Източник: БГНЕС
Българската стопанска камара (БСК) излезе със становища по предложените от финансовото министерство проекти за промени в данъчните закони, публикувани на Портала за обществени консултации.
БСК подкрепя заложеното в промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) удължаване до 30 юни 2024 г. на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно. В становището й обаче се настоява за удължаване и на срока за прилагане на намалената ставка за секторите хотелиерство и ресторантьорство. Камарата подкрепя създадената възможност ползвателите на софтуер за управление на продажбите в търговски обекти (СУПТО) да генерират и предоставят фискален бон в електронен вид. БСК не подкрепя предложението получателят на доставка да не заплаща стойността й, когато доставчикът не издаде касова бележка.
Камарата се отнася с резерви по отношение на предвиденото в измененията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) данъчно облекчение за регистрирани в Националната агенция за приходите (НАП) фискални бонове и не е съгласна да се разширява обхвата на предоставяната от платците информация за необлагаемите доходи. „Предоставянето на информация за всички необлагаеми доходи изисква значителна промяна в организация на финансово-счетоводната отчетност, особено за микро- и малките предприятия“, се обяснява в становището на БСК. Камарата не одобрява и предложението за разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“ и настоява то да бъде оттеглено, тъй като го намира за несъобразено с редица закони, а създавало и условия за произволно тълкуване, хаос, несигурност и непредвидимост за работодателите. БСК приема идеята за отпадане на данъка от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Българската стопанска камара подкрепя и предложените промени в чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително и виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута – да се приспадат 10% нормативно определени разходи.
В проекта за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) БСК подкрепя предложенията във връзка с въвеждането на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани, както и изменения в чл. 47а, целящи уеднаквяване на данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия. Стопанската камара обаче настоява за въвеждане на предвиденото в Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета облекчение за съществена стопанска дейност, при въвеждане на национален допълнителен данък, с който да се облагат съставните образувания на една многонационална група предприятия на територията на Република България, или на голяма национална група предприятия.
Данъчните промени посягат на банковата стабилност и на сигурността на вложителите
Предложените промени в данъчните закони създават впечатлението, че правителството панически се опитва да намери нови големи приходоизточници, за да покрие постоянно увеличаващите се, заради собствената му политика, бюджетни разходи
По отношение на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) БСК не приема въвеждането на финансов стимул за лицата, подали информация с конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества (мярка, станала популярна като „донос-бонус“ – б.р.). Аргументите в становището на камарата са свързани с това, че подобни разпоредби имало в редица други нормативни актове и понастоящем приходната администрация разполагала с богат инструментариум за обезпечаване на ефективен контрол върху събираемостта на данъчните приходи, без да необходимо регламентиране на допълнителни финансови стимули.
От измененията в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) БСК апелира да бъде оттеглено предложението за 100-процентно увеличение на акцизната ставка за „независимите малки пивоварни“ с годишно производство под 200 000 hl бира. Според становището на Българската стопанска камара предложението противоречи на европейското законодателство и ще има силно негативно въздействие върху всички български производители на пиво, които са със статут на „независими малки пивоварни“.
По отношение на Закона за местните данъци и такси (ЗМТД) БСК подкрепя предложеното освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, получили сертификат с клас на енергопотребление „A“ – за срок от 6 години, както и за сгради с постигнати технически изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“, по смисъла на Закона за енергийната ефективност – за срок от 10 години.