Софийският градски съд окончателно отказа регистрация на новата партия на бившия лидер на ДПС Лютви Местан – ДОСТ. Основният аргумент на съдия Лилия Илиева е, че ДОСТ е дума от турски произход и затова бъдещата партия щяла да бъде етническа.

Съдийката допълва виждането си с извадка от тълковния речник, според който ДОСТ означава „приятел“ на турски. Магистратът не отчита факта, че ДОСТ всъщност е вписана в устава на партията като абревиатура и означава „Демократи за отговорност, толерантност и солидарност“.

Друг мотив на съда да откаже регистрацията е, че по голямата част от вписаните като учредители български граждани са от турски етнически произход. Съдът не отчита, че същото е положението с други две партии – ДПС и НПСД.

Определението на градския съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд.

Местан: Това е лоша новина за България

Лидерът на забранената от съда партия Лютви Местан коментира, че решението е лоша новина за демократичния и евро-атлантически образ на страната ни. Той казва, че решението ще бъде обжалвано, защото партията е учредена напълно законно, което се подкрепя и от прокуратурата в рамките на делото за регистрация.

“Мотивите, с които се отказва регистрация на партия ДОСТ, превръщат съмненията в убеденост, че съдията е пристрастна и необективна“, казва той.

По аргумента за турската дума “дост“, Местан напомня, че в българския език има много думи от чужд произход, “като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие“.

“И ДОСТ е една от тях, при това в нашия случай е абревиатура, която не е лексема в класическото разбиране като останалите“, допълва той и напомня, че самото присъствие на думата в Българския тълковен речник доказва, че тя е част от езика ни.

“По логиката на съдията обаче следва да заключим, че ако една партия избере да се нарече демокрация (от гръцки произход-б.р.), би трябвало да не получи регистрация. Така например наименованието – абревиатура на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума. Думата `герб` в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България…“, се казва в позицията на Местан.

Според него вторият мотив за етническия състав на партията е още по-несъстоятелен. “Не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа. Като цели ДОСТ несъмнено е национална либерална партия. По логиката на съдията обаче и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса така или иначе е от един етнос. Това дискриминация на етноси ли е?“, пита Местан.

Той напомня, че субект в конституционното право на сдружаване е гражданинът, без значение на етническата му и на религиозната му принадлежност.

“Имаме силни очаквания ВКС да бъде обективен и безпристрастен, защото продължаваме да вярваме, че в България демократичните правила, процедури и принципи са еднакво приложими за всички“, се казва още в позицията на Местан.

Той изразява надеждата си, че правото на свободно сдружаване на българските граждани “стои по-високо от интересите на олигархията, от крайно националистическите страсти и от интересите на антинатовските и антиевропейските сили в българското общество“.

Старите спънки

Преди окончателно да откаже регистрацията на ДОСТ, Софийският градски съд поиска от нейните учредители да обяснят редица обстоятелства около устава й, както и да променят една дума от него. Претенциите на съда още преди месец и половина изглеждаха необичайни и граничеха със заяждане на дребно.

Мотивите за окончателния отказ от регистрация са всъщност доста различни от предишните искания на съда по делото.

Преди да постанови окончателното решение съдия Илиева спря процеса по регистрация и настоя ДОСТ да представи устав, в който думата „установяване“ да се заменени с думата „утвърждаване“ или някоя друга.

Въпросната дума е поставена в контекста на клишираната политическа декларация за „безусловно установяване на чувство за национална отговорност“.

Съдийката искаше от ДОСТ да изброи дословно кои точно са „реформаторските сили“ в българското общество, които партията иска да „отприщи“. И още – да посочи конкретните способи, с които ще се „осигури независимостта на българските медии от олигархични обръчи“.

Лилия Илиева настояваше за обяснение кои са „решителните и всеобхватни реформи в съдебната власт“, които ДОСТ смята да извърши.

Съдът поиска още ДОСТ да представи в оригинал всички 9180 заявления за членство в партията, непризнавайки нотариално заверените копия, което също беше много необичайно.

ДПС и Каракачанов: Вярваме на съда

„Не е предмет на нашата парламентарна и политическа дейност да обсъждаме такива казуси. Ние имаме доверие в правораздавателната система на България“, каза депутатът от ДПС Янко Янков.

„В момента ситуацията по регистрацията е казус на правораздаването на Република България, ние сме политическа партия. Казусът има две страни. Едната е кандидатите за регистрация (ДОСТ), другото е съдебната система. По средата са Конституцията и законите на страната“, каза Янков и посочи, че в ДПС са се запознали с решението на съда.

„Не можем да го коментираме, ще тече процедура по обжалване, доколкото разбирам. Интересите на ДПС са да се утвърждава като политическа партия, да си запазва достойнството, да си запазва потенциала от хора, които я подкрепят, да разширява този потенциал и да бъде партия, полезна за бъдещето на България по отношение на качеството на живот на хората тук в страната и евроатлантическия път на България“, каза Янков.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов определи случилото се като „един добър ден за българското правосъдие“, въпреки че не се е запознал с мотивите на съда.

„Не е редно в българския политически живот да влизат субекти или да участват субекти, които са креатури на други държави. Така че поздравления на българския съд“, допълни той.