  Първият етап на детските заведения е готов през втората половина на 1965 година. И ето: На 1 октомври 1965 година 5 автобуса, тридесет линейки , 120 деца и многоброен персонал пристигат в новите сгради на готовите блокове на  ІІІ -то и ІV-то детски отделения. Посрещнати са от малък,  все още необучен, но ентусиазиран  персонал.

Продължава строителството и на останалите отделения. През февруари 1966 година тук се преместват и  отделенията за възрастни.  Новото заведение заработва С пълен капацитет. В този си капаците то разполага с 438 легла с 2  възрастни, 2 детски ортопедични и 2 детски белодробни отделения , санаториално основно училище до VІІІ клас ,3 жилищни блока в чертите на санаториума и 2 в гр.Несебър,кухненски блок и столови, ремонтна работилница, обширен и озеленен парк, извоювана прекрасна плажна ивица…

С новото си местоположение, съвременни условия за работа, с отличните си резултати по лечение и обучение на децата Санаториума получи голяма популярност в страната като социална придобивка. Допринесе Несебър да натежи още повече като най- големия  национален курорт и почивно дело. Допринесе за подобряване здравното обслужване на населението от общината, много хора от Св.Влас и Несебър намериха приложение на своя труд. С него се обогати и разнообрази с различни специалисти и високо квалифицирани кадри  града. Колектива участва в обществения  и културен живот  , организирана бе разнообразна културно масова дейност сред колектива и пациентите.

Постижения се дължат на високо квалифицираните кадри и тяхната съпричастността към хипократовата клетва. Тук на първо место трябва да подчертаем изключителната роля на ветерана на санаториома и създателят му тук у нас главен лекар, доктор Христо Сунгарски до  1972 г. Той прояви неимоверно делови  организаторски качества, изключителен творец- стопанин при създаване на пълноценни условия за функциониране на този специфично сложен рехабилитационен център.

Признателност към следващите главни лекари Зорка Селиминска до 74 , Вячислав Куртаков до 81, Виолета Йовчева до 91, Асен Върбанов до закриването му. Признания към огромния лекарски, медицински, рехабилитаторски , санитарен и обслужващ персонал.

Училището към санаториума функционира при специфичните условия и   заболявания на децата          още с откриването му тук. Признателност към първия директор Неделчо Богданов и следващите Радка Пеева, Красимир Косев  и Тянка Маринова до закриването му, към близо четиридесетия учителски и възпитателски колектив.

Признателност към сектор административно стопанска част, който се грижи за функционирането на това голямо стопанство и материална част, нейното поддържане.Това са господата Куминков, Петрохански, Ламбов, главните счетоводители Желев, Петров, Ерменлиев, завеждащ културно масовата дейност Иван Дерменджиев и др.

Днес Морски санаториум не съществува. Години след промените бе приватизиран, дейността му занемарена затихваща и прекратена. На неговата територия бе изграден мощен хотелски комплекс, но лечебно рехабилитационна дейност няма. Жалко!

Да си спомним с добро и признателност към всички бивши кадри на Морски Санатариум „Доктор Параскев Стоянов”! .

…………………………………………………………………………………..

Събориха санаториума за астматици в Свети Влас

05 февруари 2014, 12:13 | Явор Томов
  • Снимка:
    Явор Томов

    Тежки багери са разрушили триетажната балнеосграда, заедно с прилежащия й рехабиталиционен център, детски и спортни площадки

  • Снимка:
    Явор Томов

Високопоставени политици строят палат върху територията на болните

Единственият морски санаториум в страната „Свети Влас”, в който поколения белодробно болни и астматици от цялата страна намираха облекчение и изцерение е съборен до основи. Тежки багери са разрушили триетажната балнеосграда, заедно с прилежащия й рехабиталиционен център, детски и спортни площадки, където някога целогодишно се лекуваха възрастни и деца над 12 години с костна туберколоза и заболявания на опорно-двигателния апарат.

Високо поставени политици и хора от бизнеса, закупили най-апетитното парче до курорта „Слънчев бряг” са започнали мащабен петзвезден проект върху територията на болните и инвалидите. Имотът се намира на брега на морето. Местните казват, че разположението на мястото е уникално, заради планинския и морския въздух, при което се получавала специфична йонизация на въздушните маси над района. Именно тази даденост давала възможност за профилактика и лечение на различни заболявания на белите дробове и дихателните пътища.

Всъщност сделката с комплекса от 320 декара площ бе извършена през 2001 година, като няколко месеца след това депутати от НДСВ алармираха за скандалната продажба на санаториума. Тогава за официален купувач се явява фирма „Терра тур”,  но запознати с далаверата твърдят, че всъщност истинските собственици са бащата на бившия транспортен министър Валентин Василев, бившият шеф на лекарския съюз Димитър Игнатов и високопоставени хора от мегаполиса„Лукойл”. Сделката е била за 120 000 долара.

Малко след сделката народни избраници от Бургас внесоха официално писмо в Агенцията по приватизационен надзор с искане да им предаде всички документи за продажба и настояха за незабавното анулиране на далаверата. През май същата година тогавашния шеф на „Подкрепа” в бургаската болница предупреди, че високопоставени политици искат да купят санаториума в Свети Влас, но никой не обърна внимание на думите му.

Въпросният санаториум бе собственост на здравното министерство, но в началото на юни 2001 година е бил деактуван и прехвърлен във ведомството на Петър Жотев. Приватизацията е била извършена въпреки протестите на община Несебър, която претендирала, че е собственик на земята под комплекса.

Балнеосанаториумът работеше до 2006 година, но последните 3 години бе изцяло занемарен. Постепенно запустяха медицинският блок, климатичното училище и детската градина, в които целогодишно учеха и живееха деца. Постепенно и плажът към санаториума стана недостъпен за болните. Тежки бариери бяха преградили входа на приватизирания вече санаториум и не се допускаха външни лица.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      6 thoughts on “„Санаториалци“* оплакаха Морски санаториум

      1. Киров

        Поздрави към участниците на срещата. Винаги “ СПОМЕНЪТ“ и “ ПОМЕНЪТ“ за загубения близък човек или материален обект , като Морски санаториум, са заредени с богат емоционален и нравствен заряд, от лекувалите се, учили се там и от ръководителите, специалистите и обслужващия ги персонал.. На участниците в срещата приятни емоции и спомени.!!!,

        Reply
      2. Тони Христов Сунгарски

        Благодаря за добрите думи за моя баща д-р Христо Сунгарски! Той си отиде твърде рано и слава Богу, че не видя унищожението на „Делото на своя живот“.

        Reply
      3. Anatema

        Проклети да са тези, които върху мястото дало здраве на хиляди български даца и възрастни са решили да припечелват! Грозна история е да унищожиш нещо с толкова чиста и идеална цел:(

        Reply
      4. vasilka

        ТЪЖНО, много е тъжно.МУТРИТЕ упавляващи на това са способни. Морският санаториум беше и за КОСТНО-СТАВНИ заболявания. Имаше ТРИ детски отделения и две отделения за възрастни!!! ИМАШЕ грижа за здравето на НАРОДА НИ !!!!!!!!! Сега черноморието НИ Е БЕТОНИРАНО и ОБЕЗЛИЧЕНО като Курортни крайморски райони!!!!! Пълно е с МНОГО хотели, никаква природа и замърсен морски бряг!!!!!!!!!!!!!!

        Reply
      5. Мария Гюрова

        Много жалко! От 87 до 93 се лекувах там. Преди броени дни исках да го посетя, но от видяното бях сразена! Тъжна гледка!

        Reply
      6. Любен Цоков

        От 1970 до 1972 год. бях там. Там завърших 8 клас.Госпожа Аспарухова ни беше класна.Снимката която е показана е от нашия клас .Аз съм едно от момчетата ! Уникална снимка! Това е било преди 48 години ! Ако някой се познае или е бил там през този период нека ме потърси във фейсбук – Любен Цоков. гр.Враца

        Reply

      Вашият отговор на Мария Гюрова Отказ

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *