8- 5241

Основите на Община Несебър са положени на 10 април 1959 г.

Началото на  уедряването на общината е на 8 април 1979 г.                                                                        

 

54209283_1934061256702827_3486951559550468096_nМаксим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                                                                                                                                         

На 12 октомври 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление.В него за първи път се регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници в Княжество България.

Водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините на Р България /НСОРБ/  вземат решение Деня на българската община да се чества от 12 октомври 1998. А откога е учредена Община Несебър?

Учредителната сесия на Градския  общински народен съвет-Несебър се е състояла на 10 април 1959.Това се случва след отделянето на Несебър като самостоятелна община от околия Поморие.Усилената подготовка за това отделяне започва в края на 1958 г.                                                                                                                                                                                                                                     Развитието на Община Несебър от 1958 – 2020 г.                                                                       

В развитието на една община има  факти и събития, които не трябва да се забравят, а да се отбелязват периодично. В годината може и трябва да се припомня за онези, които преди 62 години започват да работят за обособяването на новата административно-териториална  единица – Община Несебър.

За първи път Община Несебър се обособява и започва да функционира като такава на 10 април 1959. За демографското състояние на населените места в тогавашната Поморийска околия  може да се съди по данни от преброяването към 01.12. 1956.

Към тази дата жителите на Несебър са 2 333, на второ място по население е Кошарица-1609, следват: Оризаре- 1198, Гюльовца-1085, Равда-787, Тънково-783,  Влас- 656, Морско-370 и Плазовец- 231.

Общата численост на тези населени места възлиза на 9 052 жители. Те се числят към околия Поморие, чиито общ брой на населението е 34 603 души.

Кмет на Несебър по това време – от 23.12.1953 до 10.04.1959 е Кръстьо Русев.

Ето какво се случва обаче през втората половина на декември 1958 г.

Както в цялата страна, така и в околия Поморие протича напрегнат труд за изпълнение на приетия Националния план за 1958 и подготовка за бъдещия през 1959. Социално-политическата атмосфера  в която живее населението на поморийска околия е приповдигната, в процес на изживяване са последиците от култа към личността, развенчан през 1956, но в управлението на различни равнища се ширят и волунтаристките решения като например, приложението на „торови саксийки”, „ломски ямки”, „квадратно гнездова сеитба” и др.п.- все за повишаване ефективността на селското стопанство,респективно- на земеделието.

Именно в такава атмосфера в град Поморие,който тогава е околийски център, в обстановка на секретност, първоначално в Бюрото на Околийския комитет на БКП, след това и в пленума, а впоследствие- на разширено заседание на актива от околията, започва  подготовката за предстоящото уедряване на трудово – кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/.

Идва и денят, в който в партийния кабинет на Околийския комитет на БКП е привикан екип от 15 души.

Те са инструктирани,че покрай акцията за ТКЗС им се възлага учредяването и формирането на Община Несебър, споделя прекият участник в това събитие Васил Киров-избран за съветник през 1959 и за  първи път за кмет на Община Несебър през 1962 г.                                                                                                                                                                                           Екипът започва с Димитър Семерджиев от организационния  отдел на Околийския комитет, определен за секретар на Временния партиен комитет в Несебър. Следват още: Драган Наков от партийния кабинет на Околийския комитет, определен за заместник на Семерджиев, Александър Дончев- секретар на Околийския комитет е предвиден за председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Градския общински народен съвет /ГОНС/- Несебър, Борис Минчев – от орг. отдела на Околийския народен съвет /ОНС/ – за секретар на ИК на ГОНС, Иван Попов- от финансовия отдел на ОНС за зав. сектор „Приходи” на ГОНС, Дончо Eрменлиев – от отдел „Търговия” на ОНС- за зав.отдел „Търговия и услуги” на ГОНС, Кирил Добрев-секретар на Околийския комитет – за председател на Общинското ТКЗС, Георги Вълков-началник на управление „Земеделие” на ОНС- за председател на ТКЗС, Димитър Ганев- служащ в ОНС-за плановик на ОТКЗС, Петър Генов – служащ в Околийския кооперативен съюз-за председател на „Наркооп”- Несебър, Никола Коледов-от отдел „Финанси” на ОНС-за гл.счетоводител на „Наркооп”, Васил Киров-зав. отдел „Учащи” на Околийския комитет на ДКМС- за секретар на Общинския комитет на ДКМС, Неделчо Тодоров – гл.инспектор „Просвета” при ОНС-Поморие-за зам.директор на несебърското училище, Зоя Хайверова -от Районен пионерски дом-Поморие-за дружинен ръководител на несебърското училище и  Атанас Каваков -инструктор от Околийския комитет на ДКМС – за пълномощник в Кошарица.

Хората от този екип са със сравнително висок образователен ценз, с натрупан организационен и професионален стаж. Те получават ултимативната задача да изпълнят партийната повеля за създаване на Община Несебър.

И тогава е имало оперативен щаб -този екип по същество има две основни задачи                                                                        

Едната,организирано да започне работа по безболезнено затихване функциите на околийските органи и поддържане на нормален ритъм на живот в околията и по места, и другата-да организира работата по избиране на нови ръководни органи в конкретната социално-икономическа,политическа и психологическа обстановка.

За изпълнението на тази задача в Несебър е създаден оперативен щаб под ръководството на Димитър Семерджиев, който ръководи и координира работата по подготовката за избора на тези органи на политическите организации,държавни и стопански органи.

През втората половина на декември 1958 започват денонощни заседания, оперативки и съвещания, съгласувания по места и в центъра, които се провеждаха в Партийния клуб на град Несебър.

Цялата тази организационна дейност протича при тежки и сложни обстоятелства на работа.За част от населените места няма директна пътнотранспортна връзка с Несебър.                 При дъждовно време за да се стигне до Гюльовца и Оризаре е трябвало да се пътува през Поморие,Каменар и Каблешково, а до Морско-през Паницово с още 10 км.,като този проблем продължава да съществува още 10 години.

Всичко това затруднява както жителите на тези населени места,така и пълномощниците и председателите на филиалите на ТКЗС, които трябва да пътуват до центъра.

По субективни причини възникват прояви на отцепничество и сепаратизъм на кадри от Оризаре и Гюльовца, които създават настроения за отделянето от Несебър и заедно с Козичено да образуват ново ТКЗС и нова община.В края на краищата това не е допуснато, а тези кадри получават партийни наказания.                                                                

От много гледни точки този процес, осъществен с такъв драстичен подход за прилагане на партийна дисциплина, придобива особена морално-психологическа същност.Да замениш кадрите по места и на тяхно място да поставиш външни за града  хора е болезнено обществено явление.Всяка една от тези страни по свой начин изживява това сътресение.Но това не става изведнъж, а с течение на времето.

Въпреки всички обективни и субективни трудности и противоречия,под суровото въздействие на партийната дисциплина и вътрешни подбуди,кадрите и хората съзнателно и самоотвержен труд изпълняваха поставените им задачи.                                                                        

Официалните документи за учредяването на новата административно-териториална едница произтичат от Указа на Президиума на Народното събрание на НРБ № 29 от 23  януари 1959 г. и насрочените от него избори за окръжни и общински съвети. В състава на тази нова община се включват селищата: Несебър, Равда, Влас, Тънково, Кошарица, Оризаре, Гюльовца, Морско и Плазовец.                                                                           

  Като цяло в новосформиращата се община в края на 1958 и началото на 1959 година в селата и особено в града започва да витае приповдигната ведра атмосфера.               Определящо за това e формирането на център на нова голяма община, ново уедрено ТКЗС и изграждането и откриването на туристическия комплекс „Слънчев бряг”.                                                   

3 Александър Дончев (1)При учредяването на Община Несебър за председател на изпълнителния комитет на Градският общински народен съвет-Несебър е избран Александър Стоилов Дончев *. Кръстьо  Русев става за заместник -председател и за секретар – Борис Минчев,чиито мандат изтича на 6 март 1962.Освен тях в изпълнителния комитет са избрани още: Димитър Семерджиев, Михаил Узунов, Кирил Добрев, Христо Кожухаров,Димитър Казаков и Илия Пешев.                                                                                                           

През 1979 г. при извършването на новата административна реформа Община Несебър се уедрява.След изборите от  25 март и на 8 април се провежда учредителната сесия на селищна система Несебър.

На 25 март в 34 района са избрани 80 общински съветници, а за окръжни съветници в Бургас са избрани 6: Конда Койчев- секретар на ОК на БКП, Тодор Костадинов- първи секретар на ОбК на БКП-Несебър, Иванка Пепеникова-бригадирка в АПК-Несебър, Станка Динева- главен готвач в тк „Слънчев бряг”,Георги Вълков- председател на АПК-Несебър и Иван Златинов-председател на ОР на БЗНС-Несебър.                                                                                        

 3-Генчо Алагенов (1) За председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Общинския народен съвет е избран  Генчо Алагенов *, за първи заместник-председател -Григор Харизанов,за  заместник-председател Александър  Димитров, а секретар-Денка Сивова.

За членове на ИК са избрани и: Митьо Пергелов,Димитър Семерджиев,Иван Попов, Панайотка Рубанисти, Стайко Гургов,Георги Лазаров и Андрей Стоянов.

Мандатът на новоизбрания общински съвет от 8 април 1979 и изтича на  15 юни 1981 г. Към новата селищна система Несебър, се приобщава цялата Община Обзор, със селата: Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница и заедно с първоначалната община населените места стават 16.                                                                                                                             На 8 април за кметове са избрани в : Обзор- Панайотка Рубанисти, Оризаре- Андрей Стоянов, Гюльовца-Пенчо Неделчев, Баня- Харалампи Попов, Паницово-Неделчо Стоев, Влас- Иван Бабев, Равда- Трайчо Божинов, Кошарица- Фанка Христова, Тънково- Димо Лечев.

Целта на общото отбелязване на голяма Община Несебър е да се популяризира дейността на местната власт и местното самоуправление, да се постигне по-добро обществено разбиране за ролята й в развитието на обществеността, както и да се стимулира по-активно и съпричастно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво.

 

3- Васил Киров (1)Васил Киров е председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Несебър от 6 март 1962  до 3 март 1966, впоследствие и през мандатите:

от 15 юни 1981 до  9 декември 1983

от 9 декември 1983 до 18 юни 1986

от 18 юни 1986 до 8 март 1988

от 8 март 1988  до 1 октомври 1990                                                                                      

  През този период продължава започнатото от Александър Дончев утвърждаване  на управлението на създадената нова община Несебър.                                                                                                                                                                                                                                          Градът и селата са изостанали и бедни.Село Влас тепърва се електрифицира и водоснабдяване.Град Несебър е занемарен,грохнал. Паметниците закрити, затрупани от още по-грохнали къщи и бараки, като паразити по тялото им.Периодът се характеризира с мащабни благоустройствени мероприятия и буквално разчистване на “авгиевите обори”.                                                                                                                                   Цялостно са подновени уличните настилки с калдъръм, павета и асфалт на Стария град и по-голямата част на новия град.                                                                                                                Направена е канализацията на новия град, с което Несебър бе един от малкото напълно канализирани градове в страната.

Направена е електро кабелизацията на стария град. Започнато е първото отвоюване на територия от морето за облекчаване транспортно-комуникационните проблеми и паркирането.

Получено е пълно съдействие от централните институти и пряко участие в решаване проблемите на обявения за град-музей Несебър по проучване, реставрация и експониране на паметниците на културата.

Масирано се обшиват, адаптират и реставрират къщите в Стария град.

Оформят се  уличните ансамбли № 1 и 2.

В реставрираната къща на Москояни се открива Етнографският музей.

Разчистват се терените от сгради край църквите “Старата митрополия”, “Христос Пантократор” и “Св.Алитургетос” за реставрация и експониране.

Започва строителството на ново училище в Стария град, а след това и в новия.

Открита е първата целодневна детска градина в Несебър.

Открит е филиал на средното училище в самостоятелно СПТУ по туризъм “Иван Вазов”.
През първите 7 години се полагат основите за утвърждаването на Община Несебър като самостоятелна административно-териториална единица.За нейното динамично развитие трябва да се отчете  приноса и на останалите нейни ръководители:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              ПЕНЬО ПОПОВ- председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на  Общинския народен съвет- Несебър /04.03. 1966-05.06.1976/

 ГРИГОР  ХАРИЗАНОВ- председател на ИК на ОбНС –  Несебър /05.06.1976- 25.02. 1977/

ГЕНЧО  АЛАГЕНОВ- председател на ИК на ОбНС – Несебър / 25.02.1977-25.03.1979 и 08.04.1979-15.06. 1981/

