Д-р Георги Чалдъков
Иван Кръстев е един от Топ-100 най-влиятелни интелектуалци в света, „този глас на Изтока, в който Западът се вслушва“, председател на Център за либерални стратегии, пише статии в световните медии „Foreign Policy“, „Financial Times“ и “New York Times”, автор на повече от 10 книги. Интелектуално удоволствие е да четеш, например, неговата книга (2013): „In Mistrust We Trust*: Can Democracy Survive When We Don’t Trust Our Leaders?“ (Недоверие, на което вярваме*: Може ли демокрацията да оцелее, когато не вярваме на нашите лидери?). За която издателите TEDBook написаха: „Иван Кръстев изследва несъвместимостта между нашата политическа глава и сърце“.** Накратко, Иван Кръстев е E = m.c2 на българската и световната политология.
* Mistrust We Trust, Недоверие, на което вярваме – изключително умно заглавие. И да си неграметон, пак ще искаш до прочетеш статията.
** Ние отдавна въведохме концепцията за Приятелство по мозък-и-сърце, Brain-and-Heart Friendship (BHF), станала популярна всред колеги в биомедицинската наука по света. Но за първи път срещаме политолог да пише за „политическа глава и сърце“, макар че те се разминават в политиката – не само в България.
На 27 април 2024 г. в списанието “Foreign Policy“ (Външна политика) в съавторство с Леонард Бенардо, старши вицепрезидент на Фондациите „Отворено общество“, беше публикувана статията им „Бъдещето на демокрацията е изчерпано. Основната причина за демократичната криза на Запада може да е изгубеното чувство за бъдеще“ (Democracy Has Run Out of Future. The underlying reason for the West’s democratic crisis may be a lost sense of open-ended time): https://foreignpolicy.com/2024/04/27/democracy-has-run-out-of-future/
Авторите анализират публикуваната през януари 2024 г. книга „В дългосрочен план. Бъдещето като политическа идея“ на Джонатан Уайт – професор в лондонския институт за икономика и политология.
Трябва да питам Иван Кръстев „Защо на корицата на книгата има изображение на костенурка?“ Защото костенурките са едни от най-древните животни на Земята? Защото са едни от най-дълголетните и с най-силен имунитет животни – едно намигане на демокрацията като дълголетно и добре защититено създание на Човека? Или защото (според западноевропейска традиция), „костенурките са символ на злите сили, които се появяват по време на война“? Други определиения от Wikipedia за костенурките в религиите, традициите и фолклора: Костенурката е най-древният символ на Земята. Китай – костенурката носи света на гърба си. Тя е символ на плодородието, издръжливостта, жизнеността и на голямо търпение.
Проф. Уайт вярва, че едно „отворено бъдеще“ (open future), създадено от човека, е предпоставка за успешното функциониране на демокрацията. Според него: „Точно както хората умират при липса на въздух за дишане, демокрацията може да умре от неспособността на хората да мечтаят колективно. Основната характеристика на нашата „епоха на извънредни ситуации“ е, че няма място за грешки. Ако някои решения не се вземат днес, вече няма значение дали ще бъдат взети утре. Ще бъде твърде късно“. Уайт потвърди това си становище и на пресконференцията, състояла се през януари 2024 г.: „Проблемите с изменението на климата, неравенството, геополитиката и социалната промяна са широко разглеждани като толкова спешни и сериозни, че премахват всякаква възможност за грешки – чакането на „следващия път“ не е достатъчно. Всяка политическа битка започва да се усеща като последна битка, която трябва да бъде спечелена на всяка цена“. „Казано по друг начин: може ли демокрацията да оцелее в света, в който протестиращи гимназисти казват „Не разбирам защо трябва да съм в училище, ако светът гори“? – определя ясно тревогата на Джонатан Уайт за бъдещето на демокрацията.
Съответно, в „Бъдещето на демокрацията е изчерпано“ Кръстев и Бенардо пишат: „Усещането за обреченост се споделя от всички страни на политическия спектър. Променящата се демография на западните общества (и на българите – допълнение е мое), тяхното застаряване и свиване е един от факторите за изчерпване на политическото въображение, особено колективното демографско въображение. Според мен, тези общества са незнаещи или забравили „Време е да престанем да се правим на Бог“, казано от гениалния астрофизик Стивън Хокинг. А Илон Мъск, този симбионт на Айнщайн и Хокинг, написа следното в неговата социална мрежа Х: “Рекордно ниската раждаемост води до деморафски срив в Европа и още по-голям демографски срив в по-голямата част от Азия. Ако няма обрат в това отношение, страните с ниска раждаемост ще се опразнят от хора и ще изпаднат в разруха, подобно на останките, които виждаме от отдавна загинали цивилизации“.
