С оциалистите на премиера Педро Санчес печелят парламентарните избори в Испания. При преброени над 50% от бюлетините, партията му получава 126 депутатски места в 350-местния парламент, или почти 30% от гласовете.

Това означава, че Санчес ще трябва да търси съюзи, тъй като няма да има достатъчно мнозинство в политическа среда, която се е разпаднала и фрагментирана след неуспешния опит за обявяване на независимост от Каталуния.

Най-значимото на тези избори е появата на крайнодясната партия „Вокс”, която излезе на сцената през декември в регионалните избори в Южна Андалусия.

В Испания няма крайно десни партии с национално от след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 г.

Консервативната Народна партия пък регистрира един от най-лошите си резултати в историята.

Сега Санчес и неговите социалисти ще трябва да изградят съюзи с крайно лявата Подемос и евентуално по-малки партии, като каталунските сепаратисти, пресъздавайки нестабилната ситуация от последните месеци.

След напрегната кампания, избирателната активност беше висока – над 60%, в сравнение с 51,21% на парламентарните избори през 2016 г.

Санчес беше принуден да свика предсрочни избори, след като каталунските депутати в националния парламент, подкрепящи независимостта, ядосани на процеса срещу техните лидери в Мадрид, отказаха да му окажат необходимата подкрепа за приемането на бюджета за 2019 година.

Десните партии от своя страна се противопоставиха на Санчес, който е начело на правителството на малцинството, за опитите му да преговаря с каталунските сепаратисти, които все още управляват в Каталуния.

Със своята ултранационалистическа реторика, която се застъпва за „защитата на испанската нация”, „Вокс” става пета политическа сила.

Основана от Сантяго Абаскал, бивш член на консервативната Народна партия, със силна позиция срещу феминизма и нелегалната имиграция, „Вокс” увеличи популярността си благодарение на твърдата си линия срещу сепаратистите в Каталуния.

С лозунги срещу „предателите на Испания” и „страхливата десница”, Абаскал успя да възкреси крайнодесните, които стигнаха до голямата политика за първи път след смъртта на диктатора Франсиско Франко.

Забрана на сепаратистките партии, налагане на пряк контрол върху полуавтономния регион Каталуния, отмяна на закон, който се бори срещу половото насилие, са част от приоритетите на Абаскал.

По време на митингите той се възпротиви срещу лявата „либерална диктатура” и се обяви, че „новата Реконкиста (отвоюването на Испания от арабите – бел. ред.) започва на андалуска земя”.

Икономическата програма на Абаскал е за рязко намаляване на обществените разходи, в съответствие с бившия премиер-хардлайнер от Народната партия Хосе Мария Аснар.

„Сантяго Абаскал винаги е живял от обществени средства”, коментира вчера от своя страна Ирен Монтеро, заместник-лидер на крайно лявата „Подемос”.