На снимката:Петър Каменски и Николай Коев,работили като журналисти в редакцията на хотел „Чинар” №109 през 1971г.,в хотел „Теменуга” №202 през 1973 г. в Слънчев бряг,на ул.”Рибарска” 11 в Стария Несебър през 1979 г.,на ул.”Струма” № 2,ет.5 в блока на БНБ през 1981 г.
На снимката:На поклонението за кончината на Петър Каменски на 04.07.1986 г. венец положиха приемниците на Каменски : Красимир Косев и Елена Пешева.А в Гробищния парк по случай 25 годишнината на вестник „Слънчев бряг” се събраха журналисти от Бургас, Айтос,Поморие,Карнобат,Сунгурларе.
Пет години по-късно – на 1 ноември 1991 г. се чества 30-годишнината на вестника, а впоследствие персоналънат капацитета и ресурса в редакцията достигна до 5 + 1 души.
59 години”Слънчев бряг прес”
Петър Каменски е първият репортер, фоторепортер, коректор и метранпаж, което изисква излизането на бял свят на първия несебърски вестник, а и всичко останало до брой 457
В прозореца се удрят бели капки, вълшебство крие пролетния дъжд. Спокоен и усмихнат аз му свалям шапка,
като пред хляба с мириса на ръж.
Максим МОМЧИЛОВ
Навършиха 37 години от смъртта на Петър Каменски, главен редактор на първия несебърски вестник “Черноморски глас” от 1961, а до кончината си – и на “Слънчев бряг”, Каменски, работил от 04.07.1961 до 25.03.1983, издава 457 броя на вестника.
Публикуваният куплет е последния заварен на пишещата му машина от колегата Николай Коев, също напуснал по-късно този свят на 23.08.2008 г. в София.
Смъртта е поставила черна точка вместо продължение на стихотворението,но Каменски се помни и ще продължава да живее в паметта на хората не само с поетичното си творчество.
В несебърската журналистика, като неделима част от историята на българската журналистика, Петър Каменски е не само първият редактор на вестника,но и първият репортер, фоторепортер,коректор и метранпаж, а и всичко останало, което изисква излизането на бял свят на един вестник.
Пет години по-късно – на 1 ноември 1991 г. се чества 30-годишнината на вестника, а впоследствие персоналът на капацитета и ресурса в редакцията достигна до 5 + 1 души.
По-късно щатът на редакцията се увеличава,но за хората от Несебър Каменски си остава Човекът-Вестник от първите години и той е такъв до последния дъх от живота си.
Eто какво пише за него колегата Николай Коев тогава:
”Петьо беше истински другар и човек. Приемаше чуждата болка за своя, своята умееше да прикрива.Така се случи,че отиде на медицински преглед и не се върна повече в редакцията.
Посетих го в дома му, болестта го беше стопила.Но той намери сили да ми пошепне: “Материалите за последния брой са в чекмеджето. Вземай и макетирай. А пък на мен като ми мине малко …черновата за статията е готова…ще дойда да си я напечатам…”.
Това бяха и последните му думи.И още една случка,описана от Коев:
“През 1979 г. в изпълнение на строителната програма на общината беше построено ново стълбище от недостроената църква “Св. Йоан Неосветени”, покрай Амфитеатъра, стигаща до площада на Морска гара.
Планирахме снимка на стълбището във вестника,но в печатницата се установи,че остава празно място до нея и няма с какво да я запълним.И докато с метранпажа оправим другите страници, Каменски написа стихотворение за стълбището, точно с толкова куплети,че да запълни празното място.
Като се върнахме в Несебър ,поляхме по традиция новото стихотворение,а с течение на времето краят на думите от края на стихотворението: «Стъпалата нагоре, стъпалата надолу» станаха за нас нарицателни»:
Стълбище Стъпалата нагоре – там старинната църква
с вековете говори,
а тя привидно е мъртва…
Стъпалата надолу – там са лодките бели, и рибарската волност
и моряшката смелост.
Носят моята гордост,
носят моята болка. Стъпалата нагоре, стъпалата надолу…
