Странджа

ПАМЕТ ЗА ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР ФОЛ (1933-2006)

 

проф. Александър Фол -1На 3 юли се навършват 86 години от рождението на световно известния учен и голям приятел на хората от Странджа. Проф. Александър ФОЛ бе председател на Общия научно-консултативен съвет на Програмата за всестранно изследване на планината Странджа (1975-1986) и един от учредителите на  Програмно-координационния център ЕКОПАН – Малко Търново. Преди тринадесет години, Стара планина – древния Хем, прие праха му. В Странджа, преоткритата Астике, остана огнището, запалено от него.

В този ден сме край огъня…

 

ПЛАНИНАТА НА ВЕЧНОТО ЗАВРЪЩАНЕ …

Земя между морета – Страната Астике

проф. Александър Фол

f628939631Топонимът Инеада е реликт от тракийското племенно име тини, крайморски жители по европейския бряг с непосредствения му хинтерланд, но и по малоазийския, където то приема формата ви-тини. Носът се е наричал Тинеада през по-късно време (V в.пр.н.е.), но е продължавал да предизвиква същата страховита за елините асоциативна връзка между корабокрушение и тежко робство у „варварите“.

През IV и след IV в.пр.н.е. етнонимът тини и производните му избледняват в писмените извори за сметка на племенното сборно наименование „асти“. Странджанското население започва да се нарича асти от елините, защото те са забелязали поразителния му обичай да играе около и в огън или „енхестия“ ( в „огнището, в огъня“), от където произхожда, през видоизменението на „Асти“ и днешното „нестинари“. Названието на обредния танц, превърнато в етоним, а етонимът-в топоним, е познат път в езиковата практика на хората, които наблюдават нелитературни етнодемографски общности, каквато е и тракийската в случая – странджанската. Топонимът е Астике, т.е. земята на астите, която с това си название става известна през сетнешните столетия дори като една от стратегиите ( военно-административни области между III в.пр.н.е. и I в. от н.е.) в Тракия.

Съвсем друга възможност, обаче предоставя топонимът Странджа. Той не е старогръцки, а принадлежи на наблюдатели-траки. Тези траки са одрисите , по-точно казано, владеещите старогръцки език царедворци през V и първата половина на IV в.пр.н.е., когато одриската държава, чието ядро лежи по течението на Марица до вливането и при град Енос (днес Енез) наставя под свой контрол планината. Дотолкова, доколкото тракийското племе на Марица и Марис , но се отнася за долното и течение, а известното Хеброс на елините не е употребявано в Тракия, хидронимът Тонзос, който днес се отнася за Тунджа по всичко личи е означавал средното течение на Марица , поне във водосборния район при дн. Одрин. Тракийското Тонзос е породило у одрисите- наблюдатели естественото означение на лежащата „отвъд“ реката област във формата на старогръцки език „тра-тонзос“, която успешно се славянизира през „стратонзос“ в „Странджа“, при което турският езиков фонд би играл също роля след XIVв.

Извод: Откриването на тракийската Астике като дял от културно-информационното пространство на старогръцката цивилизация може да стане или чрез тракийския изток, сиреч от към черноморското крайбрежие, или чрез одриския запад, сиреч от поречието на Тунджа-Марица в изгодна посока. Най-коректните от културно-историческо гледище изходни пунктове за започването на пътешествието във вътрешна Странджа биха били разположени в отсечката между Приморско и Ахтопол на българското крайбрежие и в отсечката между нос Инеада и Мидия на турското крайбрежие. Това е „източният вход“. Най-коректните от културно-историческо гледище пунктове за започването на пътешествието от „западния вход“ биха били разположени между градовете Елхово и Одрин. Разбира се, и по двата пътя ще се попадне , в края на краищата, в една от нишите на Странджанския масив, разположени в неговата централна част (за тях), или в няколко ниши, но уловката на проекта ще се състои в разликата между начините да бъдат те открити и в акцентите на самите открития.

Така туристът ще се озове в собствено тракийската Странджа – в страната Астике.

© Ал.ФОЛ, автор ( 2004)

© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН•

Изключителни права за ЕС и Р.Турция (2004-2019)

Илюстрации:

1.Снимка на вътрешна Странджа

2.Развитието на културния туризъм в Странджанския край не може без фундаменталния научен труд „Странджа: древност и съвремие”, издаден още през 1990 г. по идея на проф. Ал. ФОЛ. В 500-те му страници са събрани сведения и изследвания за планината, които могат да променят бъдещето й. С несъмнената си научна и колекционерска стойност, книгата е от най-търсените български издания на вътрешния и международния книжен пазар.
3.Проф. Александър Н. ФОЛ – председател на Общия научно-консултативен съвет на програмата за научни изследвания на Странджанско-Сакарския край (1975-1886). Един от създателите на Програмно-координационния център за научни изследвания – ЕКОПАН. Негово е името на Центъра – ЕКОПАН.

От екипа на Програмно-координационния център за научни изследвания – ЕКОПАН, гр. Малко Търново

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *