Д-р Георги Чалдъков
През октомври 2005 г. Стилиян Петров написва автобиографията си „You Can Call Me Stan: The Stiliyan Petrov Story“ („Може да ме наричате Стан: Историята на Стилиян Петров“) – през 2012 г. книгата е публикувана и в България.
„Наричайте ме Стан“ е емоционален разказ на футболиста за времето, прекарано в Шотландия, за незабравимите мачове с екипа на „Селтик“ срещу най-големия им противник „Глазгоу Рейнджърс“, за участието на „Селтик“ в европейските клубни турнири и за неговите треньори. Както и за повече от 100-те му, рекордни за България мача на националния ни отбор.
Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? Може би във мярката доколко
си моя – смъртно моя – чужда болко.
Христо Фотев, от „Книга за свободата”
„Във мярката доколко си моя чужда болко“ е трогателен глас на човешката душа. От латински alter – друг, алтруизъм означава щедрост за добро на другия, eмпатия – съпричастност с радостите и мъките на другия, филантропия – човеколюбие. Алтруизъм, емпатия и човеколюбие са силата, която поддържа обществото цялостно, и ние трябва да се научим да ги прилагаме. Обратно, ego – аз, егоизъм, егоцентризъм, нарцисизъм, …. БФС, начело с президент от 2005 г. – 18 години без успехи в българския футбол.
Трите компонента на обмена на дарове – да даваш, да приемаш и да връщаш – са описани, като “тотален социален феномен” в „Есе за дара” (Essai sur le Don) на Марсел Мос, за първи път публикувано на френски през 1923 г. и през 1990 г. – на английски като „The Gift“ (Дарът).
Освен че е голям футболист, капитан на националния отбор, първи и единствен българин, който стана капитан на отбор в английската Висша лига, Стилиян Петров е Човек с талант за алтруизъм. Повече от 10 години след като победи левкемията със знанията на лекарите и с подкрепата на семейството си и на футболисти и запалянковци от цял свят, Фондацията „Стилиян Петров“ дава подкрепа, надежда и кураж за оздравяването на болни от левкемия и други онкологични болести.
„Точно преди 10 години, през 2013 г., 62 000 се изправиха на крака в последния ми мач. Десет години по-късно нашата фондация организира благотворителен мач в България – „Мач на надеждата“ на 6 септември на стадион „Васил Левски“. Всички средства ще бъдат дарени на болници в България и на хора, лекуващи се от рак. Аз и моето семейство минахме през това, но без подкрепата на българския народ и феновете нямаше да успеем“ – каза Стан. И най-трогателното – призивът му към Петър Хубчев, другият голям футболист и strong silent man: „Не се предавай, ние сме с теб!“ Затова в петата минута „Мач на Надеждата“ ще се изправи на крака, за да подкрепи Петър Хубчев за оздравяването му от същата болест, която Стан победи.
Така в България стават и хубави събития – организирането и каузата на „Мач на надеждата“ са прекрасен поведенчески модел за подражание на алтруизъм, eмпатия и човеколюбие. Напомня ми „Je est un autre“ („Аз е някой друг“) на „прокълнатия поет“ Артюр Рембо. И „Човек е душа, която си служи с тялото“ на Сократ.
Емпатия и алтруизъм са характерни изяви на духовно богатите личности. Те са условие, без което не може да се сътвори човеколюбиво, човекоблаготворно общество. (И политика – тя, особено българската, все още няма рецептори за тези биосоциални „молекули“.)
„Оцеляването на една социална група в голяма степен зависи от реципрочната емпатия и сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи.“ – напомня ни Дарвин в „Произход на видовете“. И с „Мач на Надеждата“ – Стан, Homo altruisticus, indeed!
