Лавров на свой ред обеща да се запознае по-подробно със състоянието на паметниците и могилите в Плевен и помоли Анзов да му предаде материали по въпроса. Двамата мъже обмениха и мнения за положението на християните в Ирак, откъдето българският журналист се завърнал неотдавна. В тази връзка Лавров призова да се защитават не само правата на християните, но и християнските и всички традиционни ценности – при това не само в Близкия изток, но и по целия свят.
В интервю за „Взгляд“ Анзов разказва повече за ситуацията около могилите на руски войници в Плевен и каква помощ очаква българският народ от Русия.
В Русия мислим, че в България се грижите добре за могилите на руските войници. Вие обаче казвате, че сте заснели документален филм за тяхното състояние и за много от тях то е такова, че ви се е наложило да стигнете дотам с „мачете в ръка“?
Борис Анзов: В Плевен в момента има около 130 паметници и монументи в чест на руските освободители. Заболя ме от това, което видях. Руските могили в Плевен, за съжаление, са ужасно запуснати. До тях не може да се стигне. Дори и немците в Германия се грижат за паметниците на руските войници.
В България много хора доброволно се грижат за гробовете на руските войници. Идват, носят коси, лопати, резачки, чистят могилите и паметниците от боклука. Но след това могат да ги накажат за това – от гледна точка на градските власти хората не бива самостоятелно да се грижат за паметниците. Снимах документален филм за героите от Плевен.
А защо самите градски власти в Плевен не се грижат за гробовете?
Б.А.: От 1990-те години насам България е в състояние на културен упадък. Обикновените хора са по-заети с мисли как да оцелеят, отколкото как да се грижат за паметниците. И въобще с това трябва да се занимава държавата, властите, кметството в Плевен. Те трябва да ги чистят, дори да отделят средства за заплати на чиновници, ако няма пари в бюджета, тъй като без руските войници те изобщо нямаше да бъдат на тези длъжности. Но те може би чакат да дойде поредният транш от ЕС, за да благоустроят парка с руските гробове.
Писал съм до руското външно министерство с молба за помощ по този въпорс и повтарям: снимал съм документален филм на тази тема. Обсъждали сме я с моя приятел, ръководителя на отдела за култура в руското Министерство на отбраната Антон Губанков, вече имахме намерение сериозно да се заемем с този въпрос, но, за съжаление, той загина неотдавна в катастрофата на Ту-154. Сега реших да разкажа за състоянието на паметниците на Сергей Лавров.
Когато се обърнахте към Лавров, казахте, че руските воини в България не са умирали за това съвременните българи „да берат ягоди в Англия“. Какво имахте предвид?
Б.А.: Загиналите в Руско-турската война руски войници и офицери, както и българските опълченци, са жертвали живота си за свободна България. А не за страна с производство, убито за двайсет и няколко години „демокрация“. Днес сме принудени да берем ягоди в Англия, портокали в Испания. Какво да се прави, заедно с Русия загубихме студената война!
Как Русия може да помогне на България?
Б.А.: Миналата година на същата пресконференция предложих на Лавров да увеличи бюджетните места за българските студенти. Младите образовани българи ходят да учат на Запад. Ако това продължи, скоро в България ще забравят изобщо какво е Русия. В същото време ние не сме богата страна, малцина у нас могат да си позволят платено образование в Русия.
Бих искал Русия, критикувайки политиката на нашите власти, да не ругае нас. Българският народ не взе решението да спре „Южен поток“, нито да бъдат забранени полетите на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия. Българският народ чака не материална, а на първо място морална подкрепа от Русия.
През Втората световна война бългаският цар Борис III отказва да прати своите войници да воюват против Русия и заради това е отровен от Хитлер. Боя се, че днес не могат да се намерят политици като Борис.
Текстът се публикува със съкращения. Оригиналната версия на сайта http://vz.ru/politics/2017/1/18/853720.html
