Нomo diabeticus – „сладък“ живот с горчив вкус, ако не се открие и лекува навреме
Д-р Георги Чалдъков*
Датата 14 ноември е избрана, защото на този ден (преди 128 години) е роден Фредерик Бантинг – един от отривателите на инсулин – хормон, който има съществено значение за захарния, липидния и протеиновия метаболизъм на човека. Тази година тема на Световния ден на диабета (World Diabetes Day) е: Диабет: предпази семейството си (Diabetes: protect your family).
Лого на Световния ден на диабета е син кръг, символизиращ обединението на световната общност в отговор на диабетната пандемия, при което синият цвят символизара небето, еднакво за всички хора на планетата Земя.
Премиер:
Нека имам мъже около мен, които са дебели,
С лъскави глави и такива като спящи цяла нощ.
Касий има слаб и гладен поглед,
Той мисли твърде много: такива мъже са опасни.
Перифраза от Уилям Шекспир, „Юлий Цезар“, акт I, сцена 2
Eдин от големите рискови фактори за диабет е обезитас (затлъстяване). В страните на Европейския съюз през 2009 г. за лекуване на обезитас и свързаните с него сърдечнометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, обезитас, диабет тип 2, метаболитен синдром) са вложени повече от 192 милиарда евро.
По данни на Международната диабетна федерация със захарен диабет в България живеят около половин милион души с диагностициран диабет – и още толкова с неоткрит диабет. Доброто контролиране на диабета** и телесното тегло*** намалява риска от развитие на диабетна ретинопатия (водеща до слепота), невропатия (увреждане на нерви), мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт, гангрена на долни крайници и еректилна дисфункция. Също така, диабет тип 2 отваря вратите на мозъка, през които може да влезе Алцхаймер – и да стане диабет тип 3.
Диабезитас е наличие на диабет и обезитас в един човек.. Затова д-р Марк Химан нарeчe своята страна United States of Diabesity. Аз моята страна – България на диабезитас. Това е политическото нехайство, по-точно – престъпление на „мъже около мен, които са дебели
и с лъскави глави“, както каза премиера. Защото от диабезитас и неговите усложнения мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт умират дневно 297 българи (108 526 : 365) през 2018 г.
Хората са боледували от диабет преди повече от три хиляди години
И ускорено продължават да боледуват – по данни на СЗО 108 милиона земляни са били с диабет през 1980 г., през 2014 г. – 422 милиона. Прогнозите на СЗО са, че диабетиците в света през 2035 г. ще са 592 милиона. Диабетна пандемия, Нomo diabeticus globalis.
Терминът „диабет“ е използван за първи път от гръцки лекари през трети век преди Христа. От старогръцки diabetes означава „преминавам през“ – в смисъл на „голямо отделяне на урина“ – един от симптомите на диабета. Векове след това е въведено прилагателното „сладък като мед“ и диагнозата става „захарен диабет“ (diabetes mellitus) – китайците са го наричали „болест на сладката урина“. За разлика от „безвкусен диабет“ (diabetes insipidus), при който също има „голямо отделяне на урина“, но тя не е сладка и болестта няма връзка с инсулина и неговите клетъчни рецептори.
Днес се знаят следните прояви на захарен диабет:
- захарен диабет тип 1 (insulin-dependent diabetes) – инсулин-зависим диабет
- захарен диабет тип 2 (non-insulin-dependent diabetes) – инсулин-независим диабет
- захарен диабет тип 3 – съвременна хипотеза за болест на Алцхаймер
- гестационен диабет – проявяващ се по време на бременността; вреден и за плода, ако не се лекува правилно.
- безвкусен диабет (diabetes insipidus) – недостиг на вазопресин – антидиуретичен хормон, секретиран от хипофизата.
Инсулин – молекулен сигнал, който отваря вратите на клетките
Захарта (глюкоза) влиза в клетките с помоща на молекули, наричани транспортьори на глюкоза (GLUT-4 – така се изписват съкратено на английски), които се активират от инсулина. В клетъчната патология има състояние, при което в кръвта циркулира достатъчно, даже изобилие от инсулин, но той няма как да се свърже с рецепторите си (молекулни антени), защото рецепторите са скрити под повърхността на клетките. Така инсулинът няма възможност да изяви ефекта си – изхранване на клетките и поддържане на нивото на кръвната захар в нормални стойности – човек се разболява от захарен диабет тип 2. При захарен диабет тип 1 рецепторите са на повърхността на клетките, но няма инсулин в кръвната циркулация, защото клетките, които го секретират са унищожени – автоимунно.
Историята на инсулина е драматична и поучителна
През 1920 г. младият канадски хирург Фредерик Бантинг, „придружен“ от хипотезата си за диабет, е приет от проф. Джон Маклауд – ръководител на Катедра по физиология на Университета в Торонто, Канада. Бантинг започва изследванията си с десет експериментални кучета. Тогава, от проучванията на германски, английски и румънски учени, е било известно, че премахването на панкреса (задстомашна жлеза) на животни води до драстично повишаване на кръвната захар. Знаело се, че причина за диабета е липсата на инсулин в резултат на смъртта на панкреатичните клетки, открити през 1869 г. от Паул Лангерханс, студент по медицина в Берлин, и по-късно наречени на негово име Лангерхансови острови.
Опитите да бъде изолиран инсулин обаче били безуспешни. Еврика ефектът на тази изследователска история се случва през 1921 г., когато Фредерик Бантинг, заедно със студента Чарлз Бест и биохимика Джеймс Колип, успяват да получат инсулин от екстракт на Лангерхансови острови на кучета. Първоначално те го наричали „островен хормон“ (isletin – от англ. islet – островче). Името „инсулин“ (лат. insula – остров) е дадено през 1910 г. от Едуард Шарпий-Счафър – основател на еднокринологията (наука за жлези с вътрешна секреция и свързаните с тях болести).
Канадските учени премахват хирургично панкреаса на кучета и те получават тежък диабет – метод, познат от 1889 г. от немските физиолози Оскар Минковски и Йозеф фон Меринг. След това инжектират „островен хормон“ на кучетата и високите нива на кръвната им захар се нормализират – животоспасяващо. Този ефект е потвърден на 11 и 23 януари 1922 г. с прилагането на инсулин на първия „захарен“ пациент – 14-годишното английско момче Леонардо Томпсън, преплувал океана с майка си, да се лекува в Детската болница в Торонто. Това е животоспасяващо за момчето – и начало на инсулиновата революция в лечението на диабета.
Затова през 1923 г. – само две години след откриването на инсулина – Фредерик Бантинг и Джон Маклауд са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина. Бантинг е възмутен от факта, че сред наградените не е студентът му Чарлз Бест и иска да се откаже от наградата. Убеждават го да я приеме и той дава половината от нобеловата си парична премия на Бест. Така постъпва и Маклауд, който споделя парите от наградата си с Джеймс Колип. Красив морал на красиви умове – нетолкова често срещано явление!
Тогава Бантинг е само на 32 години – „пубертетна“ възраст за Нобел в медицината. (През 1962 г., когато получава Нобелова награда за структурата на ДНК, Джеймс Уотсън е също „пубертет“ на 34 години.) В края на 1922 г. патентът за производството на инсулин е продаден от Университета на Торонто на една Big Pharma. И започва да се произвежда в промишлени мащаби – влиза в бизнеса на големите печалби. А за сър Фредерик и другите трима откриватели остават само един милион нобелови долара – обидното разминаване на еврика в науката и индустрия на евриката.
За инсулина са присъдени още три Нобеловия награди. През 1958 г. Фредерик Сангър е удостоен с Нобелова награда за химия за молекулната структура на инсулина – определяне на последователността на аминокиселините, от които е съставен този хормон. През 1965 г. Дороти Ходжкин получава Нобелова награда за химия за открития от нея метод на рентгенова кристалография на биологично активни вещества, с който разкрива триизмерната структура на инсулина. През 1977 г. Розалин Ялоу получава Нобелова награда за медицина за нов метод – радиоимунологичен анализ – за определяне на кръвните нива на инсулина. Без да получат Нобел, през 1978 г. калифорнийски учени и генната фабрика Genentech в Сан Франциско научиха чревните бактерии Escherichia coli да произвеждат инсулин, идентичен на човешкия.
За инсулина има и три несправедливо неприсъдени Нобелови награди за медицина – една от тях засяга румънският ендокринолог Николае Паулеску, който през 1921 г. публикува (на френски език) статията си за откриването на инсулина, наричан от него панкреатин. Другите двама са Бест и Колип – канадците, с които ви запознах по-горе.
* Главен редактор на междунарните списания Biomedical Reviews и Adipobiology. Член на Международната академия на сърдечносъдови науки.
** HbA1C (гликиран хемоглобин) – златен стандард за контрол на диабета
Освен кръвната захар, за диагнозата и контрола на захарния диабет се измерва и HbA1C, който показва дневните нива на кръвната захар за последните три месеца. Този период се определя от продължителността на живот на еритроцитите – около 120 дни. В тях хемоглобинът се гликира (озахарява) неензимно при налични високи нива на кръвната захар.
*** Body mass index (BMI – индекс на телесна маса) е антропометричен показател, получаван от деленето на теглото в килограми на височината в метри на квадрат (BMI = kg/m2) – Таблица 1.
Таблица 1. Тегло на човек и стойности на BMI
________________________________________
Тегло BMI (kg/m2)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Поднормено 16 – 18
Нормално 18 – 25
Наднормено 25 – 30
Средно затлъстяване 30 – 35
Тежко затлъстяване 35 – 40
Много тежко затлъстявае над 40
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Друг – много важен – показател се установява с апарати за образна диагностика – ехограф, компютърна томография (CT) и позитронно емисионна томография (PET) – Таблица 2.
Таблица 2. Локализация на адипозната (мастна) тъкан на човек: варианти+
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
СОЗО** слаб отвън, затлъстял отвътре
СОСО***** слаб отвън, слаб отвътре
ЗОЗО* затлъстял отвън, затлъстял отвътре
ЗОСО*** затлъстял отвън, слаб отвътре
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
+ Броят на звездичките означава качество на здравето.
Следователно, бъдете СОСО!