Особено важното, написано от Кръстев и Бенардо, според мен е: „Колективно недоверие към бъдещето е в центъра на настоящата криза на Запада. Изключете бъдещето от демократичната политика и изборите се превръщат в гражданска война с бюлетини или безкрайно управление на кризи“. По-точно: безкрайнaта невъзможност за управление на кризи – особено в България.
Пророчески важното е обаче, че повече от 150 години преди Уайт, Кръстев и Бенардо, гениалният Ф.М. Достоевски в „Дневник на писателя” е написал: „Тъй като Русия също е славянска нация – как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!”
Преди това, през 1866 г., в „Записки от подземието“ – „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“, Достоевски критикува западната философия. Толкова ясно, че Фридрих Ницше чу, че в този роман „истината крещи“. Наскоро в интервю за Fox News Channel Илон Мъск каза, че иска да създаде чатбот за търсене на истината, която ще нарича TruthGPT – система за искуствен интелект (ИИ), която „да разбере природата на Вселената.
Тогава ИИ едва ли ще започне да изтребва хората, защото ние сме интересна част от нея. Това може да е най-добрата гаранция за сигурност“. Дано това бъде „счупване на черната кутия“ (breaking the black box) на пренебрегнатото бъдеще в политиката.
Има научни данни, че „Мистериозен проблем на „черната кутия“ е обяснен чрез ИИ“ (AI’s mysterious ‘black box’ problem explained“) – статия от 6 март 2023 г., публикувана в списание на Университета в Мичиган, град Dearborn, щата Мичиган, САЩ.
И неусетно стигаме до „нашия“ триъгълникът на властта „МС–Президентство–НС“ в България, който също се руши, защото стана „порочeн триъгълник“ (vicious triangle). И народът се опорочи – ефект на огледалните мозъчни неврони. И няма кой да последва просветените водачи, например Стефан Цанев, арх. Христо Генчев-старши, Руси Чанев, Александър Морфов. Другите просветени мълчат – агорафобията (страх от излизане на площада) или апатията им е подарък за „Триъгълника“. Тогава пак да си споним „За кого бие камбаната“ на Джон Дън (и за романа на Хемингуей със същото заглавие):
„Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;
всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество;
затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб“.
Но да се върнем при „Триъгълника“. От „муха и политик се убиват най-лесно с вестник“ вече стана „трудно е да убием муха и политик с вестник“.*
Все пак: „Вселената не би означавала почти нищо, ако не беше дом на хората, които обичаш”. – казваше Стивън Хокинг.
_____________________________________________________
*На 17 април 2024 г. американските учени Johan Melis, Igor Siwanowicz и Michael Dickinson публикуваха статия, озглавена „Machine learning reveals the control mechanics of an insect wing hinge“ (Машинно обучение разкри контролирането на механиката на крилата на насекоми), в списанието Nature (2024). DOI: 10.1038/s41586-024-07293-4. В статията са описани резултати от изследването на полета на домашни мухи, документиран с фотокамера с честота 15 000 кадъра в секунда и са направени 500 кадъра на мухи в полет – след това тези данни са анализирани с „машинно обучение“ (вид ИИ) и са създадени работизирани модели на крилата на мухи. Забележете: крилата на мухите и другите насекоми не се развиват от краката им, както е при крилате на мухите и другите насекоми. В тях няма мускули и нерви, но има връзка, като шарнири, наречени „склерити“, разположени в основата на крилото – те се контролират от 12 мускула и един нерв, локализирани в тялото на мухата, които управляват дейността на склеритите. Така мухите размахват крилата си и правят „свръхзвукови“ промени на полета си, чрез които избягват ударите на „вестника“. „Склеритите на летящите крила са може би най-мистериозната и недооценена структура в историята на живота. Ако насекомите не бяха създали в еволюцията си тази много невероятна връзка, за да пляскат с криле, светът щеше да е съвсем различно място, в който нямаше да има цъфтящи растения и познати същества като птици и прилепи – и вероятно хора“, каза Michael Dickinson, професор по биоинженерство и аеронавтика – един от авторите на статията в Nature.
