1- 1 Петър Каменски и Николай Коев (1)

Петър Каменски е първият репортер…….на Несебърският вестник

На снимката:Петър Каменски и Николай Коев,работили като журналисти в редакцията на хотел „Чинар” №109 през 1971г.,в хотел „Теменуга” №202 през 1973 г. в Слънчев бряг,на ул.”Рибарска” 11 в Стария Несебър през 1979 г.,на ул.”Струма” № 2,ет.5 в блока на БНБ през 1981 г.

1 - 3 (3) На снимката:На поклонението за кончината на Петър Каменски на 04.07.1986 г. венец положиха приемниците на Каменски : Красимир Косев и Елена Пешева.А в Гробищния парк по случай 25 годишнината на вестник  „Слънчев бряг” се събраха журналисти от Бургас, Айтос,Поморие,Карнобат,Сунгурларе.

Пет години по-късно – на 1 ноември 1991 г. се чества 30-годишнината на вестника, а впоследствие персоналънат  капацитета и ресурса в редакцията достигна до 5 + 1 души.

 

59  години”Слънчев бряг прес”                                                                                                                                        

1 Петър Каменски (1)Петър Каменски е първият репортер, фоторепортер, коректор и метранпаж, което изисква излизането на бял свят на първия несебърски  вестник, а и всичко останало до брой 457

 

 

 

В прозореца се удрят бели капки,                                                                                               вълшебство крие пролетния дъжд.                                                                                                           Спокоен и усмихнат аз му свалям шапка,                          

като пред хляба с мириса на ръж.

 

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                               

Навършиха 37 години от смъртта на Петър Каменски, главен редактор на първия несебърски вестник “Черноморски глас” от 1961, а до кончината си – и на “Слънчев бряг”, Каменски, работил от 04.07.1961 до 25.03.1983, издава 457 броя на вестника.

Публикуваният куплет е последния заварен на пишещата му машина от колегата Николай Коев, също напуснал по-късно този свят на 23.08.2008 г. в София.

 

Смъртта е поставила черна точка вместо продължение на стихотворението,но Каменски се помни и ще продължава да живее в паметта на хората не само с поетичното си творчество.

В несебърската журналистика, като неделима част от историята на българската журналистика, Петър Каменски е не само първият редактор на вестника,но и първият репортер, фоторепортер,коректор и метранпаж, а и всичко останало, което изисква излизането на бял свят на един вестник.

Пет години по-късно – на 1 ноември 1991 г. се чества 30-годишнината на вестника, а впоследствие персоналът на  капацитета и ресурса в редакцията достигна до 5 + 1 души.

По-късно  щатът на редакцията се увеличава,но за хората от Несебър Каменски си остава Човекът-Вестник от първите години и той е такъв до последния дъх от живота си.

Eто какво пише за него колегата  Николай Коев тогава:

”Петьо беше истински другар и човек. Приемаше чуждата болка за своя, своята умееше да прикрива.Така се случи,че отиде на медицински преглед и не се върна повече в редакцията.                                                                                                                                                                   

  Посетих го в дома му, болестта го беше стопила.Но той намери сили да ми пошепне: “Материалите за последния брой са в чекмеджето. Вземай и макетирай. А пък на мен като  ми мине малко …черновата за статията е готова…ще дойда да си я напечатам…”.                                                                                           

Това бяха и последните му думи.И още една случка,описана от Коев:

През 1979 г. в изпълнение на строителната програма на общината беше построено ново стълбище от недостроената църква “Св. Йоан Неосветени”, покрай Амфитеатъра, стигаща до площада на  Морска гара.                                                                         

Планирахме снимка на стълбището във вестника,но в печатницата се установи,че остава празно място до нея и няма с какво да я запълним.И докато с метранпажа оправим другите страници, Каменски написа стихотворение за стълбището, точно с толкова куплети,че да запълни празното място.                                                                                                                                                   

Като се върнахме в Несебър ,поляхме по традиция новото стихотворение,а с течение на времето краят на думите от края на стихотворението: «Стъпалата нагоре, стъпалата надолу» станаха за нас нарицателни»:

Стълбище                                                                                                                                                         Стъпалата нагоре –                                                                                                                                        там старинната църква      

с вековете говори,

а тя привидно е мъртва…                                                                                                                                                                                           

Стъпалата надолу –                                                                                                                                                                       там са лодките бели,                                                                                                                  и  рибарската волност

и моряшката смелост.

 

Носят моята гордост,

носят моята болка.                                                                                                                         Стъпалата нагоре,                                                                                                                                                       стъпалата надолу…

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *