В православния календар това е денят преди „Неделята на клонките” – Цветница. Празнуваме възкресението на Лазар от Витания (град до Йерусалим).
На този ден, до неотдавна, жителите на Несебър, съпричастни към вековната православна традиция, месиха малки хлябчета, наподобяващи човечета, които наричаха „лазарчета”, а децата лазаруваха. От тази традиция днес е останало лазаруването, а от „лазарчетата” все още има следи.
Тази традиция се стремя да я спазвам. Тя е завещание от майка ми. Меся „лазарчета” и ги раздавам „за здраве”.
Ето и историята за „лазарчетата”, с която е свързан този празник:
Името Лазар е от еврейски произход и означава „Господ помага” (Eleazar: el – azar/ Θεός – βοηθώ / Господ – гл. „помагам”).
Всъщност кои е този светец?
Лазар от Витания е бил голям приятел на Христос. Той умира и четири дни след смъртта му ,Христос възкресява своя приятел. След възкресението ,Лазар заминава за остров Кипър, където се среща с апостолите Павел и Върнава. Те го ръкополагат за епископ на гр. Китиос, днешния гр. Ларнака, където днес има храм, посветен на Св. Лазар. Там се намира и гробът му.
Така, след възкресението Лазар живее 30 г. в Кипър, в гр Китиос и е първият епископ. Когато умира (63 г. с. Хр.) той е погребан в мраморен саркофаг – ларнака / λάρνακα. Това е и името на града днес. Пренасянето на мощите на Св. Лазар в Константинопол/ Истанбул/ става през времето на управление на византийския император Лъв VI Философ – 890 г.
За този Светец народната памет е съхранила почтеността, великодушието и чистотата на неговата душа. За него се разказва, че никога не се усмихвал, запечатан е само един случай, когато „той видял човек да краде саксия с цвете, тогава възкликнал: „една пръст, краде друга пръст”.
В Евангелието на Йоан значимостта на възкресението на Лазар е описана като събитие, чудо, изразяващо силата на Христос над човешкото физиологично съществуване.
Честит празник !
