Преговорите по името на Македония не трябва да са за сметка на нашата държава. Това заяви в ефира на БТВ основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов. „Това, което ме притеснява е, че започват да се водят разговори в няколко посоки, някои от които бият по българската позиция. Да, ние сме признали Македония с нейното конституционно име, първи при това,и това е исторически оправдано, но представете си варианти от типа на тези, за които четем като Горна Македония или Северна Македония – това е договаряне в полза на Гърция, но за сметка на България.
Аз мисля, че на нашата дипломация не й е безразлично как ще завършат тези преговори, защото в един момент трябва да има някаква съгласуваност и с нас. Защото като погледнем имена като Северна или Горна Македония, това включва и пиринския край. Т.е. егейския край го оставяме намира, не го коментираме повече, а в същото време претенциите към България висят, някъде остават в пространството.
Така че това най-малкото трябва да се преговори между правителствата на двете ни страни. Напълно съгласен съм, че стигат вече разправии. Въпреки всичко не може всяко договаряне да бъде за сметка на България. Т.е. ние трябва да си отстояваме нашия интерес, защото ще минат преговорите на Македония за членство в ЕС, ще дойдат други времена и не искам ние да сме в неизгодната позиция“, посочи той.
Във връзка с темата Първанов коментира и преговорния процес на ЕС по отношение на държавите от Западните Балкани като цяло.„Стратегията за Западните Балкани беше дългоочакван материал. Четейки този документ, успоредно с това, което помня от 2003 година – Солунският дневен ред на Европейския Съвет, какво виждам? Сегашният документ е доста по-чиновнически, малко банален дори, и с един хоризонт, който се размива, може би с леко изключение за Сърбия и Черна гора, но и там нещата не са много ясни. Т.е. тръгна се много амбициозно, а на този етап сега сякаш не се вижда вече такова желание, амбицираност“, посочи той.
По отношение на предстоящата среща във Варна, свързана с преговорния процес между ЕС и Турция и поредните намеци от страна на Ердоган за териториални претенции към съседни държави Георги Първанов заяви: „Първо трябва да разберем какво се очаква на изхода от тази среща. Защото ние виждаме претенциите на Ердоган, който не се вписва в европейското поведение.
В Турция има две тенденции. Едната е османизацията, а другата, която на нас ни се иска, е следването на европейската линия. Коя ще надделее нее много трудно да прогнозираме. Защото Ердоган няма да отстъпи от идеята за османизацията, за трупането на влияние в ислямския свят. В този смисъл разговорът с него няма да бъде лесен.
Все пак самото ни домакинство и организацията на тази среща е нещо позитивно“. „Не за първи път Ердоган предявява пряко или косвено териториални претенции, но на мен ми липсва в поведението на българската дипломация поставянето на нашите проблеми на дневен ред. Някой да е чул през последните години да се говори за тракийските проблеми, на тракийските бежанци, свързани с имотите, които са им били отнети?
Не, този въпрос е снет от дневния ред на държавата ни. В същото време турската дипломация има железни опорни точки. От президент, през премиер, до последния чиновник, си защитават всичко, което ги интересува“, подчерта той.
Основателят на АБВ бе призован за коментар и по отношение на теми, свързани с вътрешнополитическия живот в страната и поредните трусове в кабинета, свързани с подкрепата на България за Истанбулската конвенция, както и предложението да бъде свикан референдум. „Идват ми в повече тези непрекъснати ултиматуми в управлението. Като ще напускат, да напускат и да се прави ново правителство. Дайте да направим едно допитване и да се приключи въпроса, но не по конвенцията като цяло, а по-скоро за това да има или не еднополови бракове и тогава всеки от нас, който е против тази форма, ще може да изрази своята позиция“.
В заключение Георги Първанов изрази становище и относно включването в учебниците по история на темата, свързана с комунизма в България. „Трябва да прочетем това, което са предложили от министерството. Там е заложен двоен стандарт за периода до 1944 г. и след 1944 г. Говори се за авторитарен режим и за култ към личността на Живков, говори се за насилие след 9 септември 1944 г., а се забравя, че всичко това го има и в предишния период.
Искам нашите деца да учат по еднакъв стандарт. Стига с това насилие. Нека да покажем истината и за периода преди и след 9 септември, но да покажем, че и в двата периода има градивност. Да знаят нашите деца, че в България са се случвали и добри неща“.
