1_02 СУБ

Чудесата на Света Богородица в Несебър

125 години църква „Свето Успение Богородично”- Несебър                                                                                                                                                                                                  

1_02 СУБРазправят стари благочстиви жени

 

     Много, много са чудесата на Света Богородица, майката на нашия спасител Иисус Христос. Много е писано за нея, за живота й и за чудесата, които Тя е правила. Много често слушаме да се говори между християните, как някой е бил болен или в беда и щом се е помолил на Божията майка или Я е призовал в молитвите си, Тя веднага му е помогнала – вдигнала го е от болестта, избавила го е от бедата му.

Това е ръкописното написано от Донка Димитрова Чолакова.Полученият текст ми беше  предстен по-късно.

Тя, грешната, недостойната божия рабиня искаше да представи написаното за чудесата на Божията майка, случили се, в малкия старинен и романтичен черноморски град Несебър.

Нито съм писател или някакъв учен, недостойна съм пише Чолакова, но нещо отвътре, от сърцето ми ме кара да запиша някои неща, които разправят стари благочестиви жени.

Най-напред Чолакова започва с разказа на старата 94- годишна, скромна, благочестива, дълбоко религиозна сестра, на име Малама Николова Пилич. Тя е гъркиня, родена е тук в град Несебър от добри, благочестиви родители. Тя ми е разказвала това, което е слушала от майка си, дъщерята на Хаджи Зафир, госпожа Евламбия.Ръкописното е написаното от 1972 г.

Максим МОМЧИЛОВ

1Имало е тук в Месамбрия една стара монахиня камбур /прегърбена/, дошла отдалече и пренесла една много стара дървена икона с образа на нашата майка Света Богородица. Донесла я тя от град Мегара – Гърция. Иконата си е била нейна на монахинята и тя винаги през целия си живот се е молела на Нея. Минал живота и тих, и дошъл края на земния й живот. Починала монахинята тихо, кротко. Погребали я месемврийци, тъй като не е имало тук нейни близки хора.

След това тогавашните управници на града се събрали в дома й и събрали всичките й вещи заедно и иконата с образа на Божията Майка, сложили ги в един сандък, затворили го, запечатали го с червен восък. И си казали, ако някой ден дойдат някои роднини на тази монахиня, този сандък с вещите й да им се даде.

По това време тук на северния бряг на Несебър , където сега е издигнат този голям величествен храм в чест на Света Богородица тогава е: било училищен двор. Имало е училище и палавниците на Месембрия са се учили тук. Точно по средата на храма (тогава двор), е имало дърво бъз.

1_01 (1)a - CopyИ един ден, децата играейки, забелязали, че в това дърво между клоните има някаква икона. Децата се почудили защо е тая икона тук и побягнали, та казали на учителите си. Дошли учителите им при дървото, гледат – наистина икона има. Отишли, та обадили на свещениците и на черковните настоятели. Дошли и те, и те се чудят, от къде е дошла тая свята икона с образа на Божията Майка?

Имали са те много икони, но църквите с образи на Бога, Света Богородица и на други светии. Но това им било най-чудно, че тази икона не е от техните, и се чудили от къде е дошла.Тогава някой се сетил, че подобна такава икона е имала монахинята, която е умряла, а иконата ѝ е запечатана в сандъка, с другите ѝ вещи. Даже някои настоявали, че тя е същата икона.

2.Отиват всички при сандъка и гледат там той си е запечатан с восъка, както са го направили не е пипнат. Със съдействие на общината разпечатват сандъка, и о,чудо!  Иконата я няма между вещите. Тя е излязла от сандъка по чудо, без да повреди печатите.

3.Тогава са се събрали свещеници, народ с хоругви, с песнопения, всички със свещи в ръце. Едва, едва я свалили от дървото. Много трудно я свалили и с големи почести, по най-тържествен начин са я пренесли църквицата Свети Георги, която е била на източния бряг на Несебър.

От тогава вярващите християни в Месамбрия пък и от околните градове и села са започнали да я почитат като чудотворна . И наистина този свят образ на Божията Майка е вършил чудеса. Кой с каквато просба се е обръщал с гореща молитва към този свят образ на Божията майка получавал каквато поиска. Лекували са се болни от разни болести, получавали са изцерение. Но предимно нервно болни, даже луди са идвали тук и са се изцерявали.

