инж.Иван Бухов:Когато се наливаха основите на В и К в община Несебър

  Наскоро социалната мрежа ме срещна с известният специалист по водоснабдяване и канализация,а също така писател и поет инж.Иван Бухов.Разбрах,че в една от неговите книги,публикувана и  в личният му блог- “ С Пегас след Воден глас“ ,има интересни спомени за изграждането на водоснабдителната мрежа при строителството на к.к.“Слънчев бряг“,където лично е участвал.

Благодаря му ,че ми изпрати този откъс  от книгата,който публикувам,за читателите на „Несебър нюз“,както и архивни снимки от онова славно време !

Красимир  Косев

Работеше се почти съвместно с колектива на главния му архитект Никола Николов, от „Главпроект”, който стана известен и стигна до министерски пост, за известно време. Идеите за перспективата на комплекса се променяха много бързо. Започнахме за 12 хиляди курортисти, бързо станаха 20 хил., а скоро продължихме за 50, за да стигнем 100 и повече. Сега виждането за района Слънчев бряг-Несебър-Свети Власт-Равда и други е да нарасне над 200 хиляди живущи и гости. За такъв капацитет ще се разширява пречиствателната станция за отпадъчните води /ПСОВ/, край високия морския бряг, между Равда и Ахелой.

Понеже обекта е сложен и за него може да се говори и пише много, аз ще се опитам да опиша някои по ярки факти, които добре помня, с колкото се може по малко и кратки изречения:

Проучванията на място и теренните измервания на трасета и съоръжения бяха трудни и характерни, но приятни и забавни. В тях участието на шефа Кирил Недев и на мене, беше почти задължително. В отделни епизоди ни помагаха Стоичков, Райнов, Ковачев, Григор Иванов и др.

Най-трудно беше геодезичното заснемане на трасетата в комплекса, защото хотелите бяха само на плановете ни, а на терена имаше дюни, блата, високи и ниски гори, тръни, къпини, коприва и всякакви високи и ниски треви, сред които ни срещаха зайци, плъхове, смоци и всякакви други едри и дребни хвъркати и пълзящи животинки. Спомням си, че се наложи да си кърпя панталона и якето, скъсани от тръните и къпините, при опъването на измервателната желязна лента или нарамил нивелира с триногата. Меренето и нивелирането из града имаше специален чар, защото ни заведе до всяка улица и двор на старата и новата му части. Работата по улиците на Равда пък беше свързано с чести почивки в къщите и сядане на импровизирани маси на сушен под покривите паламуд и местно червено вино.

Когато трасирахме водопроводите между кладенците в дясната тераса на р.Ахелой се оглеждахме за човешки кости от знаменитата  битка на Симеон Велики над ромеите. Трасето от помпената станция до резервоара е стръмно, но от него се открива добър изглед към цялата речна долина.

Заснемането на тахиметричната снимка на новия резервоар и трасето от него до града, беше като приятна песен, защото терена не е стръмен и е чист от растителност, а изгледа от него към града и цялата долина на река Хаджийска е като на длан! Колко е различна сега картината от онази, която помня! Старият Свети Влас, със Санаториума под него, сред боровата зеленина! Виждаха се и 4-5 дъсчени бараки, сред гората на Слънчев бряг, които се ползваха за летни студентски лагери. Виждаха се макадамовите пътища със прашната пушилка след всяка кола.

Имахме летни, есенни, зимни и пролетни командировки. Научихме в кой сезон какви риби излизат на борсата и къде се намират най-хубавите вина, димятови, разбира се. Опитвахме пресни калкани, паламуди, скумрии, попчета, сафриди, цаци, акули и други. Зимата опитвахме чирози и сушени паламуди. Лете ни печеше слънцето, а зиме духаха ветровете и се радвахме на силните морски бури, при които не можеше да се минава през провлака, а зад стената му, в зависимост от коя страна е вълнението.

Къпането в морето правехме късно след обяд, преди вечеря, или след нея, преди лягане. Винаги беше приятно! Ако обядвахме близко край брега не се лишавахме от бързо къпане, за разхлаждане. Това е ставало под сенките на акациите, край дюните на „Слънчев бряг”, на южния градски плаж и край морския бряг под Равда и Акротиря. Помня не едно мъртво вълнение на морето, когато си топяхме само босите крака. От бързане и унес, съм влизал и с часовник на ръката.

Шефът–Кирил Недев, държеше пряка и действена връзка с проектантите архитекти от „Главпроект”, ръководени от много-известния Никола Николов, който впоследствие стана и министър. Групата беше голяма, но най известен беше зевзекът Касъров. Създаваха ни трудности, защото често сменяха местоположението на алеите и хотелите, казвахме им да махнах подвижните колелца на хотелите, които танцуваха по терена между морето и шосето за Варна. С водоснабдителната мрежа беше по лесно, но с канализацията беше трудно, защото се проектираше под морското ниво и с възможните най-малки допустими наклони.

Вода взехме от водопровода за Несебър. Отклонението проектирахме от външния водопровод пред старата бензиностанция, при разклона на пътя за комплекса, като трасето мина в ляво от него, на подходящо разстояние от крайпътните дървета. За целта се наложи да се строят нови кладенци в терасата на река Ахелой, водопроводни връзки между тях, разширение на помпената станция с допълнителна ос, за новата по-мощна помпа, нов тласкателен водопровод и напорен резервоар, а по-късно и нови водопроводи до града и комплекса.

Преди да дойде водата от язовир „Камчия” се изгради и водоснабдителна система от кладенци в терасата на р. Хаджийска, в района на село Оризаре, което се проектира под ръководството на инж.Марко Марков. По късно и от язовир с озонаторна станция в района на с. Бата. Вътрешната водопроводна мрежа на комплекса се реконструираше и разширяваше непрекъснато, с различни по размери и вид тръби. Това не беше трудно, защото копаенето в пясъка беше лесно и най-често с откоси без укрепване. Включваха се и други проектанти.

Въпросите с отпадъчните води беше много по труден. Разделната канализация беше задължителна. В града се наложиха къси дъждо-отводни канали, водещи към морето. Най-напред се реши първи етап на комплекса, който беше за 12 хиляди курортисти. По плажната ивица дължината на участъка беше между ресторантите „Нептун” и „Орфей”. Реши се с два главни колектора до две помпени станции, намиращи се на 50-60 метра западно от шосето за Варна, зад първите хотели „Палма” и „Кристал”. Водата от помпените станции по етернитов водопровод от 200 мм, се изпращаше до временната пречиствателна станция предвидена и изградена в началото на новия град, в ляво от шосето под самата винарска изба, състояща се от решетка, пясъкозадържател, четири емшера, хлораторно и заустване в морето.

Впоследствие се наложи разширение на юг и се проектираха помпени станции 3 и 4, а по късно и 5 на север за водите от санаториума и Свети власт. Каналните води на града се решиха с помпена станция № 6, предвидена преди провлака и в ляво от улицата край брега на морето. За водите от Южния плаж се предвиди Помпена станция №7, построена пред станцията на Тютюнева промишленост, край блатото зад голямата и стара върба.

Очаквайте продължение