Колко трябва да си мерзък, за да злобееш срещу човек, който току-що е загубил баща си?
Колко трябва да си нагъл и безскрупулен, за да злоупотребяваш пропагандно нечия смърт?
Колко трябва да си низък и примитивен, за да издевателстваш, да се гавриш в такъв момент за лична изгода, самореклама, себеизтъкване и пъчене пред камерите?
Колко трябва да си самовлюбен, опиянен от своето измамно величие, за да мародерстваш като най-презрян булеварден драскач от помиен вестник?
Колко трябва да си лишен от елементарен морал, от нормална почтеност и човешка порядъчност, за да интригантстваш, та да блеснеш в цялата си садистична гнусота?
Колко трябва да си подъл и низък, за да инсинуираш и спекулираш тъй брутално?
Колко трябва да си отмъстителен и уплашен за собствената си власт, за да лъжеш и мамиш тъй безогледно?
Отговорът е известен: колкото боковируса.
С най-дълбока погнуса цитирам думите на тази долна твар:
„Сутринта се обадих на президента Радев да изкажа съболезнования в чисто човешки план, просто се учудвам как в деня, в който баща ти е починал, може да говориш нелепици…
Можем много да му отговаряме, но в такъв тежък за него ден аз не бих си го позволил. Нямам такъв морал.
Ако президентът счита, че извънредното положение е нещо различно от това в цял свят, нека наложи вето на закона. Аз ще извадя ГЕРБ от залата, да оставим народа без извънредно положение и да го уморим. Буквално това е предложил днес той.
Като някоя дърта свекърва, ама от тея, злобните, се държи Радев. Ние обикаляме България и се опитваме да възстановим бизнеса… И някой излезе – дали му листчето, каже пет приказки, и се прибере. Защо не му зададохте въпрос дали е против извънредното положение. Нямаше въпроси! Ето това е цензура. Аз от сутринта съм подложен на всякакви въпроси на живо. Ударете ме с микрофона, ако искате!“.
Никой не го удари с микрофона.
Жалко.
Тая злостна тирада ми напомни отвратителните времена, когато тъмносините нацистчета крещяха на Президента Желев „Да ти умре и другото дете!“. От цялото словоизвержение на боковируса е вярно само едно – че е починал бащата на Президента Радев. Всичко останало е поредният логореен монолог, поредният поток на съзнанието, макар че долната твар съзнание няма. Но пък има апологети и апологетки, мисирки от двата пола, кучета-пазачи, лакеи, слугини, куртизанки, държанки, клакьори, каскети, момчета за мръсни и мокри поръчки, мажоретки, салфетки, флигорни, метрески, мутрески, мадам до мадам, челобитници, беквокали, мракобеси и прочее наемници. Днес те свенливо мълчат. Онемяха. Няма радостно бълбукане „гулю-гулю-гулю“. Няма угодническо подхилкване. Не смеят да шукнат. Не се хвърлят да го бранят с обнажена гръд. Чакам да видя кой ще дръзне да го оправдава, кой ще му сплете сонетен венец, кой ще му дръпне една ода или барем – една чалга.
Не знам откъде дойде COVID-19.
Но от 10 години в България вилнее BOKOVID-BG.
10 години боковирусът дръсти напоителни лъжи, съчинява си биографии – различни за различните времена, толкова различни, че вече и той не знае колко дядовци има, защото не различава истина от лъжа. Ако нещо е истина, това е откровението, че за него 24 май е агнешка плешка, нищо повече.
Боковирусът е символ на овластената простащина, на овластения подземен свят, на овластената безграмотност. Овластен от същия този народ, който боковирусът ласкае и презира, и държи като куче на къса каишка, и го заглавичква с измишльотини за своето нещастно детство, с приказки за филията с мас и помията за прасетата, с желанието да изтръгне съчувствие – „На мен, сирака, кой ми е помогнал или толерирал“ (прочее, загубил е майка си, когато е бил на 39 г., а баща си – на 45 г., и няма нормален човек, който злоупотребява паметта на покойните си родители).
Царството на BOCOVID-BG е диктатура на надменното невежество, на интригата и лицемерието, на ехидството и подгаврянето; диктатура на страха, тирания на един параноичен и самовлюбен субект, маниакален и мнителен; на един митоман, убеден в своето мнимо величие, обсебен от собствената си персона като единствена вселенска самоценност; на един нарцис, на един социопат, воден от похотлива жестокост и сладострастна отмъстителност към всеки умен, почтен, просветен, културен, достоен човек.
Боковирусът лъже, както диша. Инсинуира, за да властва. Манипулира, за да експлоатира и подчинява. Разбира политиката като мъст, бой, пребиване, размазване и сексуално насилие като върховна демонстрация на всевластие. Той е вулгарен и примитивен. Той е винаги невинен, виновен е някой друг. Приписва своите грешки и грехове на другите или на обстоятелства, провокирани или съчинени от самия него. Няма чувство за срам, вина или съжаление. Не се интересува от нищо и от никого, освен от себе си, от своите амбиции, от своята власт. Днес говори и върши едно, утре – обратното; днес защитава една кауза, утре – противоположната, защото неговата кауза е той самият.
Вярва в своята изключителност. Самолюбува се. Изисква възхищение и състрадание. Той е високомерен и надменен. Живее в своя измислен свят. Изопачава всяка история, сюжет и факт според личния си моментен интерес. Съпричастието е показност, а хората – инструменти. Експлоатира и най-близките си, и ги предава, щом се почувства застрашен. Иска да владее всяка ситуация и цялата власт да произтича от него. Обича слабохарактерни, но амбициозни хора, лесни за подчинение и контрол. Вярва, че светът му е длъжен. Той е вечният хищник и вечната жертва. Не понася забележки, критика – съвсем. Не търпи чуждо мнение, независимо и въпреки фактите и аргументите. Всяка критика е лъжа, всеки критик – враг, който трябва да бъде унизен и унищожен.
Той е патологичен завистник и мисли, че всички му завиждат. Изпитва удоволствие да обезценява и унижава другите. Не умее да губи. Има крехко самочувствие. Той е несигурен и страхлив – знае, че във всеки момент може да бъде разобличен. Най-големият му страх е да се сблъска със своята незначителност, непотребност и нищожност. Най-големият му ужас е да не изпадне от властта.
Това е краткият портрет на BOCOVID-BG. Това обяснява цялата му истерика и нетърпимост към Президента. Цялата му война. От първата секунда.
В тази война боковирусът си има верни преторианци, маскирани като политици, журналисти, експерти, общественици, политолози – една орда тролове, мазнюги и сутеньори на лъжата, които ката ден произвеждат публични доноси в мръснишкия стил на жълтите медии. И току облайват и съветват Президента да не им образува нерви, да стъпва по терлици, да си затваря устата, да не предизвиква Каскета, да поддаква на боковируса, да хихика сервилно на неговите простащини, да си подаде оставката, да се самозарази с COVID-19, а най-добре да се гръмне в слепоочието, щото инак ще го обвинят в национално предателство, държавна измяна, шпионлук и к’вот им хрумне, и ще го импийчнат за кефа на шефа.
Ако нещо вбесява боковируса, то е, че не може да вчисли Президента в преторианската си орда.
Гангренният дъх на BOCOVID-BG овонява общественото пространство, трови и развращава народ и държава. И после се чудим защо продажници съдят неподкупните, нищожества преследват доблестните, подлеци назидават достойните, глупци наставляват умните, безпросветни обругават мъдрите; защо обществено известни блудници и хамелеони учат почтените на морал, а овластени безличия издевателстват над личностите. Ами затова!
Искрено и с уважение предупреждавам хората от Националния оперативен щаб (НОЩ): боковирусът ще ви употреби, ще ви наплюе и похули. Казвам ви го сега. Овреме. Утре ще бъде късно.
Велислава Дърева
