Будители, будни, пробуждащи се, заспали

Д-р Георги Чалдъков

   „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.“ – Йоан, 1:5

     И Любознанието в мрака свети, и невежеството го не обзе.

И пак настъпи Денят на Будителите – поредното подсещане за изграждане на индивидуалното и колективно Знание – критична маса от просветени хора, способни да избират просветени политици, които да работят за здравеопазването, образованието, науката, християнските ценности, за по-висок стандарт и качество на живот на българите. Мултиплицирано в нацията, това означава истински преход – от медиокрация (власт на  посредствените) към меритокрация (власт на заслужилите – знаещи-и-можещи – хора).

Заспали ли сме, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и култура, но и за признателността и уважението ни към Будителите – Духовници, Учители, Поети, Писатели, Учени… В родната къща, детската градина, училището, университета, човек се учи навсякъде от Тях – възхитителна щафета на Любознанието и Любомъдрието. Амин!*

Будният човек – да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш – древногръцкото arеte, което Будителите ни са принесли в нашата пайдея (paideia – педагогика). Те – от цар Симеон Велики до днес – са нашите педагози, „тези, които водят децата“ (гръцки, paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш, това което го има“ (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя“; в нашия контекст – „да будя“.

Будният човек – да следиш посоките на своя компас,
да застанеш очи в очи с Hic sunt leones (1),
да влезеш в terra incognita, да разчупиш парадигмите –
състоянието, в което са нещата – status quo  (статукво),
да минеш поне веднъж на червено по улиците на Науката и Изкуството –
да откриеш своите зелени пътеки в Тях – да изкрещиш Eureka! –

да промениш парадигмата (paradigm shift) (2),
да споделяш Знанията си с другите – learn to share, share to learn,
„да мислиш глобално и действаш локално“ (3),
„да живееш и оставиш другите да живеят“ (4),
да прилагаш „Равновесието на Наш“ (5) в човешките, държавните и корпоративните взаимодействия,
да кажеш όχι! (гръцки, не!) на „великите войнстващи сили“ (6).

Будният човек, сложил мозъка в ръцете си,

има куража да си служи със собствения разум (sapere aude),

да е свободен, да чува „гласа на кръвта си“ (vox sanguinis) ,

да не е воден, той да води (non ducor, duco) –

за благото на Семейството, Обществото и Родината си.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

1. Древните римляни са пишели на географските карти hic sunt leones(тук са лъвовете) на територията, в която е опасно да се навлиза. На картата на София може да бъде написано „тук са депутатите”, „тук са министрите”, „тук е президентът”.
2. Промяна на парадигмите е описана през 1962 г. от Thomas Kuhn в неговата книга „The Structure of Scientific Revolutions“.
   3. „Think globally, act locally“ е лъчезарна мисъл на големия френско-американски учен проф. Рене Дюбо (1901-1982), изречена  пред Асамблеята на ООН през 1972 г.
3. От английски „live and let live“означава поведение на реципрочно уважение… „особено“ в кръчмата „Live and Let Live”в West Kensington в Лондон.
4. Нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г. е удостоена с Нобелова награда за икономика. Дотогава в игрите са изследвани отношенията на съперничество и конфронтация, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. „Красивият ум“ на Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен играч, с която всички могат да спечелят максимално (win-win strategy) – особено ценна сега, във войнстващия фобо-филски свят, в който все ще съществуваме.
5. Сутринта на 28 октомври гърците излизат на улиците, скандирайки όχι!(Не!). От 1942 г. този ден се отбелязва като Ден „Охи“  и е национален празник на Гърция – още един урок по достойнство за нас, българите. Той напомня за отрицателния отговор на ултиматума, предявен на Гърция  от Мусолини  на 28 октомври 1940 г. В ултиматума се изисква Гърция да разреши на войските на Италия и Германия да влязат на нейна територия.

 * Може и Чалдък! – от турски, означава „имаш го”, „ще го направя”.Знам го от баща ми: когато клиенти влизали в кръчмата, се обръщали към музикантите с „Чал бир хава” („Изкарайте една песен“) – тогава един от нашите деди отговарял: „Чалдък” („Имаш я, ще я изпеем“).

„Хубава дума е „чалдък” – звучи ми като сбъднато обещание“, писа ми писателката Неда Андонова.