Източник: iStock Images
Най-неотложната тревога за 93% от европейците са нарастващите разходи за живот, следвани от заплахата от бедност и социално изключване- 82%.
Това сочи есенното проучване на Евробарометър за 2022 г., проведено между 12 октомври и 7 ноември във всички 27 държави членки на Европейския съюз. Реализирани са 26 443 интервюта по метода лице в лице. Средните данни за ЕС са определени според броя на населението във всяка държава членка.
Най-обезпокоени за нарастващите разходи са гражданите на Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%). Българите също са едни от най-притеснените европейци по този въпрос с 96% дял.
Повишаването на цените се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи.
Заплахата от бедност и социално изключване е на второ място по честота на споменаване на европейско ниво с 82%, следвана от изменението на климата и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, които са на трето място с 81%.
Българите определят заплахата от изменението на климата по-назад с 69%, докато разпростирането на войната в Украйна в други държави считат за опасно 85%.
Източник: Пресслужба Европейски парламент
Стабилна и на високо ниво остава подкрепата за Европейския съюз, която се дължи на опита от минали години в ситуация на криза. Гражданите очакват ЕС да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от кризите.
Към момента на проучването европейците не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво.
Българските респонденти изразяват по-силно недоволство от средното за ЕС по отношение на мерките, предприети от националното правителство (21%), а по отношение на мерките, предприети от ЕС, резултатите са съизмерими със средните за Съюза – 32%.
Проучването сочи, че гражданите усещат последиците от поликризата все по-отчетливо във финансовото си състояние. 46% от населението на ЕС споделя, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, последиците от войната в Украйна и кризата с разходите за живот. Понижаване на жизнения си стандарт не са усетили 39%, но очакват това да се случи през 2023 г.
Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респонендите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през настоящата година.
Европейските граждани, които срещат затруднения при плащането на сметки „през повечето време“ или „понякога“ са 39% към настоящото проучване, в сравнение с това от есента на 2021 г., когато те са били 30%.
В България тези показатели са почти два пъти над средните за Европа, като 64% от анкетираните имат затруднения при плащането на сметки.
37% от европейците искат Европейският парламент да се съсредоточи върху борбата с бедността и социалното изключване. Общественото здраве продължава да е от значение за много граждани (34%), както и продължаването на действията срещу изменението на климата (31%). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%) също е на ключово място сред очакванията на гражданите.
Според 44% от българите основните приоритети на Европейския парламент трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване, подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), общественото здраве (34%), както и темата за демокрацията и върховенството на закона (27%), докато действията срещу изменението на климата са припознати едва от 10% от респондентите, което с близо 20% под средните нива за Европа.
Настоящите кризи и особено войната на Русия срещу Украйна засилват подкрепата на гражданите за Европейския съюз. 62% от респондентите смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, което е един от най-високите резултати от 2007 г. насам.
Източник: Пресслужба Европейски парламент
Делът за България по този показател е много по-нисък – 49%, с което тя попада сред държавите членки с най-ниски нива на доверие (Италия и Румъния с 46%, Словакия – 44%, Гърция – 43% и Австрия – 42%).
Две трети от европейските граждани смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% смятат, че страната им е спечелила от членството си в ЕС.
54% от българите смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60% от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя – съответно преди Словакия (48%) и преди Австрия (55%).
В този контекст идеята за „мир“ се завръща в съзнанието на гражданите като една от ключовите и основополагащи причини за съществуването на Европейския Съюз. 36% от европейците вярват, че приносът на Европейския съюз за поддържане на мира и укрепване на сигурността са основните предимства на членството в ЕС, което представлява увеличение от 6% спрямо есента на 2021 г.
35% от европейците също така считат, че ЕС улеснява по-доброто сътрудничество между държавите членки и допринася за икономическия растеж (30%).
За 53% от анкетираните българи най-голямото предимство от членството в ЕС е, че съюзът им предоставя нови възможности за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (43%), Унгария (40%), Румъния (39%), Чехия (38%) и Естония (38%). Следващите по важност ползи от членството в ЕС за българските респонденти са по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%).
