Д-р Георги Ников Чалдъков
СВЕТИ НИКОЛА
Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гимиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър.
Народна песен
Николай Мирликийски (c. 270 – 6 декември 343 г.) е най-популярният светец на християнската църква, почитан като Чудотворец – покровител на моряците, рибарите и банкерите. Поверието казва, че когато се прави лодка, в нея трябва да се вгради икона на свети Никола – да я пази от бурите. От 1992 г. да пази и Бургас: през тази година Община Бургас избра свети Никола Чудотворец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители. Оттогава Никулден е празник на града – един безкраен празник, както е казал Ърнест Хемингуей: Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник.
Един друг бургазлия, професор Коста Костов допълни: „Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии“.
Кодът на бохемския ген на Бургас е заложен през 1879 г. от Нико Попов – първия кмет на града. Тогава в Бургас имало 1 200 къщи и 2 490 жители. Кметът е съветвал „по-будните да отварят повече заведения за масово хранене, които да улесняват и развеселяват хората, за да забравят петвековното робство“. Кметът просто е напомнил на бургазлиите: „Радвайте се на всичко, което правите“ – joie de vivre!
Едно от най-забележителните събития в Бургас се случвана 28 август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаваното бургаско училище до 1995 г., след което възкръсна на 27 март 2011 г. като Културен център. От римския поет Вергилий знам, че „Земята е божие дело, градът – на човека“. По-късно от течните разговори с архитект Неделчо Карабелов и от книгите на професор Христо Генчев научих, че за етруските, траките и римляните „градът, макар и малък, е олтар на Всемира“. Също така, че аxis mundi (лат. „оста на света“) на София е планината Витоша и черквата „Света Неделя“, на Рим – Forum Romanum, на Гърция – Делфи и Олимп, на Япония – планината Фуджи (особено когато си в подножието и гледаш как охлювът на Кобаяши Исса „бавно, бавно се катери“ към върха).
За мен бургаският аxis mundi, по-точно axis urbi (оста на града), е „Александровска“ и по средата „Часовника“ (пъпът на Бургас – umbilicus urbis Burgas) – тя е оста „Север-Юг“ (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия – „на залива закрила,/строга и любовна светлина“ (Христо Фотев).
Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда най-големият христиански кръст в света, изграден от улиците „Богориди“–„Фердинандова“ (бургаската Via Sacra) и „Александровска“ (Via Principalis) – може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението на гларусите и чайките го знае.
И с бургаски акцент казват на латински: Omnes viae Burgas ducunt (Всички пътища водят до Бургас).
