От 2009 г. страната е управлявана предимно от Борисов, а оттогава насам не сме видели никакви съществени реформи
Борисов морално не е легитимиран за трети мандат, но към момента в България няма алтернатива, а това е трагично за страната, коментира пред „Дойче веле” (Deutsche Welle) Даниел Кадик от софийското бюро на германската фондация „Фридрих Науман”.
Кадик подчертава, че лидерът на ГЕРБ не напусна премиерския пост в резултат от вот на недоверие, а си тръгна, подавайки оставка. Два пъти. Първият път съзря проблеми, за които вероятно е преценил, че не е в състояние да реши. Втория път подаде оставка след президентския вот, което всъщност предизвика тези предсрочни избори. А това беше тактически ход, защото вероятно преди началото на българското председателство на ЕС Борисов е искал да разполага със стабилно мнозинство. Да излезе от властта, да покаже, че се е разкаял, за да се завърне в крайна сметка с нови сили.
Успя ли Бойко Борисов, царят на завръщанията
Новата формула на властта – двойна или тройна коалиция
Ключът към управлението – в Патриотите
От 2009 г. страната е управлявана предимно от Борисов, а оттогава насам не сме видели никакви съществени реформи. Видяхме провала на съдебната реформа, видяхме провала и на антикорупционната реформа. Това определено не е особено добра равносметка. Всички доклади на Европейската комисия показват съвсем ясно, че през последните десет години България не е отбелязала почти никакъв напредък, смята Кадик.
Според него същевременно трябва да се запитаме: каква е алтернативата? Нима алтернативата е госпожа Нинова, която демонстрира, че не харесва демокрацията, но за сметка на това одобрява Путин. Макар че заради миналото си, заради двете си оставки Борисов морално не е легитимиран за трети премиерски мандат, към момента в България няма алтернатива. А това, смята Кадик, е трагично за страната.
Ако Борисов влезе в коалиция с патриотите, те ще сложат своя отпечатък върху това правителство – повече протекционизъм, ясен завой към Русия, „не” на ЕС, на което ще се гледа особено критично на фона на предстоящото българско председателство. Това би било едно наистина трудно правителство, защото много от нещата, за които се застъпват патриотите, не са съвместими с европейското право.
Кадик пояснява, че основните проблеми за страната са правната несигурност, корупцията и организираната престъпност, посочвани всеки път в докладите на Европейската комисия, от десет години насам. Германските фирми и конкретно Германо-българската индустриално-търговска камара посочват като спънка и мудната бюрокрация, както и проблемите в областта на образованието. Това е набор от проблеми, към които сега се прибавят и националистите.
Трябва да има реформи. Трябва да бъде възстановено доверието на гражданите в институциите, заявява Кадик и допълва, че Брюксел трябва да започне да оказва повече натиск над управляващите в София.
Може например да се намалят структурните фондове за България, които са в размер на 7,6 милиарда евро за периода 2014-2020 г. И да се каже ясно: Ако вие не сте в състояние да проведете реформите, които обещахте да реализирате, тогава и ние не сме в състояние да подкрепяме тази система.
Държавите от ЕС са най-големият търговски партньор на България. С кого искате да търгувате? Нима искате да се доверите на Русия, която през последните години ясно показа, че умее да преговаря само със заплахи? Пита Кадик.
Той не вижда алтернатива и посочва, че популистите нямат адекватни предложения. Те само настояват за нещо, но не предлагат концепции. Впрочем, това важи за всички популисти в Европа – списъкът им с желания е много дълъг, но списъкът с решения е съвсем кратък.