4.Дошло е тежко време за острова – град Месамбрия. Той е бил населен тогава с гръцко християнско население. Но турци завоеватели дошли от някъде и решили да го превземат. Дошли те, но тогава на острова е бил заграден с високи стени и се затварял с големи порти. Даже и в мирно време портите вечер ги заключвали. Затворили са месемврийци и премирали от страх. А турците оттатък провлака са разположили на шатри. Виждала се войската им, конете им. Лъщяли ятаганите им на слънцето и от града, от къщите са виждало как ги лъскат и ги точат. Чакали турците дано се отворят портите и да им се преградят християните.

Но градът, като че запустял. Всички се изпокрили, кой ще иде да се предаде на смърт. Събрали са те всички по къщите си и всичко тихо произнасяли молитви към Бога и към св. Богородица. Горещи се молели те, Бог да ги запази и избави от смъртта и от потурчване. Имало е опасност да измрат гладни и жадни. Тогава не са имали вода за пиене в града, а са я носели от вън.

И тъкмо, на който  ден турците са се канили вече да нападат града и е сила да влязат вътре през нощта на най-големия им началник – пашата, който и предвождал, конят полудял. Любимият му кон, е който може би много битки е извършил, е който може би е можел да превземе и Месамбрия, да сгази, да тъпче християните и с  ятагана си да коли деца, жени, мъже, немощни старци.Но молитвата, сърдечната молитва, на християните тихо произнасяли от много устни в тях минути, часове отправяна към Бога и Божията майка направо чудо! Полудял коня на пълководеца! Той е безсилен! Все едно без крака. Та нали той с коня си е той верен другар и помощник щеше да избяга?

Па той и в мирно време му е толкова необходимо пък и много любим! Пълководецът – пашата е в отчаяние, войската в паника. Един – ординарец е убит от коня, втори пращаш да го оседлава, коня и него убива на място.А тук отвътре стените в града, населението примира от страх. Плачат, молят се, пробват се едни-други и чакат смъртта си.

5.Часовоите отвътре портите чуват, че неприятелските войски отвън  турците, да отворят месемврийците портите, защото голяма бела ще сполетяла. Любимият кон на пашата е полудял. Никой не можел да се доближиш до него, нищо господарят му, нищо – ординарците му, ритал, скачал, убивал, който се доближи до него.Ако имали някоя баба от християните, която да знае да бае, то нека излезе, да дойде за да излекува коня на пашата, казвали те.

6.Часовоите мълчали, страхували са да не би това да е измама. Но ония отвън настоявали, че не лъжат. Тогава един стар човек казал „Аз съм много стар и без друго, скоро ще умра, та пуснете ме да изляза, да отида при турците, да видя дали това е истина. И ако наистина коня на пашата е полудял, то аз ще и му кажа, че нямаме баба да знае да бае, но имаме чудотворен образ на света Богородица, който прави чудеса. Лекува разни болести на хора, които с вяра отиват при нея. Пък може и конят му да се излекува.“

1 стр. кон7.Плакали близките му на този стар човек, не го пускали, но той казал, че е по-добре един човек да умре, от колкото да влязат в града и да избият всичките. Отишъл той при тях и наистина, видял с очите си, че наистина коня е полудял. И убил двама войници ординарци, които са помъчили да го укротят и да го оседлят. Представил се той при пашата, обяснил му всичко за чудотворната икона, казал му, че много хора болни, луди са изцеряват щом като техни близки със силна вяра ги водят при Чудотворната икона.

8.Тогава началникът на турските пълчища казал: „Ако коня ми оздравее, аз подарявам живота на християните, ще се върна назад без да ви сторя нищо лошо.“След това с големи трудности завързала с бримки, с дървета отстрани, полудялото животно, довели го в града, закарали го до църквицата „Св. Георги Големи“, където се намирала Чудотворната икона, обиколили с коня 3 пъти църквата, и го вързали отвън за халките на църковната врата. И конят постепенно се умирил, не скачал, оздравял.                                                                                                                                                                                  И о, чудо! Конят така се укротил, че станал кротък  като агне. Вече всеки до него непознат можел свободно да се доближи до него и да го пипа, да го милва…

9.Когато върнали коня на пашата здрав и читав, пашата много, много се зарадвал и извикал: „Харизвам живота на християните“. След това бръкнал в пояса си и извадил чашата /филджана/си, с която пиел кафе, напълнил я  със златни и сребърни монети дал я на месемврийците и казал:  „Да се посребри и позлати тази икона“. В същото време извикал един негов приближен подчинен, дал му своя кърпа и го изпратил в град Шумен, където е било семейството му, с една заръка: „Ханъмата му каквото злато и сребро, или по-право, каквито накити сребърни и златни намери, да ги свали от нея и да ги върне в кърпата и ги изпрати тук на Чудотворния Образ на Божията Майка.“  Божията Майка спасила града.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *