In memoriam Haplyo
Троян 2022 г. Родиха се в началото на пролетта, две черни и две черно-бели. Обитаваха междублоковото пространство зад пазара на Витекс (Болшевик), около кофите за боклук, около дървата на съседите. Децата на квартала. Всички ги хранехме, отраснаха за едно лято пред очите ни.
Най-големият (Хапльо) освен красавец, беше и с характер. Понякога се приземяваше от трафопоста с летящ пирует, без да ползва асансьорните услуги на близкото дърво. Винаги избираше най-голямото парче плячка и докато лакомо нагъваше, оглеждаше кой от другите над какво мезе се труди със зъби, за да му го отмъкне.
Първо убиха майка им. Едно кротко, мило и неугледно същество, почти без опашка от „хубавия” живот на улицата. Изпълняваше кротко и всеотдайно майчинската си роля, докато остана само кожа и кости. После, за награда, някой я блъснал с кола.
Децата на квартала останаха сираци.
„Беше красива августовска вечер. Излязох, за да си изхвърля боклука и разбира се, за да нахраня котенцата – разказва известната здравна журналистка Таня Иванова, която е родом от Троян. – Изведнъж отнякъде връхлетя д-р Красимир Маринов – началник отделение „Вътрешни болести“ в Многопрофилна болница за активно лечение – гр. Троян, и започна да крещи по мен с разкривено от злоба и ненавист лице: „Махай се от тук! Коя си ти?! Омръзна ми от тези помияри! Махайте ги или ще ги отровя! Ще ги изчистя от тук! Малко антифриз им трябва! Завлечи си ги вкъщи, като толкова ги обичаш!“
Друг съкварталец, с тяло, приличащо на лоен квадрат, подаде глава от някакъв гараж и мазно и угоднически пророни: „Не се ядосвай, докторе!”
Естествено, нито дума в защита на непознатата госпожа, грозно нападната от „хуманния” лекар. За подобна вербална агресия по европейските страни се лежи зад решетките.
Обикновен журналист и литератор съм и нямам обяснение за агресивната байганьовска патология, нека по-вещите (психиатри и психолози) се произнесат, казва Таня.
„И мен непрекъснато докторът ме заплашва, като ме види и се спуска да ми крещи заради животните. И гълъбите му пречат, а моят син им купи жито да ги храни, отделяме си от залъка за животните. Маринов сега заплашва да отрови кучето ми Сара, а то е душица, идва с мен на нивата, пази уличните котета. Пречело му, защото лаело. Ами куче е, лае, спаси на хора дървата от кражба. Как не го е срам, врата до врата живеем, с майка му бяхме приятелки! Писахме жалби и в полицията, но закони няма, няма кой да го спре!“ – разказва и друга потърпевша от квартала, жена на средна възраст.
А котета сираци растяха, укрепваха и не познаваха нито есента, нито студа, нито човешката жестокост. Един пореден августовски ден намерих един от черните малчовци с бинтован крак, безпомощно полегнал до кофите за боклук, продължава разказа журналистката.
… Вече е есен. Студено е, а около кофите за боклук на Болшевик е и пусто. Няма ги Хапльо, сестра му и брат му. Все още се навърта някоя тигрова котка, но малчуганите липсват. Завинаги… В портфейла ми скръбно се мъдрят двадесетолевки, които отдавна трябваше да са се превърнали в наденици и кренвирши за Хапльо и банда.
„Котетата бяха отровени. Повръщаха зеленикаво-жълта течност. Не успяхме да ги спасим, въпреки че ги водихме на инжекции” – разказва очевидец на трагедията, който водил котетата в кварталната клиника. Симптомите са на отравяне на котетата с антифриз. А докато Хапльо се е борел за живота си и е трябвало трети път да бъде занесен на инжекции, деца от квартала го развъртат за опашката, подхвърлят и котето загива в страшни мъки с пречупен гръбнак. Как беше?… „Децата са отражение на нивото на едно общество“. Очевидно, уродливо отражение в случая.
Бай Ганьо пак победи, Алеко! Бай Ганьо винаги побеждава, 100 и кусур години. Хич не му пука на Бай ти Ганя, че имало европейски ценности, хуманизъм и че за убийство на гръбначни се влиза в затвора. Кой ще докаже убийството? Как? На кого му пука за Хапльо и компания?
Тъй като журналистът Таня Иванова е отразявала кампании на МБАЛ-Троян и Белодробната болница в града, работила е с троянски лекари и познава такива с безукорен професионализъм и морал, тя търси и мнението на Управителя на МБАЛ-Троян и очаква отговор от там.
„Един лекар трябва да бъде пример с поведението си и в извънработно време, не случайно Хипократовият принцип е: Primum non nocere (На първо място не причинявай вреда). Човек, който не обича животни, няма как да лекува хора. За да лекуваш, трябва да състрадаваш и да си емпатичен” – твърди журналистката и продължава: В квартала плачат и боледуват за котетата. Но твърдо реших, че тяхната смърт не трябва да бъде напразна. Имам приятели по много софийски медии и смятам да говоря за случилото се. С реалните факти и имена. Нека никой не се чувства недосегаем заради обществената си позиция или псевдо самочувствието си. Убедена съм, че ще има възмездие!”
Единствен от компанията сираци оцеля Томи със счупената лапа. След обиколка по софийските клиники котето ще запази крака си.
П.П. Феноменален парадокс е, че през 2021 г. д-р Красимир Маринов получава наградата „Гълъб на мира“.
Хората от квартала са обединени и настръхнали срещу посегателствата към животните и свидетелстват, че името на другия персонаж от нашия тъжен разказ е Петър Бочев, добре известен с подвизите си като ритане и малтретиране на котки, залагане на отрова за птици по покривите и др.
П.П. Това е отговорът на кмета на Троян Донка Михайлова на въпроса има ли политика за бездомните животни в Община Троян и съответно рестрикции при причиняване на травма по непредпазливост или умишлено убийство на такива?
Ето и официалната позиция на Община Троян:
„Община Троян осъжда остро всяка проява на жестокост към животните, особено ако тя може да се квалифицира като престъпление по Наказателния кодекс. Към настоящия момент общината разполага с временен приют за безстопанствени кучета и изпълнява предвидените в Закона за защита на животните мерки за намаляване популацията на безстопанствените кучета.
Вашият сигнал е препратен на Районна прокуратура – Ловеч, Териториално отделение – Троян, която е компетентна да се произнесе по случая и да прецени какви следва да бъдат необходимите мерки в конкретния случай. С уважение, Донка Михайлова, Кмет на Община Троян“
