1-Грейг (1)

НЕСЕБЪР Е ОСВОБОДЕН ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ТУРСКО РОБСТВО НА 24 ЮЛИ 1829, НО ВСЕ ОЩЕ НЯМАМЕ НИКАКЪВ ПАМЕТНИК

 

            Послучай Освобождението на града два от корабите на военната черноморска флота са кръстени с името Месемврия, а пленената корвета в Поморие се именува Олга.  

            Присъствието на кораби на руската флота в несебърския залив под командването на адмирал Грейг  имало решаващо значение за освобождението на града на 24.07.1829

 

Максим МОМЧИЛОВ

            Навършиха се 191 г. от първото Освобождение на Несебър от турско робство. Покрай обявената карантина днес никой не обръща внимание,че освобождението се осъществява в резултат Руско-турската война, започнала на 14.04.1828. И става факт в резултат на непосредствените бойни действия във втората кампания, когато на 23.07.1829 привечер  към Несебър под командването  на генерал-майор Ото Вахтен настъпват 3 полка улани заедно с пехота и артилерия.Градът е обстрелван залпово и от корабите на руската флота, които се намират в несебърския залив.

………………………………………………………………………………………………

Оценявайки обстановката като безнадеждна  Осман паша решава да се предаде безусловно заедно с командвания от него гарнизон, наброяващ 2 000 войници.

Преди завземането на Несебър са освободени Гьозекен,днешният Обзор, Пальо баня, сегашното с. Баня, Ерекли кьой, несъществущото днес с.Иракли, овладяват стратегическите височини на нос Емине.                                                                                                                         ………………………………………………………………………………………………..

Разполагайки артилерията си на възвишенията над провлака генерал Рот имал господстващо положение за обстрел над града. Такава възможност имала и руската ескадра, чиито оръдия били насочени към несебърската крепост.

При тези обстоятелства генерал Рот изпратил до командващия гарнизона предложение за предаване на града, на което Осман паша изразил съгласие, че ще сложи оръжие, но при условие, че му бъде дадена възможност да напусне града заедно с командваните от него 2 906 войници. След като му било отказано, той помолил да му дадат време до другата сутрин да обмисли предложението, а и за да убеди и най-важните чиновници в града за безусловното сдаване на несебърската крепост.

Рот изпратил на три пъти парламентьори при коменданта на града с искане гарнизонът да се предаде.Третият път генерал Рот е бил категоричен в искането си. Оценявайки реалната обстановка, Осман паша приел условията, продиктувани от русите, а именно:

1.Гарнизонът на крепостта се предава безусловно в плен.
2.Оръжието, намиращо се в крепостта, се предава на русите, като си оставя само личното оръжие на старшите офицери.
3.Осман паша и неговите чиновници се евакуират в град Одеса.
4.Имуществото на гражданите остават неприкосновено.
5.Турците в град Мисимври не ще се подлагат на обеди от страна на победителите.

След размяната на условията с подписването от Осман паша, на разсъмване – в 5,45 ч. на 24 юли пашата връчил ключовете на града и се предал в плен заедно с целия гарнизон от 2 906 войници и офицери и всички най-висши чиновници. Част от войниците се опитали да напуснат града по море с лодки към Поморие, но руският бриг „Орфей” провалил евакуацията още в самото начало.
Осман паша наистина се предал без никаква съпротива и безусловно. Но той е нямал избор. Гарнизонът, командван от него е бил подложен на мощен руски натиск и по суша и по море.Турското командване смятало, че Балканът е преминат от 100 хилядна руска войска. Епанчин цитира турско разузнавателно донесение до Осман паша, според което:
„В района на Манастир кьой по-скоро може да се преброят листата на дърветата, отколкото шапките на руските войници”.
Ефектът от това донесение се усилвал, когато турските офицери гледали от стените на Несебър отраженията във водата на многото огньове на руския лагер в с.Манастир.
Независимо и въпреки това Осман паша изпитвал колебания да предаде безусловно гарнизона. Генерал Рот бил опитен командир и отчитайки ситуацията се подготвил да премахне и най-малкото колебание у противника към безусловна капитулация. През нощта на 23 срещу 24 юли той разположил две батареи на завзетите от турците височини в началото на провлака, готови да осъществяват артилерийска канонада срещу противника. От морето руската флота открила оръдеен огън и още в самото начало петият снаряд, изстрелян от кораба „Подобни” успял да взриви основният барутен погреб на гарнизона, което предизвикало всеобща паника.      Най-вероятно това обстоятелство е било последното, изпарило колебанията и нерешителността на Осман паша за безусловна капитулация.Междувременно,още преди обявяването руските моряци с няколко лодки успели да дебаркират на полуострова.
При завземането на Несебър,освен живата сила, били пленени още: 19 оръдия, 10 бойни знамена и значителни запаси от продоволствия. Данните са цит. по Епанчин.
Друг хронист, пряк участник в бойните действия – Николай Лукьянович, е по-обстоятелствен в сводката за бойните действия на 23 и 24 юли.

Той отчита и завзетите оръдия от Санктпетербургския и Харковския улански полкове и при това положение военните трофеи възлизат на: 29 оръдия, 1 корвет и 21 знамена, към които прибавя и: 1 дву-бунчужен офицер /генерал-лейтенант /,12 бим-баши /майори/, 4 юз-баши /капитани/, повече от 100 нисши офицери и висши чиновници и 2 906 войници.Тази хроника е публ. за първи път през 1847 г.

За събитията от 24 юли пише и Маргаритис Констанидис.В неговата книга „Месемврия Евксинският понт”,излязла от печат през 1945г. в Атина се отбелязва,че след капитулацията на несебърския гарнизон митрополит Калиник,заедно с клира и народа,посрещнал в града генерал Рот с униформа,бродирана със злато и му предложил върху сребърен поднос хляб и сол.След това шествието с развяващи се хоругви се отправило към действащия катедрален храм, където Калиник отслужил молебен за за добър изход на войната  за руската армия.За комендант на града бил назначен генерал Иван Бесанов,който изпълнявал длъжността в продължение на 9 месеца.                                                                                                          ……………………………………………………………………………………………….

В аналите на руската военна история  операцията по освобождаването на Несебър, проведена на 23-24 юли 1829 г.,се посочва като блестящ пример за взаимодействие на сухопътните и военноморските сили.За нейното реализиране се отчита се изключителният принос на такива знаменити пълководци като: Логин Осипович Рот,  Алексей Самуилович Грейг, Ото Иванович Вахтен, Яков Петрович  Бакланов, Лазар Маркович Серебряков  , Александър Иванович  Юшков , Александър Иванович Казарски .В тяхна чест в Русия, за разлика от Несебър, са издигнати паметници, улици и булеварди носят имената им, изписани са със златни букви и на паметни плочи.                                                                                                                                                                  …………………………………………………………………………………………………     Инициативен комитет от граждани в Несебър периодично подкрепят от десетилетия  предложението за изграждане на паметник на освободителите.Но то, както и другото предложение – за паметна плоча на Освобождението на 08.02.1878 г., така и си остава – като глас в пустиня.

Останала в народната памет като Освободителна, в Несебър продължава да  няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града и на месемврийците, радетели за свободата.

                                                                                                   

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *