След алопластиката на тазобедрената ми става Слави изобрази ходенето ми с патерици в летене с крила
Максим МОМЧИЛОВ
Ако Радослав /Слави/ Ралев беше жив щеше да е на 76 г. и един месец.Не е минало кой знае колко време, но хората вече не знаят,пък и не питат за Художника. Но кого да наричаме художника Ралев?
Има различни определения и характеристики за човека-художник, но една от най-кратките и синтезирани максими е тази на Пабло Пикасо: „Художник – това е човек, който рисува това, което продава. Добрият художник – това е човек, който продава това, което рисува”.
Кога обаче един човек, който рисува, става художник? Отговорът на този въпрос не може да се изчерпи само с цитираната максима, тъй като творческият път на Слави е започнал преди повече от половин век. Но художник „се става” на определен етап от творческото развитие, в процеса на превръщане на изобразителните средства в изображение: цветът да стане въздух, въздухът – форма, формата – енергия, енергията -материя, материята – темперамент.
Доайенът на несебърските художници имаше редица самостоятелни изложби, участвал е в общи художествени изложби, картините му се котират и като скъп подарък за представителите на дипломатическия корпус.
Могат ли да се разкажат обаче картините на Слави? Отговорът е, не. Защото съществуват точно толкова гледни точки към което и да е нещо, в т.ч. и за всяка картина, колкото са и точките /безкраен брой/ по периметъра на една окръжност, от които може да се визира центърът й. Друг е въпросът, че Слави е от малкото художници, чиито картини са били крадени. Доколкото обаче творението на изкуството е в същината си въпрос, повик към човешката душа, към чувствата и разума,всеки отговор пред картините на художника е индивидуален. Оставя го сам да намери път към изобразеното.
В същото време Радослав Ралев е човек,за когото «художничеството» -хоби и професия са едно.За него изкуството е безкраен път,постоянен спътник,начин на съществуване.Той говореше без думи и рисуваше без образи,за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.
Разбира се, това слово можеше да бъде съвсем кратко,например под цитата: «Ars longa,vita brevisest» за вече отминалия приятел Слави.От него останаха ненарисувани картини.Сигурен съм,че една част от тях ще добият очертания в недовършените платната.
Слави вече го няма, но в изложбата на „Арт Несебър” са вселени с платната на Художника.И бъдещата действаща галерия в Демонстрационния център на ул.”Отец Паисий” може и трябва да носи името Радослав Ралев.
