Мерки за догонващ икономически растеж, намаляване на данъчната тежест върху средната класа, помощ за туризма представиха водачи на листи на левицата
„През 2005 г. като заместник-председател на Комисията по икономика и туризъм с тогавашния външен министър Ивайло Калфин пътувахме по европейските парламентите и навсякъде ни питаха, дали ще отделяме България от Румъния за присъединяване към ЕС. България тогава вървеше напред, а Румъния изоставаше. Тогава твърдяхме, че трябва да сме в пакет с Румъния.
През 2007 г. влязохме в ЕС със сравнително равни показатели с Румъния, но Румъния пак беше по-зле от нас. Миналата седмица излязоха данните – румънските граждани са с 30% по-високи доходи от българските“, каза водачът на „БСП за България“ в Бургас инж. Петър Кънев на представяне на икономическата програма на БСП пред работодателски организации, организирано от БСП – София в столицата.
.
По неговите думи последните 10 години е имало застой, а вече се говори от нуждата от реформи в почти всички сектори.
„Като председател на Комисията по икономика и туризъм в два парламента какво ли не правихме, кой ли министър не викахме. Така и България си остана след 120-то място по времетраене и проблеми за присъединяване към електрическата мрежа. На 110-то място, след сума африкански държави, по трудности при получаване на разрешение за строителство. Така и не успяхме да се отлепим от дъното. Дай боже, сега да успеем да се отлепим от дъното и да спрем копаем надолу“, коментира още инж. Кънев.
„От БСП искаме България да следва европейската практика и постепенно да увеличим дела на бюджетните приходи и разходи към средните показатели на ЕС като част от БВП. Към момента България остава средно с 8-10% от средните европейски показатели, което силно ограничава възможностите на държавата не само за реализация на социалния пакет, който очакват българите от следващото управление, но и възможностите на държавата за публично-частното партньорство.
Не е имало случай в стопанската история, особено при излизане от криза, догонващият икономически растеж да не е бил благодарение на успешно публично-частно партньорство и на активното участие на държавата в икономиката „, заяви от своя страна проф. Румен Гечев, водач на листата на „БСП за България“ в Плевен.
„БСП в бъдещо управление ще настоява Българската банка за развитие да се върне към нейния устав и правилник на действие – основната част от кредитите да се насочват към малки и средни фирми“, категоричен бе той. Освен това, по неговите думи, българската държава би следвало постепенно да увеличава капитала на банката, тъй като така ще бъдат привлечени повече средства от чужди финансови източници при повишеното доверие на банката.
Проф. Гечев подчерта, че БСП няма да променя корпоративното данъчно облагане.
„Нашето предложение за прогресивно данъчно облагане на физическите лица ще намали данъчната тежест на българската средна класа, тъй като запазваме 10% данък за месечни доходи до 3 600 лв., но за всички данъкоплатци с деца до 18-годишна възраст предлагаме по 500 лв. намаляване на данъка за всяко дете“, отчете той.
Върху сектора туризъм акцентира Димитър Данчев, водач на „БСП за България в Добрич: „Преди началото на кризата, по различни оценки, туризмът даваше около 14% от БВП на страната. В момента този сектор падна под 8% и, за съжаление, тенденцията е още надолу. В следващия парламент ще настояваме за запазване на помощта „60/40″ не само до края на 2021 г., а да продължи и през 2022 г. Отново ще предложим ваучерите за храна да могат да бъдат използвани и в сектора на туризма за почивки, като таванът от 350 млн. лв. да бъде увеличен.
Ще потърсим възможност за предоставяне на дългосрочни безлихвени кредити през ББР за инвестиции в туризма в определени региони в страната като Североизточна България, както и да не се начисляват лихви по дължими данъци на бизнеса, който не може да работи пълноценно заради пандемията. Ще подкрепим и въвеждане на нулева ставка на данък печалба за специални региони и сектори – на първо място туризма.“
