Н П Шенандоа  (2) (1)

Месец май е обявен от ЮНЕСКО за „Месец за Защита на природата”.

 

 

НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРКОВЕ В АМЕРИКА

Националният парк е сравнително голяма площ с държавен правен режим за защита на екологичната цялост на една или повече екосистеми. Цялата територия на парка е държавна собственост. Цели се предотвратяването на каквато и да е стопанска дейност и осигуряване на условия за осъществяване на културни, научни и туристически функции.

Растителните и животински видове, геоморфоложките   дадености и естествената среда в парка са от специален културен, научен, образователен и за отдиха интерес. При определяне на територията им най-често се включват култови места и обекти, свързани с решителни, изиграли важна роля в историята битки. Природната среда в тези територии в миналото може да е била в значителна степен повлияна от човека. Попаднала в категорията на националните паркове и поставена под защита на закона, тя най-често се самовъзобновява.

Понятието “национален парк” за първи път се прилага при обявяването на Йелоустонския парк в САЩ през 1872 год.

Националните паркове се създават с решение на Конгреса на САЩ. Понастоящем в САЩ има 48 национални парка. Тяхната площ, заедно с тази на националните природни паметници и националните строги резервати е 28 милиона ха.

Обявяването на първите национални паркове в Америка се е предшествало от публикации на художници, фотографи и разкази на пътешественици, в които се описват  гигантски вкаменени дървета, огромни гейзери, кратери на вулкани, каньони с дълбочина над една миля, мистични видения от гранитни монолити, фантастични водопади и ледената пустиня на Аляска. Първоначално издателите и широката общественост са се отнасяли с недоверие към тези публикации като невероятни измислици.

В действителност има нещо мистично и в самата служба по националните паркове, която в един свят на корупция и саморазруха е единствената, наела се да защити унищожението на природните ресурси и съхрани за днешните и бъдни поколения уникални природни забележителности и кътчета девствена околна среда. Напълно заслужено сега тя се радва на всеобщо уважение. Проучванията на общественото мнение показват, че американците най-малко възразяват, когато средствата, набирани от данъчното облагане се насочват за издръжката на националните паркове и природните забележителности.

В националните паркове на Америка е разрешено единствено практикуването на познавателен туризъм и краткотраен отдих по точно определени маркирани маршрути или най-често със задължително придружаване от водач, който е служебно лице от парка.

Влизането в парковете става през съответния посетителски център, където туристите се запознават с представителите на растителния и животински свят, характерните особености на ландшафта и природните забележителности. Тук  те научават за забранените действия, както и поведението, което трябва да имат в тази територия. В тези центрове има малки магазини или щандове, където може да се закупят пътеводители, диплянки, фотоси и видеофилми за посещавания обект.

В специални зали може да се чуе от специалисти беседа за защитената природна среда или отделни нейни компоненти. В центъра, туристът ще бъде приятно изненадан от широкия избор на каталози за публикациите, третиращи тази територия, за историята на Парка, инвентаризацията на природната среда и подробното описание на туристическите маршрути.

Националните паркове се обозначават с лишения от възраст символ връх на стрела на кафяв фон. Зеленосивите униформи на парковите лесничеи са част от символиката на защитените територии.

Определен интерес представлява практиката да се създават национални паркове в Америка върху огромни площи със силно нарушена природна среда. От екологична гледна точка, резултатите са повече от положителни. След като природата се остави в абсолютно спокойствие, тя се самовъзобновява и по пътя на саморегулирането се създава естествена природна среда. Необходимо е да изминат само няколко десетилетия и вече е почти невъзможно да се познае, че някога тези територии са били жестоко унищожени и са представлявали лунен пейзаж.

Така например, през 1926 г. Конгресът на САЩ обявява националния парк “Шенандоа” в щата Вирджиния върху 280 мили2 територия със силно нарушена природна среда, в резултат на многогодишен добив на каменни въглища по открит способ.С правителствен декрет местното население е обезщетено и принудено да напусне района. Преустановена е каквато и да е стопанска дейност. През 1936 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт тържествено освещава този национален парк. Получил статута на най-строг защитен режим през следващите десетилетия, той възстановява своята красота. Нивите и пасищата, освободени от стопанската дейност на човека, се самозалесяват. Сега 95% от площта на парка е заета от гори с присъствието на над 100 дървесни вида.

През 1976 г. Конгресът на САЩ охарактеризира 40% от площта на парка като девствена природна среда.

Този пример в природозащитното дело трябва да бъде назидателен за българското Министерство на околната среда и водите.

Този пример ни кара да помислим, защо про дължаваме да търпим обезобразяването на природната среда в Маришкия каменовъглен район с трите най-големи, в България топло-електрически централи, които насищат атмосферния въздух с отровни емисии.

По понятни причини, тук не е възможно дори да посочим,   имената на всичките национални паркове в САЩ. Наложително е  да се подчертае, че те са много по-различни от представата ни за нашите, български национални паркове. В Американските паркове почти отсъства горската растителност, докато у нас тя е основният елемент.

Ще посочим още два от Американските паркове, които заедно с „Шенандоа” сме посещавали и имаме лични впечатления.

Н П ШенандоаНационален парк „Секвоя” намирасе в планината Сиера Невада в щата Калифорния. Това е родното място на бързорастящия, вечно зелен иглолистен дървесен вид „Секвоя гигантея”. Отделни екземпляри от него достигат до 4000 години на възраст и на височина до 100 метра  и диаметър до 7 метра. Корена му достига дълбочина до 50 метра. Дървесината на това дърво е изключително ценна в мебелната, строителната и химическата промишленост.

Екземпляри от „Секвоя гигантея” в България са внесени през 1905 г. по инициатива на княз Фердинанд. Три от тях са засадени в двора на Национален музей „Боянската църква”. Има ги и в местността „Юч бунар” в Осогово планина над град Кюстендил. В края на XX век отделни екземпляри са засадени в Южния парк  и парка при Националния дворец на културата в София.  В село Жилянци край град Кюстендил се произвеждат фиданки от този изключително красив и полезен дървесен вид.

Национален парк  „Гранд каньон”.Това е един действително уникален, изумителен по размерите си и красотата на природната картина , изваяна от взаимодействието на водата и скалите през милиони години назад. Дължината на каньона достига 20 км. с дълбочина на места до 1 километър.

Влизането в някои от националните паркове на САЩ може да стане само с разрешение. В част от тях се заплаща входна такса.

Девизът на американските природозащитници е: “Ето ги нашите паркове. Уважавайте ги, защитавайте ги, обичайте ги ! Това са нашите национални съкровища. Нямаме по-големи от тях. Те ще ви радват цял живот”.

Естествено се налага да направим сравнение на статута на американските национални паркове с този на нашите, българските национални паркове и преди всичко на практика как се прилага той на терена. В тях и сега се секат просеки за спортно-технически съоръжения, пасе едър и дребен рогат добитък, строят се хидроенергийни обекти, нарушава се естественият воден отток на високопланински реки и потоци с направата на водохващания и други прегради. Огромни хотели развиват целогодишно стопански туризъм и за тяхната дейност постоянно из парковете кръстосва товарни автомобили, автобуси и леки коли.

Така например в националния парк Пирин, през последните 10-15 години се развихри огромна дейност за стопански туризъм. Бяха изсечени обширни площи в горския фонд за изграждане на въжени линии, ски влекове и писти, хотели, пътища, водохващания. Всичко това категорично противоречи на статута на националните паркове.

Многократните ми обхождания на територията на нашите национални паркове утвърждават впечатлението ми, че охраната на природната среда и преди всичко на горския фонд след преминаването на тези паркове от горското ведомство в системата на Министерството на околната среда и водите е силно влошена.

В заключение се налага да направим извода, че Министерството на околната среда и водите много лесно дава съгласие за развитието на стопанска дейност на територията на нашите национални паркове, на което трябва да се сложи край, ако искаме те да бъдат наистина национални.

Наложително е научните институти, в дейността на които се включва и екологията и опазването на природната среда, по-категорично да изразят отношението си по тези въпроси, които се повдигат многократно от различни неправителствени организации.

инж. Георги Петрушев

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *