Звучен шамар за българските законотворци дойде от Венецианската комисия, която в своя позиция (пълния ѝ текст виж тук) остро разкритикува промените в Конституцията: липсват мотиви за промените в Конституцията, нарушени са балансите на властите, няма оценка за въздействие на промените, изтъква, че председателите на Народното събрание и на Конституционния съд не са подходящи за премиери на служебно правителство.
На унищожителна критика е подложена и цялата съдебна реформа.
Позицията на комисията беше гласувана в събота и за нея се знаеше само, че одобрява премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет и доминацията на съдиите, избрани от съдии в съдийския съвет
От Комисията наричат мотивите за конституционните промени „кратка обяснителна бележка“.
И буквално сриват със земята юридическите компетентности на депутите ни, които пратиха на маститите европейски юристи текстовете за конституционните промени, които и у нас получиха всеобща критика
От Комисията пишат размазващо за документа, който сме им пратили:
„Който предлага законопроект, трябва поне да положи разумни усилия, за да обясни съображенията за всяко предложение. Проектът съдържа в приложение кратка обяснителна бележка. До голяма степен тя повтаря същността на някои от измененията, без да посочва причините, поради които тези изменения са необходими, или каквато и да е оценка на тяхното потенциално въздействие“, констатира Комисията.
И дава пример с промените за правомощията на Министъра на правосъдието, като посочва, че за тях няма обяснение защо са необходими, нито анализ за възможното им въздействие, особено по отношение на баланса на властите.
„По същия начин не се дава обяснение за промяната на компетенциите на Инспектората.
Няма обяснение защо срокът на мандата на двамата председатели на върховните съдилища и на главния прокурор се намалява от седем години на пет и защо е възможно еднократно преназначаване“, пише Венецианската комисия.
И изтъква, че много промени дори не са маркирани в мотивите.
Затова Комисията заключава, че „съществуващата обяснителна бележка не обяснява съображенията зад всяко предложение и следователно е неадекватна за целите си“.
И дава изрична препоръка властите да обяснят целта на всяко предложение, така че обществеността да е наясно с отражението и въздействието, което би имало новото законодателство.
Комисията определя като ключов компонент на конституционната реформа опита за промени в прокуратурата „с цел подобряване на нейната ефективност и отчетност, както и функционалната автономия на отделните прокурори“(повече виж тук).
И посочва, че самата тя е препоръчвала премахването на функциите на държавното обвинение извън наказателния процес. Но отправя и сериозна критика и препоръка за преразглеждане на орязването на правомощията на главния прокурор, като заявява: „И все пак не е в съответствие с принципа на прокурорска независимост главният прокурор да бъде повече администратор, отколкото прокурор и да бъде лишен от всичките му правомощия“.
В становището си Венецианската комисия споделя една от основните критики на българските юристи към проекта – за предложения състав на Прокурорския съвет.
„За да се ограничи концентрацията на правомощия в институцията на главния прокурор и да се укрепи независимостта на прокурорите, проектите за изменения дават ясен превес на членовете на Прокурорския съвет, избрани от парламента, като осигуряват много малко представителство на прокурорите в Прокурорския съвет (само трима членове от десет).
Въпреки че реформата има за цел да обърне тенденцията и да намали правомощията и влиянието на главния прокурор, тя трябва същевременно да избегне риска от политическо влияние върху прокуратурите и да предостави на съвета необходимата експертиза за изпълнение на неговите задачи“, заявява комисията.
Тя препоръчва да се даде възможност за балансирано представителство на прокурорите, като по този начин съветът се снабди с професионалната експертиза, необходима за изпълнение на неговите функции, като в същото време се изключи контролът върху тази институция от политическото мнозинство на деня и от прокуратурата.
Венецианска комисия препоръчва още:
– Да се осигурят антиблокиращи механизми за ситуации, в които Народното събрание не може постигне мнозинство от 2/3 от гласовете за избор на членове на ВСС, на Прокурорския съвет, на Инспектората, както и на Конституционния съд.
– Да се премахнат изпитателните срокове за съдиите или условията за непридобиване на статут на несменяемост да бъдат тясно дефинирани в закона
– Двата съвета да могат да номинират кандидати за съответните инспекторати пред Народното събрание и само двата съвета да могат да ги отстраняват. Законът трябва разграничава ясно правомощията на инспекторите, които не трябва да посягат на конституционна роля на двата съвета по отношение на кариерата и дисциплинарната отговорност на съдиите и прокурори.
– Съдийският и прокурорският съвети да не се претоварват с чисто административни задачи.
Що се отнася до измененията извън съдебната власт, комисията приветства премахването на изискването само за българско гражданство за народните представители, което самата тя е препоръчвала, но подчертава, че това е политически въпрос и вносителите дължат ясно обяснение за целите си.
Венецианската комисия определя като препоръчително изборът на президента за служебен министър-председател да се ограничи между няколко лица. Но и тя, както и българските конституционалисти, изтъква, че председателите на Народното събрание и на Конституционния съд не са подходящи. Затова препоръчва предложенията в тази връзка да бъдат преразгледани.
Преди два дни минисърът на правосъдието Анасас Славов, който участва в заседанието на комисията, съобщи, че е е защитил пред Венецианската комисия основните цели на законопроекта за гарантиране на независимо правосъдие и отговорна прокуратура, с акцент върху предлаганите изменения в сферата на съдебната власт. „Венецианската комисия одобрява и поощрява разделянето на единния в момента съвет, което е нейна отдавнашна препоръка. Положително е становището и за промяната на квотите във Висшия съдебен съвет, принципно се подкрепя и предложеното решение за Прокурорския съвет“, каза тогава той.
Министър Славов обаче спести за обществото фактическите крикити на Комисията за конституционния проект и че тя всъщност не одобрява по същество това, което депутатите искат да наложат, въпреки критиките на всички експерти и професионални гилдии у нас.
Припомняме – Венецианска комисия е консултативен орган по конституционно право, създаден към Съвета на Европа през 1990 г.
Председател на комисията е Джани Букикио от Италия.
Основен обект за работа на комисията са законите и законопроектите на държавите членки, свързани с проблемите на конституционното право, в това число стандартите на изборните процедури, правата на малцинствата и др.
Заключенията на комисията се използват от ПАСЕ под формата на „европейски стандарти“ в областта на демокрацията. Освен това, комисията публикува тематични изследвания върху отделни проблеми, поддържа базата данни CODICES (решения на конституционните съдилища) и VOTA (избирателното право). По въпросите, свързани с изборите комисията си сътрудничи тясно с Бюрото по демократичните институти и правата на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