ВАСИЛ КИРОВ- председател на ИК на ОбНС-Несебър /15.06. 1981-03.10. 1990/

ИВАН  ТАШЕВпредседател на Временната  общинска управа -Несебър /03.10. 1990  до 15.10.1991/                                                                                                                          СТРАХИЛ  ЛАМБОВ-  кмет на Община Несебър /15.10. 1991- 18.09.1993/

МИХАИЛ БЕНИН-  кмет на Община Несебър от 18.09. 1993-30.11.1993/

АНДРЕЙ  САРИЕВ- кмет на Община  Несебър/ 30.11. 199312.11. 1995/

ЖИВКО ГЕОРГИЕВ- кмет на Община Несебър /12.11. 1995- 23.07.1997/                         

   СТОЯН ГОЛЕВ- кмет на Община Несебър /23.07. 1997- 11.01. 1998/                                                   

ЯНАКИ  СТОЯНОВ- кмет на Община  Несебър /11.01. 1998- 10.09. 1999/

НИКОЛАЙ  ТРИФОНОВ- кмет на Община Несебър /02.11.1999- 02.03. 2007/

МАГДАЛЕНА МАНДУЛЕВА- кмет на Община Несебър /12.03.2007- 04.11. 2007/

m-768x697

 

НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ- кмет на Община Несебър /04.11.2007 и понастоящем/                         

 

 

Общината е сложен природо-географски,териториален,икономически и социален механизъм,със своята многостранни структура и динамика на функциониране.В тази връзка трябва да се отбележи и ролята на пълномощниците тогава, кметове понастоящем, на съставните селища, а именно: Георги Кръстев за Равда, Илия Пешев за Влас, Йордан Христов за Тънково, Атанас Кръстев за Кошарица, Димитър Казаков за Оризаре, Петко Дойнов за Гюльовца и Желязко Матев за Морско.                                        

Като такива,най-продължително служили като пълномощници на съставните селища и оставили трайни следи в тяхното развитие могат да се посочат: Илия Пешев, Йордан Христов, Пенчо Неделчев за Гюльовца и Георги Кръстев.

Обективността изисква да отчете и ролята и значението на служителите от изпълнителния апарат на общинската администрация в центъра и по места.

Структурирани в отделни служби,отдели,дирекции и направления те извършват ежедневно не леката и ни винаги приятната работа с жителите на общината.                                                                                                                                                                      За развитието на община Несебър като самоуправляваща се общност би трябвало да се отдаде дължимото и на председателите на Общинския съвет в годините на прехода от 1991 г. насам: Михаил Бенин, Мария Стрезова, Страхил Станков, Красимир Косев, Стоян Голев, Димитър Янков, Янаки Стоянов, Благой Филипов и Румен Кулев.           ___________________________________________________________________________

 *        Александър Дончев Стоилов е роден е на 11 септември 1921 г. в село Будилци,Светиврачка околия. Учи в родното си село, а средно образование завършва в петричката гимназия. Попада под влияние на леви идеи и в 1938 г. става член на РМС, като се занимава с разпространение на комунистическа литература, организиране на събрания и събиране на помощи за затворници. Заради тази си дейност е изключен от Петричката гимназия. От 10 април 1959 г. до 6 март 1962 г. е председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет (кмет) в Несебър. От 1962 г. работи в Организационния отдел на Окръжния народен съвет в Бургас. Александър Стоилов умира на 5 февруари 1988 г. в Поморие.                                                                              

След предсрочното прекратяване на инж.Григор Харизанов, по предложение на първия секретар на ГК на БКП-Несебър Васил Киров, присъстващите 54 съветници с тайно гласуване избират за председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет /ИК на ГОНС/ -Несебър Генчо Иванов Алагенов през 1977 г.   

В кадровата справка за Алагенов се отразява, че той е кандидат на селскостопанските науки, работил е като главен агроном и председател на ТКЗС-Несебър, заемал е ръководни длъъжности в АПК-Поморие, секретар на ГК на БКП, общински съветник, ползва се с авторитет сред своите съграждани.                                                                                                                                        

През 1979 г. при извършването на новата административна реформа Община Несебър се уедрява.След изборите от  25 март и на 8 април се провежда учредителната сесия на селищна система Несебър.Сесията  се открива най-възрастният съветник  Стефана /Фана/ Иванова, а за председател  на Изпълнителния комитет  на Общинския народин съвет за втория си мандат е избран к.с.н. Генчо Алагенов.                                                              

 

                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Максим МОМЧИЛОВ


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *