.Разкази за НПО
България е дом на немалко паметници, завещани ни от близкото минало. Създадени като места за възхвала, с последвалите метаморфози в политическите идеологии, те са оставени да бъдат брулени от вятъра на забвението и да напомнят за непостигнати утопии. Така въпросът какво да правим с подобни места си остава дилема, която институциите и политиците си прехвърлят като горещ картоф. И докато настояването за премахването на някои от тях като Паметника на Съветската армия е почти категорично, съвсем не по същия начин стоят нещата с други пространства като Бузлуджа, които имат потенциала да бъдат изпълнени с изцяло нови съдържания.
Интересът от страна на публиката към историческия Дом-паметник на Българската комунистическа партия (БКП) всяка година нараства и той се превръща в една от най-известните изоставени сграда в света. Мистичната му фасада става част от корици на книги, музикални клипове, холивудски филми, видеоигри и реклами, а мястото е желана дестинация за мнозина артисти, авантюристи или обикновени туристи от целия свят. През 2021 г. паметникът е посетен от 50 000 човека, които искат, но не могат да влязат, защото на входа му стои табела “Внимание! Влизането строго забранено. Опасно за живота!“.
Възможен „ключ“ към отварянето на тази врата ни предоставя фондация „Проект Бузлуджа“, които вярват в ресоциализирането на монумента и от няколко години работят по основната си цел да спрат разрушителните процеси, да го запазят и рекултивират като място за диалог, изкуство, образование, събития и туризъм. Последните им усилия в тази посока включват второто издание на 3-дневния благотворителен фестивал OPEN BUZLUDZHA 2022, който на 19, 20 и 21 август ще изпълни поляната при хижа Бузлуджа. Каузата е обезопасяването на монумента и отварянето му за посетители в актуалния му вид възможно най-скоро. Кога? Ще научим в следващите редове от самата арх. Дора Иванова, създател на фондация „Проект Бузлуджа“.
арх. Дора Иванова
„Ти си ключът. Отвори Бузлуджа“
Неслучайно това е мотото, под което ще мине музикалният празник. За осъществяването му фондацията обединява сили с община Казанлък, Bar Dak и домакина НПМ „Шипка-Бузлуджа. В съдържателната програма са предвидени концерти на над 130 изпълнители като „Керана и космонавтите“, „Уикеда“, P.I.F. и др., а статични 3D мапинг проекции на MP-STUDIO ще осветят за пръв път фасадата на „Летящата чиния“. Посетителите ще имат възможност да се включат и в различни културни и природни изживявания като състезание по ориентиране с ТД „Орлово гнездо”, бягане „Бузлуджа вертикал“ със спортен клуб iRun, фотографска работилница „Цианотипия“ или разходка из историята и бъдещето на мястото с CoolTour. Воден от специално записан аудиофайл, всеки гост ще може да преживее архитектурата и мястото по нестандартен и вълнуващ начин в пърформанса „Нонумент“ (носител на награда ИКАР 2020), който представлява радиобалет под формата на пиеса за слушане. Цялата програма може да откриете тук.
КЛЮЧови задачи
Според инициаторите на проекта осигуряването на достъп в сградата е важна стъпка за устойчивото му развитие, осведомеността за сградата и последващото ѝ социализиране. „Отключването“ обаче няма да се случи на принципа „Сезам, отвори се“. Необходимо е да се осъществят 3 основни задачи по обезопасяване и социализиране на паметника, а приходите от фестивала ще бъдат използвани както тях, така и за допълнителните последващи планове за използване на пространството.
Първата стъпка, по която екипът работи активно вече 2 години, е обезопасяването на куполната мозайка. Тя беше успешно стабилизирана чрез провеждане на спешни мерки, а в тези дейности се включиха експерти, доброволци и дарители. Партньори станаха 5 университета от 4 държави – Гърция, Германия, Швейцария и България – и 4 неправителствени организации. Всъщност миналогодишното издание на фестивала се проведе под мото „Музика за мозайка“ като целта беше именно опазването на мозайките от външния кръг на паметника Бузлуджа. Тя беше постигната успешно, но предстоят още стъпки. „Вече изградихме скелето в сградата и стабилизирахме камъчетата, които се разпадат от нея. Следва стабилизирането на цялата мозайка и изграждането на покрив над самото произведение, за да се защити от сняг и дъжд“, обяснява арх. Дора Иванова.
Втората неотложна мярка е обезопасяването на покрива. „За щастие конструкцията е метална – в добро състоя е и може да се използва в бъдеще. Но освен нея има покривни части и остатъци от покривното покритие от дървени елементи, ламарини и стъклена вата, която се разпада на прах. Те са опасни и са основната причина достът до сградата да е забранен. Тази задача е важна не само за отмяната на забраната, а и за да преминем към следващите стъпки извън конкретния проект, които са проучването на покрива и проектиране на бъдещото покривно покритие, което разбира се е основна задача за спасяването на сградата“.
Последната задача в рамките проекта е изграждането на безопасни пътеки, по които посетителите могат да влязат. „Това са дървени пътеки, за да може да се изгради равна повърхност, по която да се влиза, както и парапети. По този начин елиминираме опасностите вътре в сградата, за да може хората да я видят в актуалния ѝ вид и да бъдат част от процеса по нейното опазване“, разказва основателката на фондацията.
