Поискайте!
Подкрепяйте постиженията, порицавайте посредствеността
Обръщение на Станимир Стоянов, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“, към български журналисти по повод старта на „Новите 30“, произнесено на 11.11.2019 година в Стара Загора*
Журналистиката е не просто важна професия – тя е велика професия. Велика професия, защото дава шанс на тия, които талантливо и честно я упражняват, да оставят в историята голям личностен отпечатък. Отпечатък върху обществения процес, върху времето, в което са, и в крайна сметка върху живота на огромно количество хора. Това прави професията изключително отговорна. Тя носи със себе трудности, които не всеки може да понесе. За това искрено поздравявам във ваше лице – журналистите, които оставят своя голям отпечатък върху живота на Стара Загора, на страната, а някои – и на Европа…
Предизвикателството, което искам да споделим в следващите 30 години, за мен е жизнена мисия
от самото начало на прехода.
Старозагорски журналисти заедно стартираха „Новите 30“
За 30 години, ние българите, не успяваме да променим културата на оцеляване, унаследена от предците ни още от времето на робството. Нейната роля тогава е решаваща за съхраняване на род и вяра. Но днес жизнено необходима е промяна! Не сме успели да я постигнем след Освобождението във времето до Първата световна война, нито между нея и Втората световна война. Нямало е как да я промени между 1944-та и 1989-а. Но
ние пропуснахме шанса след началото на промените, след 10 ноември „да сменим чипа“
– ще използвам този израз.
Бъдещето ни предизвиква да решим тази стратегическа задача!
И тук значение има личният ви избор.
Лесно мога да докажа колко много зависи от всеки от вас
Например, преди години Стоян Стратиев поде на страниците на „Национална бизнес поща“ като своя кауза на автомобилите да се въведе алкоключ. Последва серия публикации и лобистки действия, в т.ч. и с евродепутати. Само преди дни Съветът на Европа прие нов регламент, че от средата на 2022 година всички нови автомобили, пуснати на пазара на Европейския съюз, трябва да са с вградени системи за безопасност на всички коли, включително камиони и автобуси, за да може лесно да се поставя блокиращо устройство при употреба на алкохол от шофьора. Страхотно нали?
И пак да кажа – Стоян Стратиев вложи много усилия… Преди това журналистите в „Национална бизнес поща“ имаха такъв пробив с въвеждането на Национален телефон 112, но да не говорим парцелно за медии, тази вечер говорим за журналистиката. Това са примери, които опират до изключително важни неща, показващи как
отпечатъкът от работата на един журналист може да премине от настоящето в бъдещето…
Тук пред мен е Росица Въльовска. Преди 23 години тя направи историческо интервю с Андрей Луканов, което промени изцяло политическия пейзаж на България. Тук е и Милена Желева. Тя направи преди години подобно по значение интервю с Бойко Борисов. Ето, тя казва „Да!“. Тя знае за какво говоря. Две интервюта, които промениха политическия процес в позитивен план…
Мога да изброявам примери, случили се пред очите ви – как
в цял свят градовете почнаха да датират историята си от първите поселения под тях…
Цяло поколение не помни водния режим, обгазяването на Стара Загора, радва се на интегрирания културен център, на Музея на религиите, на Зоопарка… Спасихме минно-енергийния комплекс… Журналисти от различни медии се бориха за това. Това са високи журналистически постижения!
На журналистически купон вкусна томбола предизвика фурор
В края на краищата това, което искам да ви продемонстрирам, е, че ефектът на пеперудата не е метафора. Когато в единия край на света пеперудата размаха крила и може да предизвика ураган на другия край – представете си сега какво е, когато журналистите размахат свободни пера.
Вие сте невероятна сила. Иска ми се да вярвам, че
тези наистина трудни 30 години не са амортизирали вашия ентусиазъм да откривате нови неща, да се борите за промяна
Поканих ви тази вечер, за да споделите с мен предизвикателството на моите следващи 30 години – да превърнем културата на постижения в доминираща в страната и Европа. Културата, за радост, е нещо, което се променя. За съжаление, не винаги с положителен знак. И доста страни в Европа имат нужда да им се припомни кои са. Тази година се навършиха 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи. 500 години! Петстотин години се навършиха през 2019 г. и от началото на първото околосветското пътешествие, водено от Фернандо Магелан.
Ако имаше общоевропейска идея да се възпитава културата на постижения трябваше да има общоевропейско отбелязване на тези дати
Вместо това, Италия и Франция се скараха и вместо да има общоевропейско честване, Италия празнува за себе си, Франция – за себе си. А кой припомни старта на най-великото от великите географски открития. Леонардо и Магелан с постиженията си са във фундамента на европейската цивилизация. Не на брюкселската политически коректна бюрокрация. Тя
планомерно реже клона, на който седи, тласкайки Европа по пътя на посредствеността
Това доведе, както и по-рано съм заявявал, до Брекзит…
Защо налагането на културата на постижения е на първо място работа на журналистите? По дефиницията на Шираев-Леви „културата е набор от нагласи, поведение и символи, споделени от голяма група хора и обикновено предавани от едно поколение на следващото. Нагласите включват убеждения (политически, идеологически, религиозни, нравствени и т.н.), ценности, общо познание (емпирично и теоретично), мнения, суеверия и стереотипи…“. Всичко това е предмета на журналистическата професия.
В този смисъл вие имате възможност да избирате – дали новините ще започват с престъпления и произшествия и ще захранват културата на оцеляване, или ще започват с победи и с постижения и ще водят към културата на постижения! Личен избор е дали ще се поддадете на черна завист и безсилна злоба към успеха на другите, или мотивирани от „бяла“ завист и „спортна злоба“ честно ще се състезавате с тях!
Постижения или посредственост – това е Изборът днес!
Това е голямата Свобода, която 10 ноември 1989 година даде на всеки от нас. Лично на мен ми писна журналистиката да бъде инструмент, закопаващ надеждите на нацията в ямата на безнадеждността, на ниското самочувствие, на неверието, че нещата могат да се променят. Разбира се, че това е много сложен процес, в който трябва да бъде въвлечено цялото общество. След журналистите следващите ми срещи ще бъдат с учителите. Защото тяхната мисия е също толкова важна. Те вървят във втория ред на авангарда. На първия ред сте вие – журналистите.
Учителите са тези, които трябва да станат адепти на идеята, че в контекста на културната промяна
и граматиката, и математиката са в равна степен обслужващи „идеологията“ на постижения
Защото в задачите по математика не е без значение дали ще има шантави числа, откачени числа, не знам какви числа или децата още от първите класове ще учат, че Стефка Костадинова е скочила 209 см и ще решават задача с колко сантиметра е надскочила ръста си. Или задача на колко години е бил Джон Атанасов, когато е създал прототипа на своя компютър? Формулирането на условието на една задача може да бъде начин за промяна на културната нагласа или към постижения, или към нещо, което е много различно от това, от което страната ни се нужда е в момента. И кой, ако не журналистите могат да бъдат медиаторите на тоя процес…
Игрите на Промяната
Поканих ви днес на 11.11., защото
нито ден от следващите 30 години не бива да бъде пропилян
Бях юноша, когато за пръв път прочетох мисълта на Владимир Соловьов: „Ако наистина искаш, значи можеш. Ако можеш, значи си длъжен“. Знам, че всички вие тук можете. За това Ви призовавам Поискайте. ПОИСКАЙТЕ!
* Обръщението публикуваме с авторски съкращения и редакции.