Вяра в каузата
За осъществяването на такива мащабни проекти несъмнено е нужно много хора да повярват в тях. Към работата по „Проект Бузлуджа“ се присъединяват представители на най-различни сфери. „Най-големият ни успех досега е събирането на общността около каузата. Събирането на всички тези експерти, реставратори, архитекти, инженери и специалисти от различни други области от България и от целия свят. И това, че хората разбират смисъла на този проект. Културното наследство е точно за това. Става въпрос за ценности и за разбиране в обществото“, смята арх. Иванова.
Съществен принос както за целия проект, така и за организацията и осъществяването на фестивала OPEN BUZLUDZHA 2022, има и доброволният труд. „Във всички процеси и етапи по проекта се включват много доброволци. Фестивалът е най-добрият пример за това. За да се осъществи събитието, участват над 200 доброволци. Както организаторите, така и музикантите, и всички участващи в програмата му са доброволци. Освен това миналата година в работата на терен се включиха над 100 човека, за да подпомогнат дейностите. Целогодишно има доброволци, които работят по различни задачи. Самият проект е много отворен за доброволчество и всеки може да се включи, за да помогне“, посочва арх. Иванова.
Като изключение, което потвърждава правилото, голяма опора получават и от вече споменатите партньори Община Казанлък и домакина НПМ „Шипка-Бузлуджа“. „Радваме се, че имаме подкрепата на всички страни. Общината е съорганизатор на фестивала и ни подкрепя с много голяма част от дейностите по събитието. Тя е териториално отговорният орган, така че всички дейности са съгласувани с нея. Областта пък е собственикът на сградата, с които също работим много добре“, обобщава директорката на фондация „Проект Бузлуджа“ за партньорството им с Община Казанлък и Областна администрация Стара Загора, с които миналата година подписват Меморандум за сътрудничество и осъществяване на съвместна дейност за опазване и социализиране на Дом-паметника на връх Бузлуджа. На 13 септември 2021 г. монументът получава и статут на недвижима културна ценност.
В рамките на целия проект фондацията работи с различни академични, неправителствени и корпоративни организации. За да се осигури финансиране на дейностите му, страните, подписали меморандума, кандидатстват по национални и международни грантови програми и провеждат дарителски кампании.
През юни тази година те получават подкрепа и от страна на Министерството на културата. „Щастливи сме, че по проекта вече работим и с първото си държавно финансиране. Министерството на културата отпусна 388 хил. лв. на собственика на сградата – Областна администрация – Стара Загора, след като спечели финансиране по проект „Недвижимо културно наследство“, споделя Дора.
Поглед към бъдещето. Внимание към локалното
Въпросът, чийто отговор всички сме нетърпеливи да разберем, е кога ще се стигне го голямото отваряне на монумента. „Ако всички стъпки в проекта се изпълняват в планираните срокове, дейностите трябва да приключат до средата на ноември. Предстои да бъде решено дали Бузлуджа ще бъде отворена непосредствено след това или напролет, когато метеорологичните условия са по-благоприятни за туризъм“, задоволява любопитството ни арх. Иванова.
Финалната точка на проекта обаче няма да е обезопасяването и отварянето на монумента. На този етап тези стъпки са от първостепенно значение, но за бъдещето на Бузлуджа има много планове, идеи и мечти. „Следваща стъпка се отнася до цялостното преизползване на сградата, защото в тези първи етапи тя ще е единствено обезопасена, но в руинно състояние. Нашата цел е тя да стане напълно функционираща сграда, която да се превърне в място за събития, за култура, за модерно изкуство. Място, на което хората да могат да научат за миналото, но и да бъдат част от актуални събития.“
В този ред на мисли спонтанно изскача и питането дали именно Бузлуджа няма да е най-подходящото място за несъществуващия Музей на социализма в България. Според арх. Дора Иванова пространството на монумента всъщност има много по-голям потенциал. „Смятаме, че сградата задължително трябва да има музейна част, но смятаме, че тя може да бъде и много повече от това. Затова този проект е и проект за бъдещето, не само за миналото, защото ние не си представяме сградата като застинал експонат, а като живо пространство, в което се случват културни мероприятия и дискусии“, споделя тя.
Така се очертават две базисни правила в концептуализирането на плановете за функциониране на монумента. Едното е да има баланс между миналото и бъдещето, а другото е да се обръща внимание преди всичко на локалното, въпреки огромния интерес от страна на чужденците. „Нашият екип е убеден, че тази сграда трябва на първо място да функционира на местно ниво и това се отнася за всяко едно културно наследство. Няма как да функционира устойчиво във времето, ако е ориентирано само към хората отвън. За да търсим устойчивост, първо трябва монументът да бъде ориентиран към местните, на второ място към хората от цяла България и чак тогава – към чуждестранния интерес“, споделя в заключение директорката на фондация „Проект Бузлуджа“.
Снимките в текста са от фейсбук страницата на фондация „Проект Бузлуджа“
#стажантрепортери
Стажантската програма на НПО Портала се осъществява по проект „ngobg.infо: Медията на българските граждански организации“, който се изпълнява от Фондация ПАЦЕП с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България. Основната цел на проект е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.
Автор: Роберта Колева, стажант на НПО Портала
